Писмо до МАМА :: Разминаване

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2010 19:58 - Разминаване

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1254 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2010 20:17

Посветено на Olivier Virassamy

Русата му боядисана преди няколко минути коса, която беше вече измил под душа и изсушил с електрическият сушоар и срясал с гребена си, след като я беше намазал със специалният балсам, изглеждаше непривично на смуглото му лице, а лещите оцветени в тъмносиньо, които той сега сложи на очите си малко го притесняваха, но след като се погледна в огледалото отново откри в себе си една друга интересна красота , която дори не би си я и представял, че може да има. Гладко избръснатото му лице беше все така с младолико излъчване и той си помисли, че тя сигурно все пак няма да го познае изведнъж и ще го хареса дори такъв различен. Той извади скъпият парафюм от багажа си, който все още не беше напълно разопакопвал, за да се парфюмира , а дрехите му не бяха сложени в гардероба и всички тоалетни принадлежности още лежаха прилично подредени там на дъното на куфара и все още не беше ги наредил в банята на тоалетната поставка над мивката, но сега бързаше и не му беше до това.
Мъжът напусна стаята на хотела, в който се беше настанил в столицата на едина държава, там където живееше една жена, която твърдеше от много години насам , че го обича. Сега той се беше престрашил и беше изминал хилядите километри с една единставена мисъл да я види. Но малко се страхуваше за директната им среща и той реши да не и се показва такъв какъвто е , а да се промени, и ако тя наистина го обичаше , както твърдеше в писмата си, то тя би го познала веднага и сегашната му промяна не би я отблъснала , а напротив може би би я привлякла и изненадала приятно. Той отдавна занеше ,че тази жена има нескрито предпочитание към светлите мъже, със светли коси и очи- северен тип, които той не притежаваше и му беше много чудно, как всъщност тя твърди ,че го харесва и обича , когато той беше пълна противоположност на това, което може би тя даже обожаваше. Той беше тъмен с черна коса, а сега много прошарена и с тъмни очи, какво толкова е харесала в него, че чак и да го обича, и то не от една година насам, а от цели десет.
Времето се беше изнизало, като цветни маниста по конец нанизвани за огърлица. Тези години бяха напълно достатъчни, за да се проверят истинските чувства, и ако те наистина са такива , то тя би трябвало още да мисли за него и да продължава да го обича. Макар ,че отдавна вече беше спряла да му пише и да му се обажда по телефона, защото той не и отговаряше, нито на писмата, нито на телефонните и обаждания. А това беше така, защото си мислеше , че след като тя изпитва такива чувства към него при един директен разговор той би се притиснил и не би могъл да говори нормално, може би би започнал да заеква от вълнение или да изтърси без да иска някаква глупост, за която после щеше да съжалява. А сигурно би се смутил и нямаше да знае какво да и каже, и щеше само да мълчи на телефонната слушалка, и тя да си помисли за него негативни неща, които той не искаше.
Чужденецът се беше облякъл в бял ленен костюм и с бяла копринена риза, които бяха съвсем подходящи за сезона , който показваше вече започването на лятото. Слънцето на места препичаше точно там където не беше скривано от високите сгради на града, а там където имаше сянка било, то от дървета или от жилищни и административни кооперации беше хладно, даже можеше да се каже направо студено. Мъжът беше прехвърлил петдесетте си години, но изглеждаше все така симпатичен даже чаровен, а тя- жената при която сега се беше запътил също трябваше да е около тази възраст. Междувпрочем тяхната разлика в годините беше толкова малка, че можеха да се нарекът направо връстници. Петте месеца, които ги деляха бяха твърде малко за да се каже, че той е по-голям от нея, а и те двамата бяха в тази възраст, в която годините вече нямаха кой знае какво огромно значение. Те бяха голями и зрели хора и той силно се надяваше тя да го приеме насериозно.
Мъжът прекоси големият булевард и стигна до входната врата на кооперацията, в която живееше жената. Той беше научил адреса и наизуст, толкова много пъти го беше разглеждал в страниците от Инернет и знаеше от къде да мине, какво превозно средство да вземе и как най-бързо да стигне там за където се беше запътил. Сега той изчака някой да отвори металната алуминиева боядисана в кафяво врата, за да влезе вътре, но тъй като никой, нито влизаше, и нито излизаше от входа чужденецът най-сетне се престраши и натисна звънеца на който пишеше:,, Фото и фотографски услуги,,. От домофона се чу мъжки глас и чужденецът с лек акцент , каза че идва по работа и носи някакво писмо, което е препоръчано и ,че трябва да го достави до точно определен човек живеещ в сградата. Тогава се чу продължителен сигнал и вратата се отвори автоматично.
Мъжът започна да изкачва стълбите и когато стигна до определеният етаж и се доближи до вратата на която пишеше нейното име придружено с имената на децата и той натисна звънеца и зачака. Не след дълго вратата се отвори и пред него застана младеж приблизително тридесет годишен, висок, кестеняв с интелигентно лице:
- Извинете-най-напред се извини чужденеца- тука ли живее....-и спомена името на жената, която очакваше да види.
- Да!-беше отговорът на младежа- Вие кой сте?-попита на свой ред той.
Тогава чужденецът се смути малко, но това траеше секунди и каза:
- Аз съм един неин стар познат и реших да дойда да я видя, тя тук ли е?
- Не, няма я- отвърна младежа на въпроса на чужденеца- тя замина!
- Така ли?- учуди се мъжът- А за къде замина?- попита отново той.
- На Север- каза младежът лаконично.
- На Север е много широко понятие, за къде точно?-продължаваше да пита мъжът.
- Там където е сърцето и, и мисля , че няма да се връща вече тук.
Тогава чужденецът разбра много добре какво му каза младежа извини се за безпокойството, което му беше причинил и побърза да слезе по стълбите надолу към изхода на кооперацията.
,, Защо не и се обадих, защо не и казах, че ще идвам, тогава тя щеше да ме чака и нямаше да заминава за никъде,,. Мислеше си мъжът вървейки бързо към хотела където беше отседнал.
Когато той се прибра в стаята си набързо прибра всичко в куфара си и поръча такси по телефона с посока към аерогарата.

