Писмо до МАМА :: Пролетно почистване

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.07.2012 18:24 - Пролетно почистване

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 2109 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 29.07.2012 18:44

В памет на Руми и Насо!

Днес сутринта точно в осем часа всички ние от екипа на едно столично радио бяхме се събрали, за да участваме активно в таз годишното пролетно почистване, което се провеждаше в цялата страна на точно определена дата и бяха призовани всички желаещи да участвуват, а такива имаше много и от различни възрастови групи и това беше повече от похвално.
От общината бяха ни раздали специални гумени ръкавици и много различни на цвят чували в които да сортираме събраните боклуци по видове, за да могат те по-лесно да се рециклират и по този начин да помогнем доколкото можем в тази наистина добра инициатива да бъде извършена наистина успешно.
Нашият обект беше една столична градинка в един столичен квартал с много зеленина и с много малки китни блокчета на по три-четири етажа и може да се каже, че това беше един от най-хубавите и скъпи квартали. И така ние всички се впуснахме в различни посоки наоколо, за да не губим нито една минута от определеното ни време и да свършим колкото се може повече работа до уговореният час за край на тази акция.
Наоколо се виждаха препълнени кошчета за отпадъци и разпилени около тях други такива които много загрозяваха иначе красиво аранжираната градинка с многоцветни и красиви цветя, и храсти сортирани от някой наистина добър архитект озеленител. Около разноцветните пейки се търкаляха празни шишета от алкохол и от безалкохолни напитки с различна големина, вид, цвят и етикетиране . Грозни и изкривени фасове от изпушени различни марки цигари също се намираха до бутилките, и ако си човек по наблюдателен и по внимателен в разглеждането на всяка подробност можеш много добре да различиш чии устни са докосвали филтъра-мъжки или женски. Повече от ясно е, че начервените женски устни оставят ярки следи върху филтъра с различни нюанси на дамски червила от бледо розово до тъмно червено. Но ужасното тук е, че всички тези посетители на тази красива градинка бяха хора явно с много ниска хигиенна култура, щом бяха изхвърлили фасовете си директно до пейките върху които бяха седели. А по всичко изглежда, че те са изгубили тук доста часове и вместо да направят няколко крачки и да положат усилие да изхвърлят отпадъците си както се казва ,, на точно определените за целта места ,, те са предпочели всичко излишно да се изхвърля директно на асфалта в непосредствена близост до краката им. Но зад всичко това стои тъй нареченото домашно възпитание, което се изгражда не само в първите седем години както погрешно и общо прието се мисли от всички, но това възпитание трае от раждането на човека до последните му дни, а децата както е ясно прекопирват поведението на възрастните и няма защо да им се сърдим на малчуганите, ако самите ние не спазваме нужните норми на поведение. А днес като вършим нещо наистина важно и наистина добро даваме своят личен пример на подрастващите, които ще бъдат утрешните възрастни, които пък ще възпитават на свой ред собствените си деца. И така най -важното сега беше отпадъците да се сортират по видове, а това при добро желание не е толкова трудно. Наоколо кипеше усилен труд и всички ние работехме еднакво бързо и с огромен ентусиазъм. И аз не оставах по-назад в тази дейност и се стараех достатъчно, за да свърша колкото се може повече работа.
Изведнъж точно пред мен под един разкошен цветен храст обагрен в бледо розово се виждаше нещо неясно и неопределимо точно какво, но наистина голямо. Когато приближих по -наблизо видях покрит с цветни найлони човек да лежи на тревата навярно дълбоко заспал. Когато открих лицето му от мръсните найлонови торбички видях,че това е жена на неопределима възраст. Косата и беше абсолютно бяла късо подстригана без нито един черен косъм. По лицето и се виждаха множество бръчици които опасваха очите, устните и челото и. Дали тази жена беше на шестдесет години или повече не можеше да се каже с точност. Тя беше облечена във вехти износени дрехи, които бяха загубили първоначалните си ярки нюанси явно от силните слънчеви лъчи които избелват всички цветове изложени на пряка слънчева светлина. Тук -там по дрехите на жената се виждаха някакви неопределени петна с различна големина и цвят, а до нея спокойно лежеше полупразна бутилка от някакъв твърд алкохол и се въргаляха няколко фаса от евтини цигари без филтър. Жената или спеше толкова дълбоко, че не усети как хората които се бяха доближили до нея я наблюдаваха безмълвно или с нея се беше случило най-лошото което може да сполети човек.
Изведнъж от всички които се бяха струпали да гледат нещастната жена едно младо и красиво момиче се спусна над нея и извика с всичка сила:
- Мамо, майчице!- и като не последва никакъв отговор момичето хвана главата и с две ръце и зарови пръсти в косите и, и после тихо зарида- Какво си направила със себе си мамо? -продължи да говори момичето през сълзи.
Изведнъж аз познах в това момиче една наша колежка, която беше винаги с вид на много умислено и тъжно момиче нетипично за възрастта и. Бях чувала, че имала някакви проблеми, но точно какви никой не знаеше. Сега изведнъж всичко ми се изясни и нищо друго не ми оставаше освен да я хвана за раменете и да я вдигна на крака.
- Миличка -тихо прошепнах- остави, нищо не можеш да направиш.
Момичето се обърна към мен обгърна врата ми с нежните си изключително бели ръце и продължи едва чуто да плаче.

***
,, Най- ужасното нещо на този свят е изключителното му лицемерие. Непрекъснато говорим навсякъде по медиите, пишем по пресата, книгите, брошурите колко са вредни пристрастяванията на хората към наркотиците, алкохола, цигарите и какви ли още не отрови, как те разбиват семейства, как осакатяват души, но никой, абсолютно никой не прави нищо по въпроса нещо наистина напълно да се промени един път завинаги. А само създаваме забрани и закони с които преследваме до дупка всички пристрастени. Все повече и повече стесняваме кръга около тях докато този кръг се превърне в един малък обръч с ширината на ласо стягащо вратовете им до пълното им задушаване. И питам аз, без да очаквам какъвто и да е отговор от запитаните:,,- Е, уважаеми дами и господа, как се чувствате днес, спокойно ли спите, добре ли се храните и мирно, и тихо ли си живеете, след като знаете, че вашето спокойствие и охолен живот са заплатени с животите на безброй човешки същества?,,-след тези мои думи казани в ефира на радиото последва музикална пауза, която трябваше да разведри и без това нажежената атмосфера. И дали по ирония на съдбата музикалният редактор без да иска беше пуснал ,,Одата на радостта,,. Но кой се радваше и на какво на никой от слушателие на предаването не му стана ясно.