Постинг
27.10.2016 21:20 -
Най-важното нещо на света
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2016 13:26
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 29.10.2016 13:26
Ако най-скъпото нещо на света е любовта, защото тя не може да бъде купена дори и с всичките пари от всички държави на куп взети заедно, то най важното нещо на света е семейството. И ако човек не завърши средното си образование редовно на осемнадесет годишна възраст, то той може да завърши вечерно и на двадесет и пет. Ако човек не учи висшето си образование редовно на тридесет години, то той може да учи задочно и да го завърши на четиридесет годишна възраст. Ако човек не работи една работа която силно желае ,то той би работил друга която желае по-малко, но в мига когато му се отдаде възможност той би опитал отново на друго място и при други условия. Ако човек не живее в град А, то той би живял в град В или в град С, и ако не живее в една държава, ще живее в друга. Но когато се разпадне най-важното нещо на света- семейството му- било това на родителите му или неговото собствено - тогава целият свят се срутва отгоре му. И ако някой не разбира тези думи, то друг който е изпитал това на гърба си, напълно ще разбере какво искам да кажа, защото ще е преживял всичко лично.
***
А аз преживях това не един път, а два пъти, защото се е разпаднало не само моето семейство и аз се разделих със съпруга си в мига когато животът ми висеше на косъм, но съм преживяла и развода на родителите си, а развода на баба ми и дядо ми, не съм преживяла лично, защото не съм била родена тогава. И ако някой си мисли, че децата могат да спрат по някакъв начин родителите си, за да не се разделят, това не само, че не е вярно, но е и напълно невъзможно. Извинете, но какво може да направи едно невръстно дете на пет или на осем години? Може би ще застане между родителите си и ще им изкрещи:,,Осъзнайте се и вижте какво правите!,,. Не, такова нещо едно дете не може да направи, защото то чувства, че нещо става, че нещо се случва с най-близките му хора, но е напълно безсилно за да промени нещо дори и най-дребното. И така, аз на осем години се озовах в друга къща и с друг баща.
***
В бележника си за един от класовете ми / не помня вече точно в кой /бях написала името си така, че който го прочетеше би помислил, че вторият ми баща или тъй нареченият пастрок е собственият ми баща който ме е създал. До такава степен имах желание този човек да е истинският ми баща и майка ми никога да не се е разделяла с него ,че аз се вживях в промяната до такава степен, че почти бях изключила значението на имената и биологичната връзка с истинският създател .
- Какво пишеш?- попита ме учителката по руски език в часа който течеше в момента след като беше видяла, че аз не внимавам в урока , а непрекъснато си рисувам нещо на гърба на тетрадката за работа в клас.
- Името си -отвърнах спокойно и затворих тетрадката си.
- Дай да видя! -полюбопитствува другарката и обърна тетрадката към себе си, отвори на последната страница и дали защото беше подразнена ,че не внимавам в час или от глупост отвърна- ти не носиш тази фамилия в действителност, това е фамилията на вторият ти баща който не те е създал, ти се казваш така като е името на първият ти баща който ти е роден.
