Прочетен: 780 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2013 09:31
Като гледам хората около мен и като знам какво се случва с тях с течение на времето, а то е, че те се променят непоправимо и до неузнаваемост, и ако до преди няколко години са изглеждали добре, че са били красиви или просто само симпатични и как след известно време лицата им заприличват на нещо много тъжно дори бих го казала иначе, че изглеждат направо ужасно и страшно, и като си помисля,че това ще се случи и с мен направо тръпки ме побиват по цялото ми тяло и не намирам утеха в нищо.
Просто се чудя, защо трябва това да е така и си мисля дали не може нещо да се измисли, за да се промени този биологичен процес на остаряването и хората да изглеждат винаги млади, а от това да бъдат повече от щастливи. И всъщност смъртта сама по себе си е само един миг и в действителност тя не е чак толкова страшна, по-страшна е старостта на която всички ние ставаме неми свидетели без да можем нещо да променим, а тя- стростта- всъщност е най-дългият период от човешкият живот. Не знам дали е имало, има или ще има човек замислил се над това ? И ако сметнем приблизително , че детството е около петнадесет години, юношеството е около пет години, а младостта е около двадесет или тридесет години, то старостта в действителност трае около петдесет години при оптимална продължителност на живота около сто години. Е, кажете ми сега това не е ли повече от ужасно ? И ако трябва да се работи по този въпрос не може ли не просто да се увеличава живота като продължителност, а да се увеличи младостта като времетраене по-дълго отколкото ни е известно за сега?
***
Най-сетне беше измислино едно универсално лекарство за което се смяташе, че увеличава времетраенето на младостта двойно и тройно и сега всеки който поиска може да го изпробва на себе си. Започнаха да се тълпят хората около аптеките готови да си закупят чудодейните таблетки които да ги направят млади, красиви и несъмнено много щастливи. Е, не може да се каже ,че това лекарство беше евтино, но съвсем достатъчно скъпо, за да реши човек да продаде това или онова което имаше в излишък, и да си закупи съвършенна младост. И както се казва в приказките: ,,И аз бях там, и аз всичко видях с очите си, и всичко чух с ушите си.,,
След като се прибрах в къщи отворих белият плик с вълшебните таблетки и без да мисля много- много за каквото и да е на бърза ръка както се казва ги глътнах всичките с една голяма чаша студена вода, и зачаках търпеливо действието им.
Е разбира се ,че трябваше да се изминат няколко дни -толкова колкото е нужно ,за да се усети и види действието на вълшебните хапчета.
На следващата сутрин малките бръчици около очите ми се бяха видимо заличили, а мимическите ми бръчки около усните и челото ми бяха сравнително избледняли. От видяното в огледалото душата ми се изпълни до горе от щастие, че ето , всичко е възможно и наистина може да се спре старостта.
На вторият ден изведнъж забелязах, че белите ми коси бяха напълно изчезнали и вместо тях имах онази тъмно-кестенява и силно чуплива коса, която имах в младежките си години. Виждайки това аз направо не можех да си намеря място от радост и изпитвах пълно удовлетворение от изпитите таблетки.
На третият ден малките капилярчета които опасваха краката ми тук-там в една тънка като паяжиня мрежа показваща много ясно напредването на годините ми вече бяха изчезнали и на тяхно място се виждаше една красива, нежна и бяла кожа пълна с младост и живот.
На четвъртият ден болките в ставите ми бяха също изчезнали и онази пъргавина на млад организъм се беше възвърнала в тялото ми и аз чувствувах , че вече мога да тичам подир градският транспорт без да се изморявам и без да се задъхвам.
На петият ден разбрах, че памитта ми се е възобновила до такава степен,че дори започнах да си спомням всички имена на мои съученици от всичките класове от училище включително и имената на всичките ни учители от първи до единадесети клас. И вече като разгеждах стари фотографии си припомнях всички случки, и събития до най-малката подробност по време на снимането.
На шестият ден тялото ми беше свалило за една нощ всичките излишни килограми и аз с изненада установих, че вече можех да обличам младежките си дрехи които бях отново изнамерила, и изровила от дъното на скрина където те преди извистно време съвсем спокойно си лежаха там и бяха напълно забравени и изцяло изоставени.
На седмият ден махнах очилата от очите си, защото зрението ми се беше подобрило значително и аз виждах вече толкова ясно , че можех отново да вдявам конеца в иглата за шиене и даже можех да чета без притеснение и най-дребниятн шрифт на някое модно списание.
На осмият ден почувствах страхотен сърбеж във венците си и с изненада установих, че вече ми растяха нови новинички зъбки, а старите ми металокерамични коронки бяха избутани от тях и вече бяха напълно ненужни.
Е, кажете ми как да не се радва човек на изключителните резултати от вълшебните таблетки.
На деветият ден....
***
След много дни неопределено колко в една стая която явно беше спалнята на апартамента върху спалното легло имаше едно малко бебче което по някакви странни причини беше облечено в прекалинно голями женски дрехи и то махаше безпомощно ръчички, и плачеше с такава сила с която би се събудила и мечка от зимният и сън. А то-бебето имаше елементарни нужди- някой да го преобуе и нахрани, но такъв човек било то мъж или жена наблизо просто нямаше и никой не знаеше, че тук в тази стая , в тази къща някой има нужда от помощ.
Ричард Ран и Роналд Ът: Цяла Северна Бъл...
БЛАГОВЕСТНИК
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela