Посветено на Любо!

Аз не плача...,
но очите ми
влюбени в бялата Луна
плачат те...,
защото искат
да я виждат само
в сребърно сияние
и необятно голяма...,
но само я сънуват,
но само я мечтаят...,
и кога ще се случи това
те не знаят...
Аз не плача...,
но устните ми
влюбени в облаците бели
плачат те...,
защото искат
през прозореца на дома
с усмивка да ги докоснат
и дори да ги целунат
на свободното синьо небе,
но само ги сънуват,
но само ги мечтаят...,
и кога ще се случи това
те не знаят...
Аз не плача...,
но ръцете ми
влюбени в птиците небесни
плачат те...,
защото искат
с нежност да ги дарят
и от хлябът вкусен
трохи да им дадът
но само ги сънуват,
но само ги мечтаят...,
и кога ще се случи това
те не знаят...
Аз не плача...,
но сърцето ми
влюбено в сините планини
плаче то...,
защото иска да ги усеща
как се извисяват на високо
но само ги сънува,
но само ги мечтае...
и кога ще се случи това
то незнае...
Аз не плача...,
но тялото ми
влюбено в страстните танци
плаче то...,
защото иска
с тях в жив ритъм да се рее
и с музика вълшебна
във вихърен танц
за щастие и свобода да копнее...,
и да се потопи в божествена
хармония...,
но само ги сънува...,
но само ги мечтае...
и кога ще се случи това
то не знае...
Аз не плача....

Lina Vira Assa Amy

Ще станат мечтите наяве
когат омомче се появи.
когато прегърне момиче
вплело във коси кокиче.
когато са влюбени лебеди
вплетени шии в танц на духа.
когато устните жарки
се търсят безспирно
и вик от сподавени стонове
се разлее кат вино.

но всъщност стихотворението е написано със символи за нещо много ПО-ВАЖНО и много ПО-ЦЕННО от чувствата между двама влюбени.