Часът е 10.00


Събудих се само до преди няколко минути и сега все още се наслаждавам на спокойствието и тишината в стаята ми, която всъщност е една прекрасна спалня намираща се в един скъп и луксозен апартамента на един известен хотел в столицата на една държава. Плюшените тъмно зелени пердета бяха спуснати и Слънцето не влизаше широко в стаята, а само през малкият процеп на двтете недоближаващи се плътно краища на завесите оставящи малко пространство, което беше намерено от немирните му лъчи. Но тази светлина не стигаше до мене и не ме притесняваше с присъствието си ,а хвърляше една светла черта върху завивката ми- един олекотен юрган облечен в маслено зелен сатен. Лекият хлад от завивките ми доставяше огромно удоволствие на голото ми тяло и аз все така не исках да ставам от леглото си.
Изведнъж на вратата се почука много тихо и плахо, и веднага се досетих ,че бях си поръчала една лека закуска състояща се от плодове, каничка с мляко и кафе, и една бутилка с шампанско която трабваше да поправи вкуса ми от вчерашната обилна вечеря, който беше останал на небцето ми.
- Влезте!-почти извиках аз и не след дълго вратата се отвори, и в стаята влезе един младеж облечен в онези специални дрехи в червено на служител на хотела, които толкова много му отиваха, че аз не се сдържах и извиках радостно: - Оооооооо! Колко много ви приличат тези дрехи! И колко красив изглеждате в тях!
Смутен младежът леко се изчерви, но побърза да се овладее и пред мен откри бързо покритите с бели ленени салфетки кухненски посуди, които се намираха върху подноса. А те бяха една посребрена купа пълна с плодове, бяла чаша с чинийка за кафето от китайски порцелан, малка сребърна и кокетна каничка пълна до горе с кафе с мляко , висока стъклена чаша за шампанско и бутилка със скъпо шампанско.
- Много благодаря!-казах аз и оставих младежа да постави таблата върху малката масичка до леглото ми- Ето там пред огледалото има дребни-побързах да кажа аз- вземете колкото смятате за необходимо.
След като служителят се самообслужи с дребните ми монети поставени нарочно там точно за такива случаи и след като затвори вратата след себе си аз мигом изкочих от завивките си и се шмугнах набързо в банята за да взема сутрешната си вана с ароматни соли на ванилия и канела.

***

Часът е 10.00

Току що шефът беше казал, че ще минава главна визитация и всички се юрнаха да се подготвят за тази специална визита на лежащо болните. Под всички трябва да се разбира ,че става дума за лекари, сестри и санитари всеки нагърбил се със задълженията си. А аз не се бях прибирала от два дни вкъщи, защото бях навързала като синджир няколко дежурства едно след друго и чувствувах натрупаната умора в тялото ми, но мисълта ,че вечерта най-сетне ще се прибера вкъщи на спокойствие за нужната ми почивка ми даваше сили да издържа още няколко часа така да се каже на педал.
Документацията беше подредена до леглото на всеки болен за да бъде видяна от шефа на клиниката, а болните бяха предупредени да си стоят по леглата с изключени GSM-ми, с изключени телевизори по стаите, с проветрени помещения, с подредени нощни шкафчета, а те самите да са спретнати и чисти чакайки спокойно и кротко върху леглата си започването на специалната визита.
Санитарите бяха измили старателно всички стаи и тоалетни помещения, бяха изхвърлили боклуците натрупани от предният ден, бяха раздали закуската на болните, бяха оправили леглата на изписаните и сега за последно преди шефът да започне да обикаля по стаите измиваха коридора за сетен път.
А аз разбира се продължавах да се щурам насам и натам по стаите , по коридора , до манипулационната и обратно ,за да проверя за кой ли път дали всичко е както трябва да не би да има някакъв пропуск относно изпълнението на сутрешните ми задължения. А именно- дали всички абокати са в прилично състояние, да не са зачервени, да не са подути, да са проходими, да са с написни дати за деня, да няма нещо изпуснато или забравено от предишната смяна и така нататък и така нататък.
Изведнъж настана пълна тишина, шефът беше вече влязал в първата стая заедно с всички лекари, които са на смяна, старшата сестра и секторната сестра. Точно тогава започнаха да идват болни за приемане не един или двама, а цели пет. Сякаш току що бяха отворили вратите на болницата и едва ли не всеки който искаше да влезе влизаше и то не къде да е, а точно тук при нас на нашият етаж и в нашето отделение.
В момента съм сама , щом съм манипулационна трябва да приемам болните аз, а то едно приемане свят да ти се завие. И всички идващи очакваха да бъдат приети на минутата , не , на секундата, да им се посочи стаята в която ще бъдат настанени, за да се настанят удобдно, да видят тоалетните помещения, столовата и така нататък и така нататък, очаквайки чудеса от наша страна. ,,Да ама не,, както казваше на времето един известен журналист, да не забравяме къде се намираме, а иминно в един от отдалечните краищата на Европа , а не в Централна , където всичко е много по- по- и много най- най- в сравнение с нас.