Изведнъж една огромна буца заседна в гърлото ми, погледа ми се замъгли и от очите ми започнаха да валят сълзи без да спират. Усетих пробождане в областта на сърцето и ми стана толкова мъчно, че се почувствах в този момент страшно самотно. Така ми се искаше никога, абсолютно никога родителите ми, да не са се развеждали и аз да имах едно здраво и стабилно семейство. Никой да не ме сочи с пръст, че съм дете на разведени родители, а тези деца се водеха рискови и от тях можеше да се очаква всичко. След известно време след навършването на точно определена възраст си извадих паспорт на истинското си име и истинската си фамилия и почувствах, че върху раменете ми ляга ужасното бреме на дете на разведени родители. Но нямаше какво да правя трябваше да продължа живея така. И ако преди демокрацията това да си разведен беше рядкост, то след идването и, ако не всеки втори, то всеки трети можеше да се нарече разведен. Дойде време да се разведа и аз със съпруга си на който подарих петнадесет години от живота си. Не съм питала децата си как са преживяли това, може би защото дъщеря ми беше още много малка и беше повече от съмнително дали помни баща си, а синът ми беше на такава възраст която можеше да се нарече трудна. Но спомените които имаше той за баща си бяха напълно достатъчни, за да разбере,че щеше да бъде много по-добре за всички ни да се разделим отколкото да продължим да живеем по старият начин който спокойно бих нарекла крайно не добър за възпитанието на децата ми. И така аз се превърнах едновременно и в майка и в баща на двете си деца, защото собственият им баща не ги е виждал след развода нито веднъж. Превърнах се в една машина за пари да работя на няколко места, за да предоставя едно що-годе нормално съществуване на децата ми. Благодаря на родителите ми които застанаха зад гърба ми и ми бяха опора дълги години измерващи се в петилетки и до ден днешен продължават да ми помагат с каквото могат. А аз се опитах да потърся друг мъж по-подходящ от бившият ми съпруг който можеше да се нарече пастрок на децата ми. Но в търсене и лутане се изнизаха близо десет години, а такъв заместител не се намираше. Има случаи в които , човек като изгуби нещо търси друго което да го замести, но не винаги заместителят е по-добър от оригинала. По някой път човек изпитва истински страх дали ще сполучи в търсенето и дали няма намереният човек да се окаже още по-неподходящ от първият и истинският баща или от първата и истинската майка в зависимост от това кой кого търси. Ако е мъж да търси заместител жена, и ако е жена да търси заместител мъж. От търсене стигнах до извода, че всеки е индивидуален сам за себе си и не бива да се прави сравнение с един или друг човек, и не може да се намери пълен заместител на един или на друг, на една или на друга за да се нарекат те -най-подходящият мъж или най-подходящата жена.
***
А днес, днес се опитвам да не мисля за утре какъв ще бъде късметът на децата ми в техният избор на партньор в живота, защото мисли ли човек предварително обикновено остава разочарован, защото в мислите си много от нещата се идеализират и се откъсват от реалният живот който е много по-сложени и от най- прекрасната фантазия. Но аз ви казвам все пак не спирайте да мислите и да мечтаете, че ще имате най-добрият човек до себе си с който да изживеете семейният живот заедно без да се разделяте никога при никакви обстоятелства до края, както се казва в мига на бракосъчетанието:,,Докато смъртта ви раздели.,,
***
А аз преживях това не един път, а два пъти, защото се е разпаднало не само моето семейство и аз се разделих със съпруга си в мига когато животът ми висеше на косъм, но съм преживяла и развода на родителите си, а развода на баба ми и дядо ми, не съм преживяла лично, защото не съм била родена тогава. И ако някой си мисли, че децата могат да спрат по някакъв начин родителите си, за да не се разделят, това не само, че не е вярно, но е и напълно невъзможно. Извинете, но какво може да направи едно невръстно дете на пет или на осем години? Може би ще застане между родителите си и ще им изкрещи:,,Осъзнайте се и вижте какво правите!,,. Не, такова нещо едно дете не може да направи, защото то чувства, че нещо става, че нещо се случва с най-близките му хора, но е напълно безсилно за да промени нещо дори и най-дребното. И така, аз на осем години се озовах в друга къща и с друг баща.
***
В бележника си за един от класовете ми / не помня вече точно в кой /бях написала името си така, че който го прочетеше би помислил, че вторият ми баща или тъй нареченият пастрок е собственият ми баща който ме е създал. До такава степен имах желание този човек да е истинският ми баща и майка ми никога да не се е разделяла с него ,че аз се вживях в промяната до такава степен, че почти бях изключила значението на имената и биологичната връзка с истинският създател .
