Постинг
01.05.2012 16:04 -
Оптимистично
Има,
има някаква надежда
за нас
дори наглед много малка
и незначителна,
и страховете ни ще са излишни,
и няма да се оплаквоме
на глас
че на брой намаляваме,
и че съвсем реално
като народ се стопяваме...
Има,
има някаква надежда
за нас,
че това ще се промени
и много скоро ще започнем
да нарастваме
и след десетилетие или две
ще се увеличим
и на брой ще порастваме
и сегашният ще надвишим...
Ето,
аз ви казвам направо
без да шикалкавя
погледнете нещата
директно в лицето...
Нима не идват тук
чужденци при нас
да живеят
и търсят късмет,
и търсят сполука,
и искат със нас
да се слеят...
Идват китайци,
японци
и англичани,
идват негри африканци
и американци,
филипинци
и други островитяни
от народи далечни
доскоро нам непознати
и напълно различни...
Значи
има,
има все пак реална надежда
за нас да не изчезнем
и да не се стопиме
щом чужденците тука дошли
искат като народ да сме единни
и в едно да се съединим...
Тогава у нас
съвсем логично
ще се получат раси различни,
може би много по-умни,
и много по-красиви,
много по-добри
и по-ученолюбиви...
И тогава ,,Аз съм българче,,
ще звучи
малко странно,
и различно,
малко с акцент,
но не грозно,
а съвсем симпатично...
И ще рецитират
в училище
стихотворението познато
мулати,
и метиси-
внуците наши,
а след тях
и нашите правнуци....
И ще бъдат те
с лица различни,
с черти интересни
и дори симпатични
вэети от бракове смесени
на майки и бащи-
нашите деца...
И кажете ми
как тогава
да не сме щастливи
щом ще започнем
да се увеличаваме
и ще се удвоим,
и утроим,
и то
съвсем нормално
напълно логично
и наистина реално
ще порасне народа ни...
И IQ-то ни
ще е огромно
с цифра академична
щом в гените си ще носим
интелект международен...
Истина Гола
има някаква надежда
за нас
дори наглед много малка
и незначителна,
и страховете ни ще са излишни,
и няма да се оплаквоме
на глас
че на брой намаляваме,
и че съвсем реално
като народ се стопяваме...
Има,
има някаква надежда
за нас,
че това ще се промени
и много скоро ще започнем
да нарастваме
и след десетилетие или две
ще се увеличим
и на брой ще порастваме
и сегашният ще надвишим...
Ето,
аз ви казвам направо
без да шикалкавя
погледнете нещата
директно в лицето...
Нима не идват тук
чужденци при нас
да живеят
и търсят късмет,
и търсят сполука,
и искат със нас
да се слеят...
Идват китайци,
японци
и англичани,
идват негри африканци
и американци,
филипинци
и други островитяни
от народи далечни
доскоро нам непознати
и напълно различни...
Значи
има,
има все пак реална надежда
за нас да не изчезнем
и да не се стопиме
щом чужденците тука дошли
искат като народ да сме единни
и в едно да се съединим...
Тогава у нас
съвсем логично
ще се получат раси различни,
може би много по-умни,
и много по-красиви,
много по-добри
и по-ученолюбиви...
И тогава ,,Аз съм българче,,
ще звучи
малко странно,
и различно,
малко с акцент,
но не грозно,
а съвсем симпатично...
И ще рецитират
в училище
стихотворението познато
мулати,
и метиси-
внуците наши,
а след тях
и нашите правнуци....
И ще бъдат те
с лица различни,
с черти интересни
и дори симпатични
вэети от бракове смесени
на майки и бащи-
нашите деца...
И кажете ми
как тогава
да не сме щастливи
щом ще започнем
да се увеличаваме
и ще се удвоим,
и утроим,
и то
съвсем нормално
напълно логично
и наистина реално
ще порасне народа ни...
И IQ-то ни
ще е огромно
с цифра академична
щом в гените си ще носим
интелект международен...
Истина Гола
Вълнообразно
Oптимистично е! :) Поздрави!
цитирайПосещавах те често
и често четях
твоите постинги,
твоите послания
и установих,
че са чудесни ,
че са като приказки обичани
и като красиви песни ....
И те са посещавани
многократно,
и коментирани са много
повече от стократно....
А аз
не мога
с това да се похваля
и малко съм тъжна,
и малко съм самотна,
че при мене не идват
толкова често
писатели
или поети,
или просто читатели...
И не ме четът,
и не ме коментират,
а само минават
може би случайно,
сигурно
не ме разбират
и после отминават
без мнение добро
или мнение крайно...
И питам се
къде ли е причината
дали е във мен
или във стиховете
някъде в римата?
Или в идеята,
или в посланието
което изпращам на всички....
А те
може би нищо
не проумяват
или обратното
всичко им е ясно
и всичко разбират,
но не искат да си го признаят,
и не искат да го коментират,
защото искат
от истината да избягат,
и да се скрият.....
И за това
безмълвно ме четат,
и после си отиват,
и искат на мига
всичко да забравят...
И прочетеното,
и осмисленото,
и в мислите им
всичко разбраното
и във въображението им
всичко видяното...
Защото не искат
това да е така
искат нещата
да са различни
да не са толкова сериозни
или толкова комични....
Защото искат да са щастливи,
а не могат
виждайки действителността
горчива
и изродлива,
прекаленно крайна,
сиво-черна
и абсурдно реална....
Но такъв е живота,
така го виждам
и думите ми са отражение
на всичко видяно
до болка изпитано
и болезнено преживяно....
цитирайи често четях
твоите постинги,
твоите послания
и установих,
че са чудесни ,
че са като приказки обичани
и като красиви песни ....
И те са посещавани
многократно,
и коментирани са много
повече от стократно....
А аз
не мога
с това да се похваля
и малко съм тъжна,
и малко съм самотна,
че при мене не идват
толкова често
писатели
или поети,
или просто читатели...
И не ме четът,
и не ме коментират,
а само минават
може би случайно,
сигурно
не ме разбират
и после отминават
без мнение добро
или мнение крайно...
И питам се
къде ли е причината
дали е във мен
или във стиховете
някъде в римата?
Или в идеята,
или в посланието
което изпращам на всички....
А те
може би нищо
не проумяват
или обратното
всичко им е ясно
и всичко разбират,
но не искат да си го признаят,
и не искат да го коментират,
защото искат
от истината да избягат,
и да се скрият.....
И за това
безмълвно ме четат,
и после си отиват,
и искат на мига
всичко да забравят...
И прочетеното,
и осмисленото,
и в мислите им
всичко разбраното
и във въображението им
всичко видяното...
Защото не искат
това да е така
искат нещата
да са различни
да не са толкова сериозни
или толкова комични....
Защото искат да са щастливи,
а не могат
виждайки действителността
горчива
и изродлива,
прекаленно крайна,
сиво-черна
и абсурдно реална....
Но такъв е живота,
така го виждам
и думите ми са отражение
на всичко видяно
до болка изпитано
и болезнено преживяно....
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол