Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.10.2016 20:05 - F63.9

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.10.2016 13:37

Беше горещо и задушно лято и първото нещо което тя видя беше златната верижка на врата му която не беше чак толкова голяма, за да привлече погледа и , но явно имаше нещо в нея което я впечатли незнайно защо - дали защото я свързваше с цвета на Слънцето в знойната горещина, или от нещо друго , но младата жена почувства оста болка в сърцето си сякаш нещо остро я прободе много на дълбоко, което беше също необяснимо. Следващото което тя видя в него бяха очите му, които не можеше да се каже дали са много тъмно кафяви или са просто черни, които много подхождаха на тъмната му кожа и черната коса. Съпругът на младата жена едва ли беше доловил нещо ново и различно в поведението и, но сякаш побърза да каже:
- Запознай се, това е приятелят ми от детинство и той ще ти бъде новият работодател.
-Приятно ми е- каза мъжът с черните очи и си подаде ръката за здрависване, а жената леко почти плашливо подаде своята ръка.
-И на мен ми е приятно- каза тя и побърза да сведе очи надолу, защото болката в сърцето и се усили когато погледите на двамата се срещнаха. -
Да седнем някъде и да изпием по едно кафе-предложи приятелят.
- Не, благодаря -каза младата жена-имам работа вкъщи, нали знаеш? - и обърна поглед към мъжа си. - Да така е-потвърди мъжът и.
-Ами тогава до утре- каза черноокият и се усмихна малко странно с единият ъгъл на устните си. Младата жена побърза да си тръгне и остави зад гърба си двамата приятели да си говорят.
На другият ден точно в осем часа секретарката отключи вратата на офиса с ключовете които и беше дал мъжът и от неговият приятел, а тя в бързината да си тръгне вчера беше забравила за тях. Посрещна я аромат на освежител за въздух с привкус на екзотични цветя, а вътре беше толкова приятно и уютно, че и се стори ,че сякаш винаги е била в този дом. Офиса се състоеше от две стаи с портал по между им, който не се затваряше, защото вратите ги нямаше. Имаше още една стая в която явно стоеше шефът , също и малка кухня с кафе машина, микровълнова печка, хладилник и друга готварска печка. В една от стаите с портала имаше мека мебел в тъмно зелен маслен цвят и малка масичка , явно за посетители , а другата стая беше само с две бюра и два стола зад тях. По всичко си личеше , че този дом нарочно беше направен на офис с офисните мебели и компютъра. ,,Няма да имаш много работа, беше казал мъжът и когато и спомена ,че негов приятел се нуждае от секретарка-просто само ще вдигаш телефона и ще записваш дестинациите за къде искат да пътуват хората и ще запазваш места в автобусите за точен ден и час.,, Младата жена огледа наоколо всичко още веднъж и седна зад бюрото, което по всичко си личеше, че може би е нейното. На стената беше закачена карта на Европа с пътните маршрути обозначени като магистрали, обикновени и малки пътища. Тя стана и заразглежда картата и прокара пръст от България през всички страни и техните столици чак до Германия. После тя взе от шкафа до бюрото цялата налична документация и започна да я чете, защото до сега никога не беше изпълнявала такава професия и щеше да и бъде трудно, ако не знаеше нищо за международните пътувания. Шефът и идваше рядко в офиса и секретарката беше почти винаги сама и като се беше захванала сериозно с работата си, която очакваха от нея да върши всичко прецизно и точно се оказа, че тя не се състоеше само с вдигане на телефона при неговото позвъняване, но и много повече неща от очакваното.
В първият ден в който младата жена беше започнала новата си работа шефът и не дойде, сякаш беше забравил ,че трябваше да дойде, но тя не се притесни особено от това. Постепенно с времето тя разбра, че трябваше да посещава всички еднолични фирми, които се намираха на плаца от където тръгваха автобусите и продаваха билетите за чужбина за маршрутите на фирмата и съответно да взима оборота, който да отчита всеки ден и старателно да записва от коя фирма какви приходи има. Оказа се също така, че младата жена трябваше да мие офиса, защото нямаше хигиенистка, трябваше да пере в малка полуавтоматична пералня белите платнени калъфки, които се поставяха на седалките на автобусите. Също така трябваше да ходи до Министерството на транспорта, за да урежда някакви документи във връзка с пътуванията и също така два пъти в седмицата да изпраща автобусите.
