,,Обичам, когато слънцето изгрява
и сипе щедри снопи от злато,
когато душата мъката забравя-
не помниш ли я и защо?,,

Руми Лякова

Тя мъката е
като черна птица
от сърцето ми- гнездо
извадила е
и
изхвърлила е
всичко
и
заживява там сам самичка
като кукувичка
без да пита ме : ,,-Защо?,,
Аз храня я със зърната златни
капките на моите сълзи,
а тя връща ми ги пак обратно
със спомени от изгубените вече
дни...
Таз птица докога ли ще я има
там дълбоко във сърцето ми
не знам
и превръща ми се без да искам във любима
без да пита ме:,, За какво?,,
Аз просто нямам сили
сърцето си от нея да затворя
и ми струва всичко огромно усилие
да и покажа на синьото простора...
И оставям я за сега така
в сърцето ми спокойно
да живее,
без да мисля и да зная
до кога
потъвам  тихо във безвремие....

Lina Vira Assa Amy