Постинг
08.03.2013 20:22 -
Изгубени деца
Тя беше много щастлива, защото вече знаеше и беше напълно сигурна, че ще има дете. Онова мъничко и крехко създание което щеше да изпълва дните и със смисъл и щастие, че е майка. От толкова много време тя чакаше този миг на сбъдването на мечтата и и най-вече, че това същество щеше да повтори нейните и неговите -на съпруга и черти.
След като излезе от кабинета на лекаря младата жена се запъти към къщи бързайки, за да съобщи радостната новина на съпруга си. А той, той сигурна я очакваше с нетърпение.
Когато стигна до дома си бъдещата майка отключи с треперещи от вълнение ръце вратата на апартамента и почти тичешком обиколи всички стаи, за да намери мъжа си, но не го откриваше никъде. ,,Къде ли е?,,-запита се тя и най-накрая отвори вратата на спалнята.
Това което се откри пред очите и първоначално я изуми, а после тя почувствува огромна болка в гърдите си точно в областта на сърцето и усети ,че започва да я изпълва гняв цялата. Върху брачното легло съпругът и беше легнал с една друга по-млада жена със силно изрусени коси, които изглеждаха направо бели разпилени по голите и шоколадови рамене. Измамената съпруга не разбра точно какво се случва или по-скоро не искаше да повярва на очите си какво вижда или не искаше да разбира каквото и да е.
Изведнъж тя грабна от тоалетката пред огромното трикрилно огледало пилата за нокти която спокойно си стоеше там още от вчера вечерта с която съпругата беше изпилила ноктите си красиво, за да им придаде един по изискан и обгрижван вид. В ръцете на жената най-обикновената пила се превърна в смъртоносно оръжие с което тя замахна най-напред към мъжа си който беше закрил тялото на любовницата си със своето собствено тяло и понесе първият удар върху гърдите си. Откри се една огромна надлъжна по диагонал рана която мигновено започна да кърви. В ужаса и паниката на случващото се съпругът избяга от стаята и остави изрусената си приятелка напълно беззащитна в ръцете на освирепялата си съпруга. А измамената жена обезумяла започна да удря красивото голо тяло на натрапницата с оръжието си навсякъде където свареше.
***
В ранните зори на деня абитуриентският бал беше вече към края си и много от празнуващите се разотиваха в различни посоки, а една от най-красивите девойки беше съпроводена от цяла група абитуриенти все млади момчета които цяла вечер танцуваха с красавицата и не я оставиха да скучае нито за миг. Заведението в което се беше случило тържеството остана много назад, а младежите бяха решили да се разходят в близкият парк, който примамваше с прохладата и аромата си на свежо зелено и разцъфнали уханни дървета. Дали от изпитият алкохол или от прекомерната превъзбуда младежите бяха се разпуснали в поведението си и започнаха да подкачат девойката като и подхвърляха неприлични предложения. Един от тях може би най-безстрашният хвана момичето за ръка и го притегли към себе си опитвайки се да го целуне. Девойката се възпротиви и го отблъсна. Изведнъж като по команда всички момчета се нахвърлиха върху нея и я повалиха на тревата. Разкъсаха бялата и абитуриентска рокля и раменете и се откриха, а нежната и като на бебе кожа настръхна от сутрешният хлад. Това което се случи после беше повече от ужасно и крайно неочаквано. Тези момчета изгубили всякакви задръжки със замъглен разсъдък унижиха момичето с поведението си и последващите мигове които се бяха превърнали в ужасни бавно изминаващи минути на кошмарни часове за девойката, щяха да се запечатат в съзнанието и завинаги,това беше най- отвратителният начин по който това невинно момиче се превърна в жена, а то нямаше пълни осемнайсет години и остана наранено, и опетнено за цял живот.
