Посветено на Olivier Virassamy


Мен!
Само мен!
Искам да обичаш,
да ме чакаш,
да ме търсиш,
да ме намираш,
да ме докосваш,
да ме целуваш,
да ме желаеш,
да ме мечтаеш,
да ме копнееш,
да ме фантазираш,
да не ме презираш,
да ме сънуваш,
да ме бленуваш,
да ме жадуваш!
И никоя друга
не искам да съществува
в живота ти
и да не я обичаш,
да не я чакаш,
да не я търсиш,
да не я намираш,
да не я докосваш,
да не я целуваш,
да не я желаеш,
да не я мечтаеш,
да не я копнееш,
да не я фантазираш,
да я презираш,
да не я сънуваш,
да не я бленуваш,
да не я жадуваш!
И никоя друга
в живота ти
не искам да те чака,
да те търси,
да те намира,
да те докосва,
да те целува,
да те желае,
да те мечтае,
да те копнее,
да те фантазира,
да не те презира,
да те сънува,
да те бленува,
да те жадува!
Не, не затваряй
вратата
на сърцето и душата
си !
Мен!
Само мен!
Искам да ме нарисуваш
върху платната си,
които да изпълват
всички галерии в света,
нарисувай ме
върху стените
на къщите,
блоковете,
замъците,
музеите,
дворците и
другите сгради,
върху вратите и
таваните им!
Нарисувай ме
моля те
в умовете на хората,
в душите им,
в сърцата им,
в мислите им,
в сънищата им,
в мечтите им,
във фантазиите им,
в блановете им,
в жаждите им
за красиво!
Не, не затваряй
вратата
на сърцето и душата
си!
Мен!
Само мен!
Искам да ме нарисуваш
върху небето,
върху Слънцето,
върху Луната,
върху лицето на Земята,
върху звездите,
върху скалите на планините,
върху водата
на езерата,
на моретата,
на океаните,
на реките!
Нарисувай ме
върху пясъка на бреговете,
върху всички
скъпоценни камъни
на света!
Не, не затваряй
вратата
на сърцето и душата
си!
Мен!
Само мен!
Искам да ме обичаш
най-истински!

***

Една жена беше легнала върху топлият пясък на брега на едно далечно и непознато море вперила поглед в синьото лятно безоблачно и безкрайно небе. Вълните, които стремглаво наближаваха и се разливаха на брега обливаха с водите си тялото и и всеки път с всяка вълна тя потъваше все повече и повече в пясъка докато най-накрая не изчезна напълно погълната от малките и дребни частици на плажа.

***

Едни вълшебни и невидими ръце изваяха един красив женски образ върху лицето на Луната. При пълнолуние всеки, човек от планетата Земя, независимо къде се намираше и като се загледа към земният естествен спътник можеше да види това женско мило и нежно лице, което сякаш се усмихваше на нещо, но на какво ли? Може би на осъществена любов, но не тази на художника , а на друго невидимо за хората същество в чиито ръце беше властта на всичко!