Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2010 12:39 - Модел
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.12.2011 19:32


Посветено на OLIVIER VIRASSAMY

В парка през есента е толкова красиво, особенно с все още усмихнатото и приветливо Слънце, което не щади лъчите си, за да радва хората с приятно време. Есенните листа обагрени в топли тонове редуващи се от светло жълто преминаващо в по-тъмно, после в светло и тъмно оранжево и най-накрая в светло и много тъмно червено радваха окото на всеки, който е решил да посети кварталният парк. Алеите бяха грижливо почистени от нападалите през нощтта листа от онези хора с оранжеви жакети на гърбовете си, които упорити, като мравки събираха с дълги метли и лопати шумата по асфалта, след което я хвърляха в специални за целта метални кошове, които после биваха изсипвани в малки на вид камиончета оцветени в тъмно зелено.
Белите паркови пейки стояха в две редици от двете страни на асфалтовите алеи, сякаш бяха накацали бели птици на брега на странни черни реки. Дали поради ранният час на деня сега парка беше, като запустял, защото рано сутрин хората бързаха за работа и времето им за почивка беше само един час на обяд или след като им свърши работният ден. Точно тогава алеите се пълнеха с народ: баби с внуците си, ученици избягали от някой скучен час, студенти излязли за мако на въздух от задушните аудитории на близкият университет, възрастни мъже и жени- пенсионери, които имаха достатъчно време да се радват на природата или случайни минувачи, които предпочитаха да минат през градската градина, за да успокоят очите си с все още зелената трева на цветните алеи със засадените в чудни фигури есенни цветя, вместо да вървят по прашните тротоари на шумният в близост булевард.
Всичката тази пъстра шумитевица от пъплещи насам и натам хора се виждаше от прозореца на апартамента на един художник, който все още беше малко известен може би поради младостта си или, защото изложбите които представяше със своите картини бяха повече известни в чужбина отколкото в собствената му страна. Но това него не го притесняваше особенно. Точно днес той беше решил да отдели повече време за наблюдение и съзерцание на всичко наоколо, за да се родят в мислите му различни идеи за рисуване.
След един часа на обяд, когато художникът беше обядвал в близкият на парка ресторант реши да се поразходи по чистите и красиви алеи и да поседне някъде на някоя пейка , където все още имаше свободно място преди да се прибере вкъщи. Вървейки по черният асфалт на градината изведнъж художникът видя едно младо и красиво момиче да седи на една пейка само и да чете книга. Девойчето беше с много светла дълга руса коса покриваща раменете му и със светло жълта рокля от плътен плат в тон с косата му. Художникът най-напред подмина момичето гледайки го и когато разбра, че то не го е видяло се върна обратно по същата алея и когато стигна отново до него го попита:
- Извинете дали е свободно да Вас?
Младата жена вдигна глава за да види кой е застанал пред нея, защото и беше направил сянка , която падаше върху страницата от която четеше. Когато погледите им се срещнаха художника видя, че очите и бяха много сини подобно на синьото стъклено мънисто-око нанизано на червен конец, което се поставя на ръката на новородено против уроки. Момичето нищо не отговори, а само се усмихна. Тази усмивка художникът я изтълкува като одобрение и съгласие и седна до него.
- Виждам, че четете някаква книга - продължи да говори художникът- как е заглавието и?
Девойката нищо не каза, а само силно се изчерви и бузите и придобиха розов цвят на малка узряла есенна ябълка. Художникът си помисли ,че тя е много срамежлива и затова не му отговаря и реши да не я притеснява повече с въпроси. Достатъчно му беше само да я гледа и да и се възхищава отстрани. Младата жена усещаше погледа на младият мъж , който се плъзгаше по нея и от време на време го поглеждаше плахо и отново връщаше погледа си върху книгата. Червенината беше станала постоянна върху лицето и и това беше явно доказателство , че тя продължаваше да се смущава. Но нейното смущение я правеше да изглежда още по-красива и творецът на картини, ловец на красивите неща в живота продължи да я наблюдава с все същият нескрит инерес.
- Аз съм художник,- каза след малко младият мъж- а Вие сте толкова красива, че бих искал да ви нарисувам. Дали ще имате нещо напротив един ден избран от вас да дойдете в моето ателие и да ми позирате за вашият портрет?
Момичето погледна мъжът застанал пред нея и пак леко се усмихна , като наведе отново очи над книгата си без да казва каквото и да е било. Руменината на лицето и се засили още повече и художникът видя ,че тя леко потрепера от вълнение.,, Сигурно много я притеснявам-помисли си той отново- Но тя е толкова красива, направо прекрасна ,че не бих искал да си тръгвам от тук докато не получа утвърдителният и отговор ,че е съгласна да ми позира,,
Визуалният артист продължи да говори на момичето, че открива в нея интересни черти на лицето и, че очите и са с бадемова форма покрити наоколо с руси и дълги мигли, че веждите и са светло руси, тънки и леко извити, че малките светлокафяви лунички около нослето и точно под сините и очи я правят толкова чаровна, че носът и е малък и леко вирнат нагоре, че скулите на лицето и са интересни и придават особен чар и излъчване, че устните и са малки и розови като напъпила розова роза, че брадичката и е малка и с дупчица по средата, която я прави още по-красива, че той не може да се въздържи и да не и повтори за сетен път ,че тя е много, много красива , че шията и е дълга и с бяла нежна кожа и така нататък и така нататък. Момичето продължаваше само да се усмихва без да казва каквото и да е и упорито избягваше да срещне погледа на мъжа до нея.
Изведнъж към пейката се приближи една жена, която много приличаше на девойката, но възрастта и я издаваше, че може би е или нейна майка, или по-голяма сестра. Мъжът се сепна от присъствието на новодошлата госпожа и леко се отдръпна от момичето.
- Ето ме мила! -каза жената и погали русата глава на девойката.
 Но сякаш думите и бяха адресирани поскоро до нахалният младеж , който се беше вече приближил прекалено близо отколкото до четящото момиче.
- Дълго ли ме чака?
И като каза тези думи тя не дочака какъвто и да е било отговор от страна на младата жена, а побърза да я целуне по зачервената и от притеснение буза и да я хване за ръка:
- Хаде скъпа да тръгваме!-каза по-възрастната жена.
Момичето послушно прибра книгата в чантичката си която беше също в жълт цвят, като роклята и стана от пейката. Тя заситни с малки и леки крачки обути в обувки в тон с малката и дамска чантичка.
- Това дъщеря Ви ли е или Ви е сестра?- попита художникът открил с чувствителното си зрение видимите прилики между момичето и жената.
- Да, дъщеря ми е!-отвърна тя, като се обърна към мъжа и допълни- Тя е глухоняма.
Чак сега на младият творец му стана абсолютно ясно, защо момичето мълчеше през цялото това време докато бяха заедно на пейката и защо нищо не отговаряше на задаваните му въпроси.
,, Жалко за красотата и !,,си помисли мъжът и една огромна тежест сякаш дошла от нищото легна на сърцето му, а той беше вече започнал да се влюбва лека полека в този наистина прекрасен модел за портрет на младо и красиво момиче.

***

Много години след този случай художникът нарисувал по памет русокосата девойка на едно голямо платно на никой не каза за нейният недъг. И така тази картина си остана една от най-хубавите му творби. Той не можа да намери друго такова момиче в живота си , колкото и да се опитваше да търси и за това остана ерген до края на дните си.













Тагове:   модел,


Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485391
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол