Постинг
15.10.2010 12:07 -
Лице
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1071 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2011 19:40
Прочетен: 1071 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 04.12.2011 19:40
Посветено на OLIVIER VIRASSAMY
Очите ми не са небесно или тревисто цветни! Както на тези жени, които той харесва, а може би и обича, но може и повече, сигурно даже ги и обожава. В очите ми не се отразяват нито водите на морета или океани, нито водите на езера или реки в планините. В цвета на очите ми не се оглежда безоблачно небе, нито тучни поляни, нито неокосени ливади. В очите ми може да се види само тъмният цвят на Бразилско двойно препечено огнено кафе или кората на канелено дърво. А тези цветове за очи на жени в картините му той не предпочита, а предпочита цвета на дълбоките води. Освен това този мъж не обича да рисува тъмни коси с цвят на потъмняла есенна шума в която преобладава кафвявият цвят. Явно той предпочита да рисува коси с цвета на Слънцето, на узрели натежали от плод жита, на нови и свръхнови ярки звезди, на разпиляна по полето слама, или вътрешният цвят на плода на ананаса или кората на лимона. Забелязала съм даже, че той обича да рисува жени с особенни лица, например със скули или с трапчинка на брадата им или такива на бузите им, които моето лице не притежава. Той обича да рисува специални и интересни носове, които колкото повече ръбове или чупки имат толкова са по интересни за него, за съжаление моят нос не притежава такива ,,съвършенства,, каквито търси той, нито бузите ми нито брадичката ми имат от тези особености, които с пълна сигурност го вдъхновяват. Освен това той избира да рисува устни също с много гънки, чупки или ръбове, които спокойно можеме да наречеме природни дадености, които аз също не притежавам. Изглежда, че моите устни, нос, брадичка и бузи са твърде обикновенни за него и не представляват абсолютно никакъв интерес за неговите очи, за да бъдат продължително наблюдавани и после умело скицирани и нарисувани някъде независимо къде и после да бъдат показвани на любителите на изобразителното изкуство в изложбени зали или музеи. Също така никога моето лице няма да бъде запазено по този начин вечно младо и световно известно, а след време да бъде оценено толкова скъпо, че продаден портретът ми на търг да струва в пари толкова много с огромна опашка от много нули зад голяма цифра и никога няма да се намира в нечий дом на известен любител колекционер на творби на изящното изкуство. А с течение на времето след години и след векове тази картина с моето изображение да стане още по-скъпа още по-ценена направо казано напълно безценна.
***
В умът на един човек се беше загнездил един образ на жена, която не излизаше от мислите му нито денем, нито нощем. Той имаше огромното желание да я съхрани завинаги върху нещо, което би надживяло безпощадността на времето. Този мъж беше напълно наясно, че годините са толкова коварни ,че са готови да унищожат всичко създадено от човека и от неговата цивилизацията. Ако нарисува този образ върху платно след време това платно трябва да бъде реставрирано, за да продължи да живее във времето на идните поколения. Ако го издяла върху камък, то дъждовете, Слънцето и вятърът също биха спомогнали да бъде разрушен той. Ако го нарисува на стена, то тази стена след време трябва да бъде ремонтирана и образа би бил разрушен, защото мазилката би се пропукала и би се изронила. Ако той направи този образ върху мозайка, то с течение на времето сигурно би се запазила само част от нея и образа би бил така да се каже осквенен от времето. И тъй като мъжът не се сещаше как да съхрани образа от мислите си завинаги най-накрая той реши да него изобразява никъде освен единствено в бляновете си.
Очите ми не са небесно или тревисто цветни! Както на тези жени, които той харесва, а може би и обича, но може и повече, сигурно даже ги и обожава. В очите ми не се отразяват нито водите на морета или океани, нито водите на езера или реки в планините. В цвета на очите ми не се оглежда безоблачно небе, нито тучни поляни, нито неокосени ливади. В очите ми може да се види само тъмният цвят на Бразилско двойно препечено огнено кафе или кората на канелено дърво. А тези цветове за очи на жени в картините му той не предпочита, а предпочита цвета на дълбоките води. Освен това този мъж не обича да рисува тъмни коси с цвят на потъмняла есенна шума в която преобладава кафвявият цвят. Явно той предпочита да рисува коси с цвета на Слънцето, на узрели натежали от плод жита, на нови и свръхнови ярки звезди, на разпиляна по полето слама, или вътрешният цвят на плода на ананаса или кората на лимона. Забелязала съм даже, че той обича да рисува жени с особенни лица, например със скули или с трапчинка на брадата им или такива на бузите им, които моето лице не притежава. Той обича да рисува специални и интересни носове, които колкото повече ръбове или чупки имат толкова са по интересни за него, за съжаление моят нос не притежава такива ,,съвършенства,, каквито търси той, нито бузите ми нито брадичката ми имат от тези особености, които с пълна сигурност го вдъхновяват. Освен това той избира да рисува устни също с много гънки, чупки или ръбове, които спокойно можеме да наречеме природни дадености, които аз също не притежавам. Изглежда, че моите устни, нос, брадичка и бузи са твърде обикновенни за него и не представляват абсолютно никакъв интерес за неговите очи, за да бъдат продължително наблюдавани и после умело скицирани и нарисувани някъде независимо къде и после да бъдат показвани на любителите на изобразителното изкуство в изложбени зали или музеи. Също така никога моето лице няма да бъде запазено по този начин вечно младо и световно известно, а след време да бъде оценено толкова скъпо, че продаден портретът ми на търг да струва в пари толкова много с огромна опашка от много нули зад голяма цифра и никога няма да се намира в нечий дом на известен любител колекционер на творби на изящното изкуство. А с течение на времето след години и след векове тази картина с моето изображение да стане още по-скъпа още по-ценена направо казано напълно безценна.
***
В умът на един човек се беше загнездил един образ на жена, която не излизаше от мислите му нито денем, нито нощем. Той имаше огромното желание да я съхрани завинаги върху нещо, което би надживяло безпощадността на времето. Този мъж беше напълно наясно, че годините са толкова коварни ,че са готови да унищожат всичко създадено от човека и от неговата цивилизацията. Ако нарисува този образ върху платно след време това платно трябва да бъде реставрирано, за да продължи да живее във времето на идните поколения. Ако го издяла върху камък, то дъждовете, Слънцето и вятърът също биха спомогнали да бъде разрушен той. Ако го нарисува на стена, то тази стена след време трябва да бъде ремонтирана и образа би бил разрушен, защото мазилката би се пропукала и би се изронила. Ако той направи този образ върху мозайка, то с течение на времето сигурно би се запазила само част от нея и образа би бил така да се каже осквенен от времето. И тъй като мъжът не се сещаше как да съхрани образа от мислите си завинаги най-накрая той реши да него изобразява никъде освен единствено в бляновете си.
Вълнообразно
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол