Посветено  на мъжа който обичах пет години Olivier Virassamy



 

,, Животът е достатъчно дълъг ,
за да се влюбваме в много
и различни хора,,

Luc Offerle-френски приятел

Не знам дали си прав,
но до скоро
не мислих аз така
бях влюбена  в един
безумно,
но после проумях,
че любовта е просто
само тиха лудост...
И в лудостта си
бях истински щастлива
не мислех за тъга, печал,
нямах душевен крах,
бях с чувства пламенни
и сърце обичащо игриво...
Но после изведнъж
разбрах-
дойде студът,
че онзи не ме харесвал никак
и не ме обичал ни троха,
ни малка капчица дори...
Тогава изтрезнях
от пиянството любовно
и истината аз прозрях
със плачещи очи
разделяйки се със митът,
че любовта е вечна,
а тя отлита  на мигът
като птица волна
щом срещнела стена
вместо прозореца отворен...
А някой, не зная кой
прошепна ми в съня,
че любовта голямата
в живота е само една
единствена  
и за  мене тя била 
с образа на онзи,
който  мислех,
че е вечен...
Засмях се във съня си,
та той отдавна
беше се превърнал
в лик неясен
и така далечен....
И името му вече
не ме вълнува,
а очите му
за мене
отдавна
се  превърнаха
само в залези
отминали
новолунни...

Lina Vira Assa Amy