***
Първото нещо което изпита младежа беше първоначално замайване, а след това започна да вижда и да чува несъществуващи в реалността неща. Изпитият алкохол допринесе допълнително за засилване на действията на таблетките които бяха погълнати от него в началото на купона. Музиката беше толкова силна, че едва се чуваше говорът на посетителите-момчета и момичета- в тинейджърска възраст. Младежа започна да подскача хаотично размахвайки ръце сякаш искаше да се предпази от нещо което го заплашваше или го стряскаше. След като се изпоти целият той припадна в несвяст и продължи да лежи на дивана в хола на голям апартамент собственост на богати родители оставили децата си да правят каквото намерят за добре в съботно -неделните дни необезпокоявани от никого, защото почти всички присъстващи бяха злоупотребили с достатъчно количество алкохол и други вещества който ги бяха направили напълно неадекватни същества, разделили се с разсъдъка си на нормални и трезви хора.
***
Двадесет години. Това беше окончателната присъда на съда за дело за убийство по особено жесток начин. Изречената присъда от съдията в съдебната зала отекна като глуха камбана в главата на младата жена, която носеше в утробата си нов живот, който по правилата на затвора щеше да се появи зад решетките-една достатъчно тежка карма за новородено. От очите на бъдещата майка потекоха топли сълзи, които тя остави да текът необезпокоявани чертаейки прозрачни водно-солени пътеки по бузите и. Тя беше наясно, че държавата щеше да вземе детето и и да го отгледа по социалните домове до навършване на пълнолетие. Други чужди ръце щяха да докосват невръстното същество, щяха да го преповиват и да го хранят. Други чужди думи изречени от чужди уста щяха да възпитават детето и в правилната посока на живота. Всичките тези мисли подтискаха осъдената и при мисълта ,че тя е почернила живота си и най -вече, че ще почерни живота и бъдещето на нероденото си все още дете което нямаше да я познава никога.
***
- Трябва да се храниш миличка- каза майката на дъщеря си подавайки и чаша с мляко, а момичето видимо изглеждаше на петнадесет годишно с прекомерно слабото си тяло превърнало се на скелет покрит с кожа отколкото на нормално тяло на тридесет годишна жена.
- Не искам, не разбираш ли, че нищо не искам да ям- отвърна тя, а анорексията от която страдаше младата жена беше до такава степен изпила тялото и, че нищо не беше в състояние да я излекува и да я върне в нормалният и вид който е имала преди ужасната случка с груповото изнасилване, което беше преживяла навръх абитуриентският си бал- Искам да си ходя в къщи!
- Не може мила да си ходим вкъщи, тук в болницата ще се погрижат за тебе- отвърна съсипаната майка от нещастието на дъщеря си- ако си тръгнем ти няма да издържиш и до външната врата на болницата, и ще умреш. Тук поддържат жизнените ти функции, да работи сърцето ти и да дишаш нормално доколкото е възможно това.
- Аз съм зрял човек и сама нося отговорност за себе си, остави ме на мира сама да реша какво да правя.
- Ти си болен човек миличка и не можеш да носиш отговорност за себе си.-Отвърна развълнувано майката и едва сподави сълзите си.
- Дайте ми листа и искам да се разпиша в него, че си тръгвам по собствено желание- каза младата жена на медицинската сестра която беше влязла в болничният бокс, за да зареди нови системи с водно-солеви и сладки разтвори за поддържане на организъма на болната.
- Това трябва да разреши лекаря- отвърна сестрата- и по негова преценка ще се разбере дали можеш да си тръгнеш или да останеш тук.
- Вие май не разбирате български език или не ме чувате добре- обърна се отново към сестрата младата жена, която говореше с видимо усилие и се задъхваше.
- Ние не можем да ви държим тук насила, но състоянието ви не позволява да бъдете изписана- отговори спокойно дори малко хладно медицинската сестра.
- Искам да си ходя, искам да си ходя вкъщи, не издържам вече!-почти изкрещя жената с последни сили до колкото позволяваха гърдите и.
***
Навън беше студено и тъмно, но това не попречи на двама младежи да седят на пейката в кварталният парк който беше безлюден дори и от съвсем случайни минувачи. С треперещи ръце единият си приготви поредната доза от онова вещество което те откъсва от действителността поне за кратко време и можеше да бъде забравено всичко което заобикаля човека наоколо- липсата на достатъчно пари, липсата на работа, липсата на любимо момиче и още много и различни други липси, които не осмислят истински живота, а го превръщат в досадно съществуване.