***

Боядисваната и коса преди години менеше цветовете си от русо към червено, от червено към черно и после пак по обратният ред, като повтаряше и преповтаряше цветовете отново и отново. Но най- дълго жената е била с руси коси, после с червени, а най- малко с черни. Сега тя си беше оставила своята косата абсолютно бяла, а само синият отенък от сребристият оцветител я превеше още по-чаровна от преди. Кафявите и очи баха запазили младежкото си изражение, и когато тя се усмихваше изглеждаще много симпатична и сякаш истинската и възраст изчезваше и тя придобиваше младежко изражение. Тя извади скъпият парафюм от багажа си, за да се парфюмира ,който все още не беше напълно разопакопвала, за да сложи дрехите в гардероба и всички тоалетни принадлежности още лежаха прилично подредени там на дъното на куфара и все още не беше ги наредила в банята на тоалетната поставка над мивката, но сега бързаше и не и беше до това.
Жената напусна стаята на хотела, в който се беше настанила в столицата на едина държава, там където живееше един мъж, който от много години насам го обичаше. Сега тя се беше престрашила и беше изминала хилядите километри с една единставена мисъл да го види. Но малко се страхуваше за директната им среща и тя реши да не му се показва такава каквато е, а малко да се промени, и ако той я харесваше поне малко би я познал веднага и сегашната и промяна не би го отблъснала , а напротив може би той би се изненадал приятно. Тя отдавна занеше ,че този мъж има нескрито предпочитание към светлите жени, със светли коси и очи-северен тип, които тя не притежаваше и и беше малко мъчно ,че тя е пълна противоположност на това, което може би той даже обожаваше. Тя беше по рождение с тъмна коса и тъмни очи, а дали той би я обикнал някога тя се надяваше не от една година насам, а от цели десет.
Времето се беше изнизало, като цветни маниста по конец нанизвани за огърлица. Тези години бяха напълно достатъчни, за да се проверят истинските чувства, и ако те наистина са такива , а тя го обичаше и продължаваше да го обича, а дали той я е обичал и дали я обича тя трябваше сега да разбере. Макар ,че тя отдавна вече беше спряла да му пише и да му се обажда по телефона, може би защото той не и отговаряше нито на писмата и нито на телефонните и обаждания. А защо това беше така тя не знаеше.
Жената се беше облякла в черен ленен костюм и с черна копринена риза, които бяха съвсем подходящи за сезона , който показваше вече започването на лятото. Слънцето на места препичаше точно там където
не беше скривано от високите сгради на града, а там където имаше сянка било, то от дървета или от жилищни и административни кооперации беше хладно, даже можеше да се каже направо студено. Жената беше прехвърлила петдесетте си години, но изглеждаше все така симпатична даже чаровна, а той- мъжът при който сега се беше запътила също трябваше да е около тази възраст. Междувпрочем тяхната разлика в годините беше толкова малка, че можеха да се нарекът направо връстници. Петте месеца, които ги деляха
бяха твърде малко, за да се каже, че той е по-голям от нея, а и те двамата бяха в тази възраст, в която годините вече нямаха кой знае какво огромно значение. Те бяха голями и зрели хора и тя силно се
надяваше той да я приеме насериозно.