***

Часът е 11.00

Току що бях приключила със закуската си и още с мокра коса от банята отворих гардероба, за да си избера дрехи за деня, а имах толкова много задачи за вършене, че направо не ми се мислеше как точно ще се справя , а именно: да отида във фитнеса за един два часа, за да поспортувам на уредите, за да се насладя на масажа при масажистката, да се потопя в леко хладката вода на басейна, а после да отида на маникюр, на педикюр, на козметик, на фризьор и най-накрая да се запътя към най- голямият МОЛ който съществува в града, за да напазарувам разни дребни на вид нещица все дамски дреболийки. А на обяд щяха да ме чакат едни важни господа в един скъп ресторант на най-глвната улица на града.
И така започнах да подбирам дрехите си една по една, като започнах най-напред от бельото. Дали да е това с червените дантели или онова със сините? Дали да съм с тези чорапи на фигури или с другите с ръб отзад? Дали да съм с този тоалет или с друг? Ох, все трудни неща за решаване, ама какво да се прави- съдба!

***

Часът е 11.00.

Новоприетите болни вече бяха настанени по стаите си. А те кротко очакваха да бъдат видяни и прегледани от лекар. За по-малко от час аз записах всичките пет болни в единият журнал, после в другият, след това на таблото за приети болни, подлепих документите им, сложих ги в папка с надписана стая и легло, след това взех бележките им за кръвни изследвания, за да ги подготвя за взимане на кръв, занесох ги в манипулационната и най - накрая метнах папките в лекарският кабинет върху бюрата на лекарите, за да бъдат видяни от тях и следователно обработени. В манипулационната подредих всички бележки за изследвания , после върху тях подредих всички нужни епруветки и игли, абокати, спринцовки и какво ли още не необходимо за работа на една манипулационна сестра в една манипулационна стая. Междувременно докато,, почивах,, от единият вид дейност се захванах с друг, трябваше да започна да правя инхалации на болните от тези стаи в които главната визитация вече беше приключила. Започнах да извиквам болните да идват един по един , като им давах точен час на посещение, за да не се струпват на вратата на инхалационното помещение, за да не се блъскат и да не се карат, кой е дошъл пръв и кой последен, а да бъдат търпеливи, за да сядат на стола в инхалационното помещение спокойно и без нерви , за да се инхалират със специално лекарство и специалният инструментариум. Меджувременно трябваше да включа спешно една банка на един пациент назначено веднага и в момента от шефа, да взема по спешност кръв на друг, да поставя инжекция на трети и така да се каже ,,се бях качила вече на върлележката и се въртях на нея до прималяване,,.