Нямаше делници, нямаше празници всички дни се бяха слели в едно голямо непрекъснато въртящо се колело от дни и нощи. Шефът и идваше понякога към девет или десет часа, за да изпие едно-две кафета и да прегледа приходите които са се получили от предният ден и да се запознае с това как върви работата с новата секретарка. А тя избягваше да го гледа право в очите, защото изпитваше едно особено притеснение и му говореше почти винаги с наведен поглед. Онази болка в сърцето и не отминаваше, а сякаш се засилваше почти винаги когато той идваше в офиса. Дали младият мъж беше уловил нещо или абсолютно нищо така и не се разбра. И дните се нижеха един след друг когато, един ден той каза, че ще трябва да има и друга секретарка, помощничка, която също да се занимава със същите дейности и да и помага в работата, която видимо се беше увеличила. Бяха пуснали обява във всички вестници които по принцип бяха за точно това и предлагаха всякаква работа за всякакви хора. Тогава един ден се появи едно младо момиче, което беше редовна студентка, но в същото време искаше да работи, за да се издържа сама, а и да праща от време-на време пари и на родителите си. Двете секретарки въпреки разликата в годините им се разбираха добре и двете работеха в синхрон. Докато един ден не се появи едно друго момиче също по обявата за работа. Тогава младата жена усети някаква промяна в своят шеф и това не и се хареса особено. За да не я загуби като кадър шефа предложи новодошлата девойка на друга фирма с която имаше контакти и така той можеше да я вижда всеки път щом отиваше по работа там. Болката от сърцето и сякаш се изкачи в гърлото на младата жена и тя почувства , че нещо я задушава и винаги щом идваше шефът и в офиса, тя бързаше да влезе в банята и там с огромно усилие на духа си стискаше със зъби устните си и се опитваше всячески да не пророни нито една сълза. След няколко минути тя се успокояваше и излизаше от банята сякаш нищо не се беше случило. И изведнъж тя разбра, че шефът и не и беше никак безразличен. Дали тя знаеше това още от самото начало, още когато го видя за първи път още там на улицата, но чак едва сега си го признаваше пред себе си. Младата жена знаеше, че не бива, че не е редно да има каквото и да е по специални отношения със своят работодател. Първо той и съпругът и са приятели от деца, второ тя не искаше да изневерява на съпруга си, трето тя имаше две деца от мъжа си, за които трябваше да се грижи и които не искаше да останат без баща. Осен това шефът и беше много по-млад от нея и логично е той да харесва по-млади момичета и едва ли би и обърнал някакво внимание дори и само с един жест. И тя се почувства като притисната от менгеме от всички страни сякаш без да може да си поеме и глътка въздух. Когато си беше в къщи младата жена се улавяше, че нощем не спира да мисли за този мъж, а освен това той си имаше и приятелка от дълги години, и нямаше как, не , просто беше невъзможно тя- жената на приятелят му -да застане между него и момичето с което той споделяше живота си. Изведнъж тя се почувства като хваната в капан заложен от самата нея. А може би и нейният шеф някак си беше уловил по невидими пътища нейните чувства към него, явно тя се беше издала по някакъв начин и тогава нещата започнаха да се усложняват.
Един ден след като беше дошъл в офиса младият мъж и каза:
-Извинявай, но ти какво кафе купуваш?- и я стрелна с онзи поглед на харесван мъж, от не харесвана жена, след като беше отпил от току що поднесеното му от нея кафе. Младата жена отиде до кухнята и донесе пакетът с кафе от който беше приготвила на шефа си . Мъжът погледна пакета и каза:
- Ти навярно, не знаеш какво кафе да купуваш- и я погледна ледено студено, а тя това кафе му сервираше всеки път когато той идваше в офиса. -Това кафе е същото, което заварих в кухнята и не съм го променяла никога.-каза тя и се почувства сякаш я бяха качили на един огромен айсберг без топли дрехи.
-Ами промени го- каза шефът и, стана бързо от стола си и излезе като затръшна вратата след себе си. ,,Добре, че го нямаше момичето!,, помисли си младата жена, която беше изпратила помощничката си да свърши някоя и друга работа извън офиса. Тогава тя бързо си наметна връхната дреха и излезе.