- Какво пишеш?- попита ме учителката по руски език в часа който течеше в момента след като беше видяла, че аз не внимавам в урока , а непрекъснато си рисувам нещо на гърба на тетрадката за работа в клас.
- Името си -отвърнах спокойно и затворих тетрадката си.
- Дай да видя! -полюбопитствува другарката и обърна тетрадката към себе си, отвори на последната страница и дали защото беше подразнена ,че не внимавам в час или от глупост отвърна- ти не носиш тази фамилия в действителност, това е фамилията на вторият ти баща който не те е създал, ти се казваш така като е името на първият ти баща който ти е роден.
Изведнъж една огромна буца заседна в гърлото ми, погледа ми се замъгли и от очите ми започнаха да валят сълзи без да спират. Усетих пробождане в областта на сърцето и ми стана толкова мъчно, че се почувствах в този момент страшно самотно. Така ми се искаше никога, абсолютно никога родителите ми, да не са се развеждали и аз да имах едно здраво и стабилно семейство. Никой да не ме сочи с пръст, че съм дете на разведени родители, а тези деца се водеха рискови и от тях можеше да се очаква всичко. След известно време след навършването на точно определена възраст си извадих паспорт на истинското си име и истинската си фамилия и почувствах, че върху раменете ми ляга ужасното бреме на дете на разведени родители. Но нямаше какво да правя трябваше да продължа живея така. И ако преди демокрацията това да си разведен беше рядкост, то след идването и, ако не всеки втори, то всеки трети можеше да се нарече разведен. Дойде време да се разведа и аз със съпруга си на който подарих петнадесет години от живота си. Не съм питала децата си как са преживяли това, може би защото дъщеря ми беше още много малка и беше повече от съмнително дали помни баща си, а синът ми беше на такава възраст която можеше да се нарече трудна. Но спомените които имаше той за баща си бяха напълно достатъчни, за да разбере,че щеше да бъде много по-добре за всички ни да се разделим отколкото да продължим да живеем по старият начин който спокойно бих нарекла крайно не добър за възпитанието на децата ми. И така аз се превърнах едновременно и в майка и в баща на двете си деца, защото собственият им баща не ги е виждал след развода нито веднъж. Превърнах се в една машина за пари да работя на няколко места, за да предоставя едно що-годе нормално съществуване на децата ми. Благодаря на родителите ми които застанаха зад гърба ми и ми бяха опора дълги години измерващи се в петилетки и до ден днешен продължават да ми помагат с каквото могат. А аз се опитах да потърся друг мъж по-подходящ от бившият ми съпруг който можеше да се нарече пастрок на децата ми. Но в търсене и лутане се изнизаха близо десет години, а такъв заместител не се намираше. Има случаи в които , човек като изгуби нещо търси друго което да го замести, но не винаги заместителят е по-добър от оригинала. По някой път човек изпитва истински страх дали ще сполучи в търсенето и дали няма намереният човек да се окаже още по-неподходящ от първият и истинският баща или от първата и истинската майка в зависимост от това кой кого търси. Ако е мъж да търси заместител жена, и ако е жена да търси заместител мъж. От търсене стигнах до извода, че всеки е индивидуален сам за себе си и не бива да се прави сравнение с един или друг човек, и не може да се намери пълен заместител на един или на друг, на една или на друга за да се нарекат те -най-подходящият мъж или най-подходящата жена.
***
А днес, днес се опитвам да не мисля за утре какъв ще бъде късметът на децата ми в техният избор на партньор в живота, защото мисли ли човек предварително обикновено остава разочарован, защото в мислите си много от нещата се идеализират и се откъсват от реалният живот който е много по-сложени и от най- прекрасната фантазия. Но аз ви казвам все пак не спирайте да мислите и да мечтаете, че ще имате най-добрият човек до себе си с който да изживеете семейният живот заедно без да се разделяте никога при никакви обстоятелства до края, както се казва в мига на бракосъчетанието:,,Докато смъртта ви раздели.,,
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол
