Писмо до МАМА :: Икономия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2013 23:07 - Икономия

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:

Една млада дама около тридесетте хвърли последен поглед към огледалото, за да провери още веднъж как изглежда на външен вид и да се убеди, че няма никакви пропуски в направата на грима си. Клепачите и бяха гримирани в няколко нюанса на синият цвят от по-светлият до по-тъмният , които да подчертаят и без това красивите и кафяви очи. Устните и бяха начервени с тъмно червено червило с цвят бордо. Косата и беше прилежно сресана и увита на върха на главата и в един красив рус кок. Връхната и дреха беше едно прекрасно и скъпо кожена манто в зелен цвят гарнирано с една тъмна кожа вероятно от боядисана в тъмнозелено лисица. Ботушите и бяха в същият зеленикав тон като мантото, а красивата и дамска чанта допълваше тоалета и то съвсем на място със същият цвят както ботушите и, а отдолу под връхната и дреха се показваше една красива рокля в син цвят подхождащ несъмнено на гримираните и в синьо очи.
Дамата заключи външната врата на апартамента и се спусна по стълбите надолу към изхода на кооперацията в която живееше-една чисто нова сграда в центъра на столицата- оставяйки след себе си аромата на скъп парфюм.
На спирката беше доста студено и чакащите граждани се бяха сгушили в палтата си, допрели се един до друг търсещи топлината на стоящият до тях човек, в нетърпеливо очакване на превозните средства и хвърляха по един и друг поглед към таймера на спирката , който ги информираше за номера на превозното средство и за оставащите минути до идването му. Не след дълго младата жена се качи в боядисан в оранжев топъл цвят автобус, а вътре я посрещна уютната обстановка на чисто нов и добре поддържан Мерцедес. Навън беше истинска мразовита зима в средата на януари, но вътре в автобуса отоплението беше пуснато и беше много приятно и комфортно за пътуване. На седалките нямаше много хора може би поради ранният час на деня и дамата се запъти към най-последните и седна в близост до изхода-третата врата на автобуса. Не след дълго красивата жена бръкна в дамската си чанта и извади оттам един дебел тефтер в червено като го разгърна и го постави на коленете си. Ако някой я гледаше в този момент би си помислил,че младата жена навярно е студентка и е отворила прилежно лекциите си, за да си припомни наученото от предният ден. Но в действителност това не беше така. Всъщност този тефтер беше една цяла енциклопедия за която биха и завидяли дори и най-съвестните граждани. На всяка страница младата жена си беше водила записки за номера на автобуса или трамвая на които тя се вози ежедневно, както и за страничният служебен номер на превозното средство, колко и какви дупки прави апарата за самотаксуване на билета за пътуване. И след като тя се увери, че е намерила нужната информация за точно този автобус в който се намираше в момента, тя извади едно червено портмоне с много прегради и когато се увери че е намерила нужният билет тя най-сетне се успокои и продължи да пътува загледана през прозореца на автобуса през който се виждаха първите лъчи на зората.

***

Вече нямаше нито билети, нито карти за градският транспорт. Служителите в Министерството на транспорта бяха измислили начин за плащане на тази услуга на всеки гражданин поотделно. Парите се превеждаха директно от работната заплата на всеки човек към министерството по банков път. Отдавна нямаше и банкови разплащателни карти. Единственият начин за плащане беше палецът с индивидуалните линии за всеки човек. Влизаш в автобуса, в трамвая или в метрото поставяш палеца си на един автомат и той те пропуска да преминеш и да влезеш в желаното превозно средство. И както се казва в една популярна реклама от телевизията: ,,Умно нали?,,

Нагоре