- Готов съм- каза по-малкият от двамата и се отпусна на пейката върху коленете на приятеля си, но след малко той почувствува затруднено дишане и стягане в сърдечната област- нещо става с мене, не е както обикновено.
- Какво ти е?-попита приятелят му леко притеснен.
- Не знам, но нещо става- разтреперан целият той се опита да се изправи на краката си , но се свлече на земята.
- Чакай, дай да ти помогна.-каза приятелят му и се опита да го вдигне- Дай да се разходим малко може да ти премине.
По-малкият явно беше прекалил с веществото и едва се изправи на краката си с помощта на приятеля си. А другият започна едва ли не да го влачи по алеята на парка, но това не помагаше.
***
Контракциите на родилката вече бяха започнали като се редуваха най-напред през час, после през половин час и когато те вече станаха на петнадесет минути лекарят акушер-гинеколог провери разкритието на цервикалният канал и след като се убеди, че е достатъчно голям, за да премине плода през него каза на акушерката да помогне на родилката да се премести от леглото и да се качи на ,, магарето,, за да започне раждането.
След половин час един детски вик огласи стените на затвора, а родилката се развълнува от смесените чувства зародили се в сърцето и в мига в който тя стана майка- чувства на едновременна радост и тъга. Тя погледна през прозореца който беше обезопасен от дебели метални ръждиви решетки, а през тях се виждаше къс светло синьо небе и тогава тъгата надделя над радостта и от очите и потекоха сълзи.
***
Точно пред вратите на болницата една майка изведнъж разбра, че в инвалидната количка вече не возеше към изхода на път за дома дъщеря си , а само нейната материална обвивка. Тя започна да вика за помощ, но викът и беше вече повече от безсмислен . А дъщеря и се беше преселила в един навярно много по-добър свят.
***
Линейката току-що беше пристигнала след едно тревожно обаждане от анонимен глас за умиращ младеж в една квартална градинка в столицата. На една пейка лежеше безжизнен млад човек с видими следи от убождания в предмишниците. В близост до него на земята в тревата се бяха скрили от погледа на лекаря и медицинската сестра използвана спринцовка и игла.
След като излезе от кабинета на лекаря младата жена се запъти към къщи бързайки, за да съобщи радостната новина на съпруга си. А той, той сигурна я очакваше с нетърпение.
Когато стигна до дома си бъдещата майка отключи с треперещи от вълнение ръце вратата на апартамента и почти тичешком обиколи всички стаи, за да намери мъжа си, но не го откриваше никъде. ,,Къде ли е?,,-запита се тя и най-накрая отвори вратата на спалнята.
Това което се откри пред очите и първоначално я изуми, а после тя почувствува огромна болка в гърдите си точно в областта на сърцето и усети ,че започва да я изпълва гняв цялата. Върху брачното легло съпругът и беше легнал с една друга по-млада жена със силно изрусени коси, които изглеждаха направо бели разпилени по голите и шоколадови рамене. Измамената съпруга не разбра точно какво се случва или по-скоро не искаше да повярва на очите си какво вижда или не искаше да разбира каквото и да е.
Изведнъж тя грабна от тоалетката пред огромното трикрилно огледало пилата за нокти която спокойно си стоеше там още от вчера вечерта с която съпругата беше изпилила ноктите си красиво, за да им придаде един по изискан и обгрижван вид. В ръцете на жената най-обикновената пила се превърна в смъртоносно оръжие с което тя замахна най-напред към мъжа си който беше закрил тялото на любовницата си със своето собствено тяло и понесе първият удар върху гърдите си. Откри се една огромна надлъжна по диагонал рана която мигновено започна да кърви. В ужаса и паниката на случващото се съпругът избяга от стаята и остави изрусената си приятелка напълно беззащитна в ръцете на освирепялата си съпруга. А измамената жена обезумяла започна да удря красивото голо тяло на натрапницата с оръжието си навсякъде където свареше.