Жената прекоси улицата и стигна до входната врата на кооперацията, в която живееше мъжът. Тя беше научила адреса му наизуст, толкова много пъти го беше разглеждала в страниците от Инернет и знаеше от къде да мине, какво превозно средство да вземе и как най-бързо да стигне там за където се беше запътила. Сега тя изчака някой да отвори дървената боядисана в кафяво врата, за да влезе вътре, но тъй като никой, нито влизаше, и нито излизаше от входа чужденката най-сетне се престраши и натисна първият и попаднал звънец. От домофона се чу женски глас и чужденката с лек акцент , каза че идва по работа и носи някакво писмо, което е препоръчано и ,че трябва да го достави до точно определен човек живеещ в сградата. Тогава се чу продължителен сигнал и вратата се отвори автоматично.
Жената започна да изкачва стълбите и когато стигна до определеният етаж и се доближи до вратата
на която пишеше неговото име придружено с други имена тя натисна звънеца и зачака. Не след дълго вратата се отвори и пред нея застана млада жена приблизително тридесет годишна, висока, кестенява с интелигентно лице:
- Извинете-най-напред се извини чужденката тука ли живее....-и спомена името на мъжа, който очакваше да види.
- Да!-беше отговорът на жената- Вие коя сте?-попита на свой ред тя.
Тогава чужденката се смути малко, но това траеше секунди и каза:
- Аз съм едина негова стара позната и реших да дойда да го видя, той тук ли е?
- Не, няма го- отвърна жената на въпроса на чужденката- той замина!
- Така ли?- учуди се чужденката- А за къде замина?- попита отново тя.
- На юг- каза младата жена лаконично.
- На юг е много широко понятие, за къде точно?-продължаваше да пита чужденката.
- Там където е сърцето му, и мисля , че няма да се връща вече тук.
Тогава чужденката разбра много добре какво и каза младата жена извини се за безпокойството, което и беше причинила и побърза да слезе по стълбите надолу към изхода на кооперацията.
,, Защо не му се обадих, защо не му казах, че ще идвам, тогава той щеше да ме чака и нямаше да заминава за никъде,,. Мислеше си жената вървейки бързо към хотела където беше отседнала.
Когато тя се прибра в стаята си набързо прибра всичко в куфара си и поръча такси по телефона с посока към аерогарата.

***

На една и съща аерогара двама души- мъж и жена, които се познаваха от десет години, и които много искаха да се видят, за да си изяснят чувствата един към друг и за любовта си, която изпитваха се разминаха само за няколко минути. Той пристигаше в столицата на северната държава, а тя заминаваше за столицата на южната държава. Неговият самолет току що беше кацнал на аерогарата и той беше слязъл и се сливаше с потока от пристигащи хора. А тя се беше сляла с другият поток от пътници, които отиваха към самолета за излитане. В множеството от мъже и жени те двамата не можаха да се видят директно очи в очи, но нещо не се знае точно какво, което ги накара, когато движейки се един към друг русият мъж да се обърне да види една жена със сребристосини коси и жената със същите коси се обърна да види русият мъж. Когато и двамата докоснаха погледите си нещо ги жегна в сърцето им и те отново и отново се заобръщаха, за да се видят неколкократно, сякаш да се уверят във нещо, а после се обърнаха към служебните лица, които ги подканваха, за проверка на документите. И когато отново за сетен път се погледнаха, тогава те изведнъж се познаха напълно и искаха да се доближът един до друг, но потокът от хора ги разделяше като река, а те двамата сякаш бяха застанали на два различни бряга и не можаха да се докоснат, нито с ръцете си, за да се прегърнат, нито с усните си, за да се целунат, а само погледите им се пресрещаха отново и отново.