***

Часът е 14.00

Ресторантът беше от онези скъпи и изискани заведения в които обядваха и вечеряха само много изискани господа и всеки не можеше да влиза там по собствено осмутрение за щяло или не щяло и в неприлично облекло- дънки или джинси, а задължително трябва да е с костюм, а дамите с вечерен тоалет. Ето ,че двамата госпопда ме чакаха на една голяма маса с ваза с голям букет от кърваво червени рози. Единят по- младият щом ме зърна ми помаха , като по този начин искаше да ми покаже коя е точно масата към която трябваше да се запътя. Аз също помахах и се усмихнах с онази дежурна усмивка само за специални случаи и само за специални господа.
- Здравейте!-казах аз и си подадох ръката в тази поза която сякаш очаквах тя да бъде целуната, а не хваната в
ръкостискане и раздрусана до скъсване.- Как сте?- продължих с дежурният за такива случаи въпрос, който всъщност съвсем не означаваше ,че аз се интересувам живо от това как се чувствуват в действителност тези двама господа, които бяха свързани с моят бизнес, ако мога да нарека моята специална работа бизнес, но нека всеки да си ги разбира нещата както си иска.

- Както венаги красива и очарователна!- побърза да отбележи по-възрастният от двамата мъже. - Изглеждаш чудесно мила - продължи с комплиментите си джентълмена който хвана нежно подадената ръка и я целуна като остави усещането за влажни и топли устни върху кожата и.

- Е!-продължавах да се усмихвам на двамата мъже- Трябва да се поддържаме винаги красиви ние жените, за да ви впечатляваме и възхищаваме и приятно изненадваме нали?
-Да, точно така!-подкрепи ме по-младият мъж.

След малко се появи и келнера, който взе поръчката ни за обяда и се отдалечи също толкова тихо и неусетно , както беше и дошъл.

***

Часът е 14.00

Вече бяха се качили в отделението още десет души и общо новопостъпилите болни вече бяха станали петнадесет. Пълен кошмар, като се има на предвид намалентият персонал от лекари, сестри и санитари , които работехме не на половина , а на четвъртина в намален състав. А работата беше огромна, не повече, направо непосилна и като се има и на предвид, че след обяд в отделението остава само една сестра и един санитар, да се чуди човек как въобще още издържаме на напрежението и от къде намираме всичките тези сили, за да се справиме с работата която ни залива ежедневно като снежна лавина върху усърдни катерачи на Еверест.

На всичките тези болни трябва да се вземе кръв за изследване, да се поставят абокати, да се направят проби за антибиотик, да се отчетът тези проби, да се даде терапия и не с един медикамент, а най- малко с три. Едните лекарства да минават веназно, а друге през устата. Да се измерят на всички темрературите в следобедните часове и да се запишат, за да се съобщят на дежурният лекар, който е дежурен на две отделения едновременно на два етажа и ако отделенията са пълни това прави сто болни с двама санитара и две сестри на един етаж.
Недай си Боже някой пациент да се усложни, че ще падне едно тичане нагоре-надолу да се взима отново кръв за допълнителни изследвания, да се прави по спишност кардиограма, да се включват системи, да се прави кръвопреливане и така нататък и така нататък както се казва лудницата да е пълна и тотална докато най-накрая не изплезя език от умора наподобяваща на домашно ловджийско куче, което цял ден е гонило дивеч из горските масиви на някой затънтен край с иначе чудесна и възхитителна природа.

***

Часът е 16.00

Върху масата ни бяха натрупани толкова много блюда с различни вкусотии, че не се виждаше какъв е цветът на покривката. Имаше чинии за салата пред всеки един от нас, под тази чиния беше поставена чинията за ордьоври, под нея беше поставена чиния за предястия, под нея чиния за основно ястие и всичките тези чинии бяха придружени с отделен комплект вилици и ножове за отделните видове ястия. Също така бяха подредини и различни видове чаши за различни видове напитки: за аператив, за вино, за шампанско, за безалкохолно, за коняк или ликьор за десерта, както и чаши за кафе и каничка с мляко и купичка с бита сметана. И като падна един обяд, едно ядене на различни видове салати, ордьоври, предястия, основни ястия, десерти , че ако ни наблюдава някой от страни виждайки натрупаните кулинарни специалитети и питиета върху масата ни със сигурност би си помислил , че някой ни е подсушнал, че утре идва краят на света и ние тримата- аз и двамата господа сме се отдали на пир , за да отпразнуваме последните часове на Земята в пикантни удоволствия.

***

Часът е 16.00

Тъкмо приключих с изписването на терапията на всички новопостъпили болни и сега тичах надолу по стълбите, за да смогна с определеният час за аптеката, която работи до четири часа и тридесет минути и ако изпусна този час тогава всички нови болни ще останат без лекарства и ще падне едно изпотяване от отрицателно натрупани емоции и вълнение едно обяснение на дълго и на широко пред шефа, както се пее в песента,, Защо така бе Миме?,, . И след като получа лекарствата трябва да ги разпределя и да ги раздам след вечеря на болните. Точно до преди минути бях подготвила манипулациите за вечерта и сега пишех сведение за дежурният лекар за постъпили и изписани болни, за болни за наблюдение, за болни с висока температура , както и написана нова лекарствена табела за допълнителни назначения и така нататък и така нататък до безкрай.

***

Часът е 17.00

Ние тримата- аз и двамата господа оставихме куп изпразнени чини и чаши върху голямата маса на скъпият ресторант зад гърба си с една щедро платена сметка от джоба на по-възрастниат господин и сега вече удобно седнали в едно такси се отправихме към хотела в който се бях настанила. След няколко минути тримата вече бяхме в моят скъп и пищен апартамент. За кратко време около леглото в спалнята се намериха паднали различни видове дрехи притежание на двамата господа както и моите тъй старателно и с внимание подбирани тоалети от сутринта. Две мъжки ризи в различни цветове лежаха върху скъпият спален килим с екзотични шарки в бяло, златисто и кафяво. Два панталона бяха метнати на малкият диван в близост до спалнята, а двете сака бяха хвърлени на малката масичка върху която сутринта беше сервирана сутрешната ми закуска. Къде точно се намираха чорапите, обувките и бельото на моите гости беше без никакво значение, по-важното беше ,че се започна една луда любовна игра между мен и двамата мъже решили да опитат от моите пикантни страсти като един щастлив завършек на деня. А аз уверявям ви се стараех много и бях наистина много, много добра в изкуството наречено любов. А това несъмнено щеше да попълни банковата ми сметка с прилични цифри които ми позволяват един наистина прекрасен и лек живот.

***

Часът е 17.00

Оставаха още два часа и половина до краят на дежурството ми и бях наистина вече безкрайно уморена и чаках с нетърпение идването на нощната сестра, която щеше да ме смени и аз щях да се прибера най-сетне у дома при семейството ми , което не бях виждала от няколко дни насам. Имаше още малко довършителни неща в работата ми, които така щяха да ме обсебят , че изобщо нямаше да усетя изтичането на последните минути на моето трудно дежурство. А след няколко дни щях да получа очакваната с нетърпение от мен заплата с която трябвя да покрия всички разходи и натрупани сметки, а колко ще остане от нея само Бог знае и ако има нещо което не достига ще ме принуди да оставам да работя извънредно вече за кой ли път, даже не искам и да си помисля.

***

Паралелните светове наистина съществуват, но в кой от тях ще попаднем зависи може би от съдбата. а може би и от самите нас. А вие в кой свят предпочитате да се намирате?

Аз все си мисля, че съм в някакакъв паралелен свят, а не в реалния.:) А кой е реалният!:)

Аз си мисля ,че колкото хора има по света толкова са и техните вътрешни светове, а реалният живот е само един! По някога на човек му се иска да избяга от този реален живот и да заживее само в собственият си свят, но тогава той не би могъл да направи нищо за другите около него, а нали ние живееме не само за себе си ,а и за другите до нас !?!

Да. Така се чувстваме полезни - когато живеем за другите. Но понякога се питам - те дали заслужават толкова всеотдайност и любов? И като си отговарям - ставам малко егоист и помислям най-накрая и за себе си. :)

Всъщност тя е всичко!