***
В ранните зори на деня абитуриентският бал беше вече към края си и много от празнуващите се разотиваха в различни посоки, а една от най-красивите девойки беше съпроводена от цяла група абитуриенти все млади момчета които цяла вечер танцуваха с красавицата и не я оставиха да скучае нито за миг. Заведението в което се беше случило тържеството остана много назад, а младежите бяха решили да се разходят в близкият парк, който примамваше с прохладата и аромата си на свежо зелено и разцъфнали уханни дървета. Дали от изпитият алкохол или от прекомерната превъзбуда младежите бяха се разпуснали в поведението си и започнаха да подкачат девойката като и подхвърляха неприлични предложения. Един от тях може би най-безстрашният хвана момичето за ръка и го притегли към себе си опитвайки се да го целуне. Девойката се възпротиви и го отблъсна. Изведнъж като по команда всички момчета се нахвърлиха върху нея и я повалиха на тревата. Разкъсаха бялата и абитуриентска рокля и раменете и се откриха, а нежната и като на бебе кожа настръхна от сутрешният хлад. Това което се случи после беше повече от ужасно и крайно неочаквано. Тези момчета изгубили всякакви задръжки със замъглен разсъдък унижиха момичето с поведението си и последващите мигове които се бяха превърнали в ужасни бавно изминаващи минути на кошмарни часове за девойката, щяха да се запечатат в съзнанието и завинаги,това беше най- отвратителният начин по който това невинно момиче се превърна в жена, а то нямаше пълни осемнайсет години и остана наранено, и опетнено за цял живот.
***
Първото нещо което изпита младежа беше първоначално замайване, а след това започна да вижда и да чува несъществуващи в реалността неща. Изпитият алкохол допринесе допълнително за засилване на действията на таблетките които бяха погълнати от него в началото на купона. Музиката беше толкова силна, че едва се чуваше говорът на посетителите-момчета и момичета- в тинейджърска възраст. Младежа започна да подскача хаотично размахвайки ръце сякаш искаше да се предпази от нещо което го заплашваше или го стряскаше. След като се изпоти целият той припадна в несвяст и продължи да лежи на дивана в хола на голям апартамент собственост на богати родители оставили децата си да правят каквото намерят за добре в съботно -неделните дни необезпокоявани от никого, защото почти всички присъстващи бяха злоупотребили с достатъчно количество алкохол и други вещества който ги бяха направили напълно неадекватни същества, разделили се с разсъдъка си на нормални и трезви хора.
***
Двадесет години. Това беше окончателната присъда на съда за дело за убийство по особено жесток начин. Изречената присъда от съдията в съдебната зала отекна като глуха камбана в главата на младата жена, която носеше в утробата си нов живот, който по правилата на затвора щеше да се появи зад решетките-една достатъчно тежка карма за новородено. От очите на бъдещата майка потекоха топли сълзи, които тя остави да текът необезпокоявани чертаейки прозрачни водно-солени пътеки по бузите и. Тя беше наясно, че държавата щеше да вземе детето и и да го отгледа по социалните домове до навършване на пълнолетие. Други чужди ръце щяха да докосват невръстното същество, щяха да го преповиват и да го хранят. Други чужди думи изречени от чужди уста щяха да възпитават детето и в правилната посока на живота. Всичките тези мисли подтискаха осъдената и при мисълта ,че тя е почернила живота си и най -вече, че ще почерни живота и бъдещето на нероденото си все още дете което нямаше да я познава никога.
***
- Трябва да се храниш миличка- каза майката на дъщеря си подавайки и чаша с мляко, а момичето видимо изглеждаше на петнадесет годишно с прекомерно слабото си тяло превърнало се на скелет покрит с кожа отколкото на нормално тяло на тридесет годишна жена.
- Не искам, не разбираш ли, че нищо не искам да ям- отвърна тя, а анорексията от която страдаше младата жена беше до такава степен изпила тялото и, че нищо не беше в състояние да я излекува и да я върне в нормалният и вид който е имала преди ужасната случка с груповото изнасилване, което беше преживяла навръх абитуриентският си бал- Искам да си ходя в къщи!
