Писмо до МАМА :: Болен здрав носи или пък нещо друго

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.10.2016 23:29 - Болен здрав носи или пък нещо друго

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 2046 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.11.2016 18:49

,,Да не съм луд, да работя като вол! Особено сега , когато е разгара на лятото и всеки е тръгнал на някъде да почива, а аз да седя в този прашен и задушен офис тук в големият град.,, мислих си вчера, когато постъпвах в болницата, за да изкарам някой и друг болничен , за да мога да замина на почивка с моята много нежна половинка която ме чака нетърпеливо да я заведа било то на брега на някое море или океан, за мене беше без никакво значение, къде точно ще бъдем. Знаех, че шефът ще се усъмни в моята измислена болест, но това не ме вълнуваше особено по-важното беше да се измъкна някак си от несвършващата се офисна работа..
Бях се събудил много рано, но не ми се ставаше от леглото и кога беше станало осем часа така и не разбрах. Изведнъж вратата се отвори, и се показа медицинската сестра, дали наистина беше доста възрастна или само на мен ми изглеждаше такава, но аз почти се уплаших от вида и. Белите и коси бяха напълно покрити с тъмна боя за коса и вързани в небрежна опашка отзад с разпилени тук там кичури, но явно си личеше, че скоро не е била на фризьор, защото имаше една бяла пътечка която се спускаше от корените на косата и до приблизително три-четири сантиметра надолу. Огромните и очила с големи дебели лупи показваха, че зрението и беше доста отслабено, и те изглежда донякъде може би успешно поправяха този недостатък на възрастта. Сбръчканото и лице все още имаше запазена някаква женственост , но вече доста повехнала и тя приличаше на някакъв неопределен плод, който е останал забравен, и неоткъснат на дървото, и времето на есента си е казало думата, като е начертало по него студените белези от скреж на слана.
- Ето, лекарствата Ви.- каза тя и подаде хапчетата с трепереща съсухрена ръка и аз се загледах в лицето и. Ясно се видяха изкуствените ченета да потропват в устата и изглежда станали големи, които би трябвало да бъдат сменени отдавна , но поради липса на излишни средства е станало невъзможно.
Когато тя се обърна с гръб и тръгна към вратата добре се очертаваше някаква подплънка отзад на задните и части, и аз неволно си помислих, че тя може би е с памперс, и изпаднах в див ужас. Сърцето ми заби лудо и аз се улових, че си казах на ум : ,,О, Боже! Нима е възможно да.....,,.
След малко се появи и лекуващият лекар на отделението, който видимо накуцваше и се подпираше с една патерица. Видът му беше повече от ужасен, дали беше към осемдесетте или деветдесетте години, така и не разбрах, но той не чуваше добре и когато попита: ,,Как сте?,, трябваше да му повтаряме няколко пъти на много висок тон докато най-накрая ни разбере. Изглежда, че слуховият му апарат беше с изхабена батерия и трябваше да бъде спешно сменена , но тази спешност много-много не го вълнуваше. Доктора мина през всички пациенти в стаята, като старателно ги преслуша всички по отделно включително и мен. Когато плешивта му глава се надвеси над мен много ми заприлича на някакъв самотен и изгубен гол остров в центъра на океана без каквато и да е било растителност върху него. Когато се изправи аз видях лицето му отблизо и с притаен ужас осъзнах, че има изкуствено око. А ръцете му бяха с толкова светла неестествена кожа , явно от някакво кожно заболяване, че вените му изпъкваха ярко със своят синьо-зелен цвят. Той повтаряше на всеки пациент при който отиваше:,,Дишай- не дишай! Дишай -не дишай!,, и така осем пъти, защото бяхме осем човека. След като лекарят излезе накуцвайки от стаята след него влезе санитарката, която разнасяше закуската на поднос и с чайник в ръка, а закуската беше : половин филийка хляб малко по тънка от човешки пръст с намазано неопределено нещо върху нея поставена върху нарязан лигнин, защото липсваха салфетки. А чаят беше наистина доста ароматен, но без сантиграм захар и изглеждаше на цветна топла вода. Бях много гладен и когато реших да взема полагащата ми се закуска се заглеждах в санитарката. Тя беше доста едра, не , направо беше дебела и с мъка си проправяше път между леглата, дали не страдаше и тя от някакво скрито ендокринно заболяване не знам, но изведнъж ми стана жал за самата нея. Бялата и престилка, не беше толкова бяла или защото беше на много години, и видимо доста изхабена или е била прана в пералня с тъмни дрехи. Джобовете и бяха кърпени на ръка и си личаха видимо непохватните шевове. Санитарката след като обиколи всички легла беше се изпотила или от напрежение, или от тежината на собственото си тяло. А в стаята където лежахме ние бяхме мъже, млади хора едва ли не здравеняци в сравнение с този болнав на пръв поглед болничен персонал.

***
..................................

Нагоре