Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2011 20:00 - Закъсняла среща
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1644 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 23.04.2011 20:05


Посветено на Любо!

С треперещи от вълнение ръце взех документа за самоличност и снимката му върху него ми показваше лицето на мъж от преди десетина години. Очите ми се спряха на неговият лик, който ме гледаше напълно спокойно, без да подозира , че един ден ще бъде видян от една жена с десет години по-възрастна от него. Не мога да си представя, че това което виждат очите ми сега е една наистина сбъдната от много дълго време насам мечта, един дългоочакван миг да зърна точно такъв тип мъжка красота. Този образ който буди моето възхищение, тези дълги светлокафяви коси с руси краища, които на Слънчевата светлина сигурно изглеждаха златни, които спокойно се спускаха като водопад надолу стигащи до раменете му, тези светли мигли, които опасваха светлокафявите му очи, това нежно лице с прав и чувствен нос, тези нежни устни, цялото това съкровище е притежание именно на този мъж, който до преди известно време имаше един напълно неузнаваем вид. Нима е възможно точно сега живота да ме среща с него и защо ли ще си прави целият този труд? Дали не иска да си направи поредният експеримент с моята чувственост? Или ме подлага на изпитание ? За сега не мога да си дам отговор, но може би е твърде рано за да разбера скритото послание на съдбата.
Как не съм го срещнала този човек много по-рано може би преди да изтекът тези десет години които вече са отминали , когато съм имала пълната възможност да го опозная по-добре и да го разбера още по-добре? И може би бих му повляла в положителна насока и той никога нямаше да стигне до тук до това забравено сякаш от всички на света място. А сега не е ли много късно за промяна и дали е възможна изобщо някаква промяна с живота му оттук нататък? И дали той би ме послушал за негово добро да започне живота си отначало с моя помощ? Никога не е късно, човек да отвори нова страница в жвота си и да сложи четра на всичко до някой настъпващ съдбовен момент.

***

Наоколо цареше пълна тишина и само песента на пролетните птици накацали върху разцъфналите дървета в бяло или розово показваха присъствието на живи същества. Градският шум и суета остана назад зад загражденията на лечебното заведение , което се намираше сякаш на края на света и сякаш този свят не се интересуваше особенно много от това кой прибивава тук, защо, поради каква причина и кога ли би се прибрал при близките си и любимите си хора.
След добре поддържан асфалтов път малка пътека направена от павета с поникнала между тях млада зелена трева извеждаше към помещенията на здравното заведение, които представляваха няколко малки бараки, които много напомняха на детски лагер от седемдесетте или осемдесетте години на миналият век с тази разлика , че тук живеещите отдавна са се разделили с детството си или все още са останали в него и може би в невъзможността им да бъдат ,,сериози и отговорни,, възрастни хора са стигнали до тук, а може би и поради други независещи само от тях причини. А в това имаше нещо колкото тъжно толкова и смущаващо.
Не мога да опиша точно какво виждат очите ми, защото думите са безсилни да изразят всичко видяно, но си мисля, че хората дошли тук да търсят надежда и спасение изобщо не го заслужават. Оставям на вас да си предствите картината.
В една от стаите с нетърпение ме очакваше това същото момче от снимката на личната му карата която будеше в душата ми пълно възхищение на особенна мъжка красота. Коста му я намаше, а само беше лико набола с надежда да порасне отново и може би да достигне онази изгубена дължина и красота от преди десет години, но очите на мъжа бяха абсолютно същите от снимката. Всичко което зависеше от мен и всичко което той очакваше от мен като грижа и надежда му давах с ясното съзнане, че пребиванването му тук е само за кратко, а не завинаги.

***

Когато едно четиринадесетгодишно момче разбра, че е останало само без най-близките си и любими хора до себе си, а само с по-голямият си брат, за него сякаш света беше се сринал из основи и сякаш някаква невидима зла сила го беше блъснала в гърдите и го беше запратила по нанадолнището на живота от където няма завръщане
.



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Очакваната среща?
23.04.2011 20:12
Очакваната среща?
цитирай
2. linaviraassaamy - Знам ли?
23.04.2011 20:23
injir написа:
Очакваната среща?


И кой може да каже?
цитирай
3. injir - Samo ti znaesh. :) Svetli praznici ...
23.04.2011 20:26
Samo ti znaesh.:) Svetli praznici za teb!
цитирай
4. linaviraassaamy - Благодаря!
23.04.2011 21:08
injir написа:
Samo ti znaesh.:) Svetli praznici za teb!


Весели празници и на тебе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1005378
Постинги: 544
Коментари: 515
Гласове: 527
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол