- Остави мъжа ми намира! Обичам го повече от всичко на света! Чуваш ли? Иди си от живота му и не идвай тук  при него повече никога! Върни се там откъдето си дошла и забрави този дом!
Една жена около четиридесетте с тъмно  червено боядисани коси дълги до раменете облечена семпло в тъмни и невзрачни дрехи, които я правеха още по-безлична не спираше да плаче и да говори сякаш искаше да бъде чута от целият свят, но сякаш не беше слушана от никой. Думите и се удряха в стените на помещението в което се намираше- една тъмна стая, която сякаш беше в синхрон с душата и. Сълзите на плачещата жена се стичаха по страните на лицето й , а тя не ги изтриваше с нищо и те свободни в движението си надолу към носа и устните й чертаеха солени водни пътеки размазвайки грима й. Разстроената емоционално жена продължи да говори с потреперващ глас:
- Не знам, какво толкова намира той в теб? С какво толкова го плени , само с красотата си ли или и с нещо друго? Но в живота не е достатъчна само външноста, човек трябва да има и сърце за да обича, а къде е твоето сърце, след като знаеш, че аз , само аз го обичам истински, а ти , ти имаш безброй мъже, които те харесват, които те желаят, които са готови да паднат в краката ти. Върви при тях и остави моят мъж намира!
Уморена от отрицателните емоции, които се надигаха , като вълна на развълнувано от страшна буря море се натрупваха в душата й и огорчената жена се свлече на близкият до нея стол прималяла от болка и огорчение. Хванала главата си с две си ръце тя зарида силно и шумно без да мисли, кой и защо би я слушал. За нея това нямаше никакво значение, на нея и беше напълно безразлично, че някой ще види сълзите и. Какво значение имаше сега това? Който иска нека да я слуша, какво приказва , нека да я гледа как плаче. Хората са егоисти, те не могат да разберат душата и чувствата й към мъжа на сърцето й. Какво въобще знаят те? Какво изобщо разбират? Нищо! Абсолюто нищо! Те се интересуват единствено само от себе си от своите си проблеми, от своите чувства и стремежи. Кой би и помогнал сега точно в този момент? Никой! Кой би се притекъл на помощ, за да я утеши, да и каже, че всичко ще се оправи, че и на най- лошото все някога идва краят. Но никой не идва, никой не я утешава и тя останала сама със страданието си с накърнените си чувства продължаваше да плаче още по-силно и неутешимо. Косата и се беше разрошила покривайки лицето й, гримът и се беше размазал още по-грозно върху страните й, а червилото и беше придобило онзи тъжен вид на излязли извън устните червени контури, които много наподобяваха на червено оцветените устини на клоун, който умишлено придаваше на лицето си тъжен и горчив вместо смешен израз. Раменете на жената потреперваха от силното ридание. Тя сякаш вече беше изгубила сили да се бори в този словесен двубой в който никой не и отговаряше, и тя се почувствува още по-самотна още по-изоставена и още по-нещастна от преди.
Изведнъж някаква сила , някаква необуздана енергия незнайно от къде дошла се беше вляла в тялото на тази нещастно влюбена жена и тя изведнъж стана рязко и се запъти към вратата на стаята в която се намираше. Със свити пръсти в дланите си малките и юмручета бяха почервеняли силно. Жената решена да направи всичко, но да спаси любовта си се нахвърли върху отсрещната жена, която я гледаше безмълвно и тихо, без да отговаря на нито една отправена и обидна дума, на нито един упрек. Тя с равнодушен поглед от високо гледаше направо пред себе си плачещата срещу нея жена с позавяхваща вече красота и не помръдваше нито с ръка, нито с тяло, нито с който и да е мускул от лицето си. Жената беше много красива с дълги руси коси покриващи по-голямата част от тялото и. Очите и бяха сини и спокойни излъчващи надменност и студенина сякаш вътрешно се присмиваха на всяка изказана дума от безутешно развълнуваната съпруга.
Червенокоста застана настървено пред русокосата и започна да блъска, да удря с юмруци. Да дращи с нокти лицето й и да дърпа, да къса да мачка  всичко попаднало в ръцете и. Но тя знаеше много добре , че този двубой е неравен. Русокосата жена не се страхуваше от нищо, защото беше спечелила сърцето на мъжа който искаше да има.....

***