Долу точно на входа на кооперацията, където се намираше офиса имаше магазин за кафе, и секретарката влезе бързо в него и заговори на продавачката:
-Извинете бихте ли ми дали списък на вашите марки кафе, които получавате и продавате, защото моят шеф е любител на кафето и иска да опита от всички вкусове, които предлагате? Поласкана от думите на новодошлата клиентка продавачката извади един списък от шкафа с документи и го предостави на младата жена.
-Надявам се да ни станете редовни клиенти-каза момичето зад щанда и се усмихна мило. -Да, и аз се надявам- каза почти машинално секретарката и излезе от магазина. На следващият ден когато шефът отново дойде в офиса беше странно изненадан, когато на бюрото си откри пълният списък с най-разнообразни видове кафета, който беше толкова богат, че сам не знаеше кое да избере и изведнъж се почувства много неловко и разбра ,че е сгрешил с поведението си. ,,Тя просто си върши работата и нищо друго.,, помисли си той и се почувства виновен пред нея. Тогава той излезе от своята стая и и каза:
-Всички кафета са хубави- той избягваше да я гледа в очите, а и тя беше навела както обикновено глава надолу към пода- оставям ти да избереш.- И излезе навън без да промълви каквато и да е друга дума. След няколко месеца младата жена разбра, че новото момиче в другата фирма, към което шефът и имаше нескрит интерес се беше залюбило с един женен мъж, който работеше там. Дали от яд, че не я има той ,а някой друг шефът беше се озлобил отново и без видима причина отново я обвини в нещо което тя не беше виновна и нямаше никаква представа. Още от вратата той и каза:
-Ела при мен!- и бързо нахълта в стаята си. Секретарката влезе при шефа си и затвори вратата сякаш предварително знаеше, че нещо неприятно ще се случи и тя не искаше новата секретарка да стане неволен свидетел на всичко което можеше да се случи.
-Защо тази секретарка е при нас , а не другото момиче?-попита той и изведнъж разбра , че неволно се е изпуснал и е казал някаква голяма глупост и се обърна с очи към прозореца и се опита да поправи грешката си, но не знаеше как. А навън беше настъпила пролет, но толкова дъждовна сякаш си беше разменила мястото с есента.
-Извинете шефе, но нали тази секретарка която е при нас дойде първа и Вие я назначихте на работа, а другата дойде много по-късно.-недоумяваше младата жена.
- Излез!-каза кратко вбесеният мъж и започна да мисли трескаво какво да направи, че хем да върне онова момиче при себе си , хем нещата да изглеждат нормално, но нищо не идваше като идея в главата му.
Младата жена се почувства ужасно огорчена от поведението на началника си и не знаеше, какво да предприеме, че хем да му угоди по някакъв начин, хем да запази работата си и добрите отношения на мъжът си с него. Но нищо не се получаваше. Дали тя беше влязла много надълбоко във водовъртежа на любовта си към този мъж или измъчвана от угризения , че го харесва , а може би още по-лошо, че може би даже го обича. От тези разбъркани мисли, тя не усети как започна всичко това да и влияе в отрицателна посока. Изведнъж тя реши, че е много по едра от онова младо създание, което току-що беше навлязло в младежките си години и се радваше на живота, така както всеки млад човек, тогава младата жена реши да се постави на строга диета, която да и намали малко от малко фигурата и. После започна да се труди толкова много и с такива усилия, че оставаше в офиса до късно, като по този начин се опитваше да се хареса колкото се може повече на шефа си, а той-той дали виждаше всичкото това нещо беше повече от съмнително. И тогава един ден преуморена и изтощена от глад и работа, но твърдо решена да постави ред в чувствата в душата си тя позвъни на шефа си:
- Питам се с кой от шофьорите трябва да си легна, за да ти се издигна в очите, както го направи онова момиче?-и тя затвори телефона.
След това изречение шефът на фирмата разбра, че нещата са взели връх и отиват на зле. Тогава той предприе една драстична и крайна мярка. И без това пътниците бяха намалели и всеки изпращан автобус към Европа беше на загуба. При толкова много фирми и автобуси, и при толкова малко пътници всичко губеше всякакъв смисъл.

***

Фирмата не съществува отдавна, а младата жена се раздели с мъжа си, защото когато тя оставаше до късно в офиса, за да оправдае доверието което и беше гласувано, нейният съпруг през всичките тези свободни за него часове се беше запознал и се беше залюбил с друга жена.