Писмо до МАМА :: Аржентинката

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2010 13:26 - Аржентинката

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1311 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2010 20:35

Посветено на Olivier Virassamy

Очите ми не са зелени, като нейните! Нито имам светло, нито тъмно оцветени ириси в зелено! Косата ми не е лешниково руса, като нейната , а е тъмно червена, когато е изминал първият ден на основното и боядисване с природни продукти / кана/ . После тя става малко по светло червена почти огнена през първата седмица на отмиването на боята. На втората седмица косата ми става светло медно червена, а на третата седмица клони към русо-оранжево-червено много трудно определим цвят. А по средата на косата ми вече е започнала да се очертава една бяла пътечка, която започва да расте ли расте, и ако не с милиметър всеки ден, то определено след няколко дни достигащи до седмица. И когато я забележа изпадам в тих ужас и много много бързо я заличавам със споменатият природен продукт.
Освен това не съм родена в Америка ! Нито в Северна нито в южна! И не гледам от прозореца на къщата ми Атлантическият океан да не говориме за Тихият. Къде съм родена ли-би попитял някой, ами там където се кръстосват всички пътища водещи до всички посоки на Света , бих нарекла моята страна Портал на Световете - на Западният и Източният свят, на Северният и на южният свят също! А това само по себе си е Уникално място.
Не съм на тридесет и шест години като нея, преминала съм ги , е , не много отдавна, като имам напредвид, че съм по близо до сребърната възраст, а до златната има още толкова! / отгатнете сами на колко години съм/. Нямам много мъже приятели, като нея или да не кажа, че скоро не съм имала никакви мъже близо до или около себе си дори и само един в личен план, иначе мъже колкото искаш , но все чужди! Не живея на остров близо до Франция, като нея нито пък пътувам много често на околосветско пътешествие, както прави тя , да не кажа ,че изобщо не пътувам от няколко години насам. Освен това аз не съм нарисувана върху платно на картина от художник професионалист , даже и от любител не съм нарисувана, нито пък съм нарисувана върху стена или дори на малък скицник, но вижте тя да! Нарисувана е от него и е качена в Интернет./а който иска може да я намери и да и се възхищава на красотата- нейната - има и друг вид женска красота- например моята/ но това е тема на друг разказ. Ако иска някой да ме види, трябва да му покажа албумите си, защото не си правя неперекъснати фотосесии, за да ме видят мъжете колко съм красива, както правя тя! /Е, тук вече излъгах, правя си фотосесии, но само да се гледам аз, дали наистина съм толкова хубава?!/ Ами!?! Не се занимавам с модни списания, не ги пиша и не ги публикувам, като нея! Не се занимавам с йога и не практикувам медитация, както прави тя-онази която живее в мислите му сигурно и в сънищата му!/ трябва да го питам/.Аз изобщо не живея в мислите му, нито обитавам сънищата, нито мечтите , нито фантазиите му! Аз обитавам единствено интеренет страниците! Моите, е , понякога и в неговите, но само съвсем случайно, не нарочно/ направо си повярвах/! Той си пише с нея по интернет страниците / така си мисля, а може би въобще не си пишат, а само фигурират тук и там в някой и друг сайт, а може и нещо повече- не, не искам и да мисля!/.
Не карам кънки, като нея или пък, ако реша да се кача на тях засилила се на някоя асфалтова алея в Борисовата градина , трябва да викам колкото ми глас държи:,, Пиииииссссссссссстттттттттаааааааааа,, за да ми направят място спокойно изглеждащите пешеходци, решили точно в този ден в който и аз съм излязла да покарам кънки, те да се поразходят на чист въздух и щом ме видят да се задавам с бясна скорост върху тези малки, направо миниатюрни колелца ще се отдръпнат с ужас и със силно разтуптени и уплашени сърца, защото в техните очи сигурно ще изглеждам, като танк объркал военният полигон с парка. Тогава ще се моля наум никой да не излиза пред мене било то колоездач, друг кънкьор, майка с количка или възрастен човек с бастун, защото не гарантирам дали ще се спра навреме без пътнотранспорно произшествие и какво ще последва после направо не е за говорене.