- Не може мила да си ходим вкъщи, тук в болницата ще се погрижат за тебе- отвърна съсипаната майка от нещастието на дъщеря си- ако си тръгнем ти няма да издържиш и до външната врата на болницата, и ще умреш. Тук поддържат жизнените ти функции, да работи сърцето ти и да дишаш нормално доколкото е възможно това.
- Аз съм зрял човек и сама нося отговорност за себе си, остави ме на мира сама да реша какво да правя.
- Ти си болен човек миличка и не можеш да носиш отговорност за себе си.-Отвърна развълнувано майката и едва сподави сълзите си.
- Дайте ми листа и искам да се разпиша в него, че си тръгвам по собствено желание- каза младата жена на медицинската сестра която беше влязла в болничният бокс, за да зареди нови системи с водно-солеви и сладки разтвори за поддържане на организъма на болната.
- Това трябва да разреши лекаря- отвърна сестрата- и по негова преценка ще се разбере дали можеш да си тръгнеш или да останеш тук.
- Вие май не разбирате български език или не ме чувате добре- обърна се отново към сестрата младата жена, която говореше с видимо усилие и се задъхваше.
- Ние не можем да ви държим тук насила, но състоянието ви не позволява да бъдете изписана- отговори спокойно дори малко хладно медицинската сестра.
- Искам да си ходя, искам да си ходя вкъщи, не издържам вече!-почти изкрещя жената с последни сили до колкото позволяваха гърдите и.
***
Навън беше студено и тъмно, но това не попречи на двама младежи да седят на пейката в кварталният парк който беше безлюден дори и от съвсем случайни минувачи. С треперещи ръце единият си приготви поредната доза от онова вещество което те откъсва от действителността поне за кратко време и можеше да бъде забравено всичко което заобикаля човека наоколо- липсата на достатъчно пари, липсата на работа, липсата на любимо момиче и още много и различни други липси, които не осмислят истински живота, а го превръщат в досадно съществуване.
- Готов съм- каза по-малкият от двамата и се отпусна на пейката върху коленете на приятеля си, но след малко той почувствува затруднено дишане и стягане в сърдечната област- нещо става с мене, не е както обикновено.
- Какво ти е?-попита приятелят му леко притеснен.
- Не знам, но нещо става- разтреперан целият той се опита да се изправи на краката си , но се свлече на земята.
- Чакай, дай да ти помогна.-каза приятелят му и се опита да го вдигне- Дай да се разходим малко може да ти премине.
По-малкият явно беше прекалил с веществото и едва се изправи на краката си с помощта на приятеля си. А другият започна едва ли не да го влачи по алеята на парка, но това не помагаше.
***
Контракциите на родилката вече бяха започнали като се редуваха най-напред през час, после през половин час и когато те вече станаха на петнадесет минути лекарят акушер-гинеколог провери разкритието на цервикалният канал и след като се убеди, че е достатъчно голям, за да премине плода през него каза на акушерката да помогне на родилката да се премести от леглото и да се качи на ,, магарето,, за да започне раждането.
След половин час един детски вик огласи стените на затвора, а родилката се развълнува от смесените чувства зародили се в сърцето и в мига в който тя стана майка- чувства на едновременна радост и тъга. Тя погледна през прозореца който беше обезопасен от дебели метални ръждиви решетки, а през тях се виждаше къс светло синьо небе и тогава тъгата надделя над радостта и от очите и потекоха сълзи.
***
Точно пред вратите на болницата една майка изведнъж разбра, че в инвалидната количка вече не возеше към изхода на път за дома дъщеря си , а само нейната материална обвивка. Тя започна да вика за помощ, но викът и беше вече повече от безсмислен . А дъщеря и се беше преселила в един навярно много по-добър свят.
***
Линейката току-що беше пристигнала след едно тревожно обаждане от анонимен глас за умиращ младеж в една квартална градинка в столицата. На една пейка лежеше безжизнен млад човек с видими следи от убождания в предмишниците. В близост до него на земята в тревата се бяха скрили от погледа на лекаря и медицинската сестра използвана спринцовка и игла.
Вълнообразно
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Тъжен помен за един блог
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Тъжен помен за един блог
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
За този блог
Гласове: 608
Блогрол
