Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2011 12:12 - Пролет

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1688 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 23.04.2011 22:03

Посветено на Любо!

Днес е първият ден на пролетта! Каква красота! Какви богати на багри цветове наоколо! Сякаш накакъв невидим художник гигант е изпуснал без да иска своята палитра от високо и тя е разпръснала всичките си цветове върху света. А те са оцветили постепенно небето в много светло синьо, всички дървета в бяло, в светло или тъмно розово, в светло или тъмно жълто! А земята е обагрена най-пъстро в светло или тъмно зелено, в охра, в светло или тъмно лилаво, светло или тъмно синьо, а това са младата поникнала тревата и първите цветя на сезона. Как да не се радва човек на новият растителен свят, който се е събудил от дълбокият зимен сън спал дълбоко под снежната покривка на зимата. И гледайки цялата тази красота на човек му се дощява да се поразходи на чист въздух и да се порадва на всичко което виждат очите му.

***

Леката кола се движеше по идеално асфалтираният път в центъра на града и задръстване от автомобили все още нямаше защото пиковите часове не бяха настъпили. Огромните лъскави и красиви сгради издигаха своите корпуси успоредно на булеварда по който се движеше автомобилът. Голями напдиси върху ярки на цвят платна се спускаха от най-високите етажи достигащи най- ниските и с голями букви съобщаваха за продажбата или наемането на апартаменти или офиси в новопостроените безлюдни кооперации. Не след дълго тези сгради бяха заменени от по-ниски домове които бяха ремонтирани наскоро и боята върху фасадите им сякаш още не беше изсъхнала. А тези къщи изглеждаха обитаеми приветливи и уютни.
Изведнъж асфалта свърши и пътя продължаваше по тясна и павирана улица. Наоколо вече се виждаха малки схлупени къщурки направени от малко тухли, но повечето от огънати ръждясали ламарини, олющен шперплат, нерендосани дъски, твърд картон или други подръчни материали, които сякаш служеха поскоро да пазят само от дъжд и сняг отколкото от реалният студ на зимата. А там живееха многолюдни семейства за които животът им протичаше ден за ден и не се интересуваха от предстоящото далечно бъдеше, което не се знаеше какво ще им донесе.
Когато и павираният път свърши леката кола продължаваше да се движи по камениста и прашна настилка която извеждаше извън града. Наоколо имаше само необработени още ниви, запустяли ливади, тук-там се виждаха храсти и дървета засадени по продължение на шосето което не се знаеше на къде извежда.
Изведнъж красотата на пролетната картина се превърна в нещо друго, напълно непонятно, силно подтискащо и дори направо наречено ужасно. По клоните на храстите и дърветата вместо разцъфнали ароматни пъпки висяха издухани от вятъра от близкото градско бунище разноцветни найлонови пликове, хартии и всякакви други буклуци, които сякаш бяха разпръснати от някоя зла вещица дошла от най-ужасната приказка която може да бъде съчинена и написана от някой автор с много богата и развинтена фантазия.

***

Най-накрая свърши и каменистият път и автомобилът спря пред една голяма и желязна врата зад която започваше друг свят, който нямаше нищо общо със светът извън огражденията. От леката кола излезе една жена която влезе през отвореният вече портал, а със себе си вместо дамска чанта носеше НАДЕЖДА!

Нагоре