Не ям само плодове и ниско калорични храни като нея. Обичам това, което ям наистина да си заслижава труда на зъбите ми и пълното удоволствие, което ще изпитам от храната. В един друг разказ описах подробно какво обичам и сега няма да се спирам на тази тема втори път, но видимо ми личи и много повече се доближавам до красотата на ренесансовият тип жени отколкото до ,,красотата,, на съвременните манекенки, които като ги гледам на сто процента съм сигурна, че живеят единствено и само с дишането си без да слагат каквото и да е било в устата си. Чудя се дали не са някакъв нов вид цветя непознати до сега на науката. Според мене трябва да ги изследват много подробно в някой научен институт. А тя- като я гледам е много по-ниска от мене, а аз съм наследила височината на баща ми, само съвсем малко ми трябва да достигна горният праг на вратата ,е , природата е решила да не си еспериментира с мене и умишлено малко ме е скъсила с някой и друг сантиметър.
А, да тренирала съм баскетбол, като ученичка, но не съм учавстувала в световноизвестни състезания. Добре ,че се спрях на време, защото ,ако бях продължила с тренировките сигурно щеше да дойде момент, в който освен по поръчка по никакъв друг начин нямаше как да се сдобия с дрехи и обувки. Не съм носила и не нося и сега високи токчета, като нея, защото просто такъв женски номер с токчета не се намира лесно, ами много много трудно, направо невъзможно и за това съм носила , а и сега продължавам да нося обувки с ниска подметка. Спомням си като ученичка ни задължаваха да ходиме с униформи и черни или тъмно сини обувки. Аз си намирах обувки само на...познайте къде- на мъжкият щанд, защото тогава толкова голям номер женски обувки въобще не се произвеждаше и ако не можех да си намеря и на мъжкият щанд този размер сигурно щях , да се допитам до някой специалист моделиер на обувки, и да си направя по поръчка специално за мен такъв тип униформени обувки в тъмно синьо и черно. Със сигурност тя не е имала такива проблеми в ученическите си години. А и сега явно си няма такива главоболия от този характер. Добре , че напоследък се появиха едни магазини с много хиксове отпред преди латинската буква Л, е, чак до там още не съм стигнала, за да ги посещавам, а и се надявам да не ги посетя никога, добре ,че се спрях навреме с тренировките!
Не яздя коне, като нея, защото толкова як и голям кон едва ли някъде съществува, вижте по би ми подхождало да яздя например слон, но такива животни свободно и на воля живеещи и предвижващи се у нас няма и поради липсата на такова животно не практивувам яздене. Иначе ако се кача на един кон дори и срещу заплащане на някой наш Хиподрум , ще ми бъде много мъчно, ако горкото животно претърпи гръбначно изкривяване и после ще трябва да му плащам лечението и за това се отказвам от тренировките с коне. Освен това не тренирам голф, като нея. Не , не защото не ми е интересно, дори напротив изглежда че този спорт е много интересен особенно, като погледне човек върху какви общирни добре поддържани зелени площи се пректикува , та чак да му се доще да се поразходи на тази зелена трева и защо и да не си полегне, че и пикник би си направил, защо и една бира-скара да не открие там за всички посетители, които само размахват едни бели пръчки нагоре и надолу да се чудиш, какво толкова интересно има в това да се целият в някакво малко бяло топче, ама ето че си има своите привърженици.
Та такива ми ти работи.....

***

И най-накрая след като съм разбрала , че той / мъжът на мечтите ми или тъй наречената голяма и уникална любов в живота ми / харесва нея, а мене не, нищо друго не ми остава освен да продължавам да потъвам в моите измислени светове и фантазии и да пиша стиховете и разказите си за осъществени чувства и взаимна любов.