Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2010 20:40 - Александрийска библиотека- настояще и бъдеще
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 3692 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 09.10.2010 12:35


Посветено на Olivier Virassamyimage

Огромни пръстени опасваха всички планети в Слънчевата система, там хората бяха построили свите нови светове. Техните знания и умения се пазеха в електронните мозъци на огромните компютри, които имаха връзка по между си от една до друга планета. Хората не се чувствуваха сами и самотни, защото сателитните връзки им даваха възможност да общуват свободно виждайки се на екраните на телевизионните си и компютърни приемници. Те работеха усърдно в колонизирането на Слънчевата система и използваха всички природни дадености от планетите, които завладяваха постепенно без да бързат с течение на времето, защото те бяха сигурни, не , повече от това, те знаеха ,че със своят разум и интелект са господарите на Света. И сега, когато завладяха и последната планета от Слънчевта система вече разработваха нови технологии в различни области на науката, за да се отправят на далечни пътешествия,  за да достигнат нови звезди и нови планети, които да им дадът от своите богатства , които притежаваха. Хората знаеха , че Висшият Разум , който бди над тях ще им придаде всичко, което поискаха да имат, и да напрявят в името на човека и любовта . Те бяха изковали нови железни закони, които нямат нищо общо с предишните закони съществували някога на палнетата Земя. Които без да искат допускаха тук или там някакви грешки, защото тогава  хората мислеха ,че никога няма да напуснат Земята и ще останат завинаги  на нея. За това те мислеха само консумативно ден за ден и искаха да грабят колкото се може повече от богатствата на природата невярващи, че всъшност те са били създадени, за много по висши цели, а не само в задоволяването на собствените си нужди тук и сега.


***

Хората завладяха цялта Слънчева система и разбирайки ,че освен Земята никъде другаде няма такъв изключителен животински свят, такава унукална природа със своята разнообразност стигнаха до извода ,че този свят трябва да бъде спасен, за да остане такъв винаги и да бъде предпазен от унищожение, този свят който беше почти на ръба на изчезването си. А с него хората знаеха , че ще дойде и техният ред да се загубят напълно и завинаги. Сега Земята беше превърната в един голям и обширен природен парк ненаселяван от хората, които в миналото си са използвали егоистично всички дадени от природата богатства единствено и само за собствените си нуджи. Долу под краката им светът беше такъв , какъвто е бил преди идването на човека- девствен и непокътнат. Там царуваха строгите закони на подбора и естественият начин на живот и смърт съществуващ така от преди милиони години. Слабите и болните животни биваха убивани и изяждани от силните и хищни животни. Оставаха да живеят здравите и бързите, които можеха да предусетят предстоящите ги опасности и можеха навреме, да се спасят и да дадът потомство.

***

Най-новият начин за изява е Интернет, чрез който всеки желаещ може да се представи на света със своето творчество в различни области на живота. Ако е художник може да качи своите картини във вид на снимки  с лазарният принтер , които преди това е снимал с фотоапарата си и качвайки ги в компютъра си от там да ги прекачи в Интернет и по този начин, ако е бил известен само в града, в който се е родил, израснал, учил и изявил и в момента живее, като художник, то сега дори и в най-далечната точка на света ще го познават и биха се възхищавали на всичко, което той твори. И  ако името му предизвиква непонятност подари различното му звучене при произношението на славянски език и при четенето му на друг разлчиен език изглежда странно, то картините му,  които говорят с изображенията си биха достигнали до ума и да сърцето на всеки. Писателят пък, би качил своите стихове и разкази пак на своят компютър, и после само с един клик на клавиша или мишката би ги предоставил на всички познати и непознати да ги четът независимо къде се намират- в  село,  в  град, в една или друга държава. Но ако стоховете и разказите му са преведени на повече от един- на няколко различни езика , то тогава те биха били разбрани от хората говорещи и разбиращи тези езици пак независимо къде се намират. Друг пък би качил целият си научен труд в дадена област на науката пак в Интернет  и по този начин той би дал възможност на много хора да достигнат с четенето си до неговите изводи, които той е открил в тази наука, която познава най-добре. И така като се има напредвид ,че колкото са хората по света толкова различни изяви би могло да има в различни области на изкуството, културата и науката, то това само по себе си буди възхищения със своята си уникалност. Но има и друга тъма страна на нещата. Ако има хора злонамерени, които с нищо друго не се занимават освена да рушат всичко до което се докоснат, то съвсем понятно е, защо всъщност интернет пространство е толкова крехко, колкото е крехка черупката на сурово яйце и целият труд на някой не зависимо от това къде се намира, в коя точка на света живее, и независимо какъв е неговият труд, и колко години са му били нужни, за да напише разказите си, стиховете си или научните си трудове, или да нарисува картините си- в един миг  злонамереният  човек с негативните си желания и с негативните си мисли в негативният си разум пак с един клик на клавиша или на мишката може да унищожи всичко качено в Интернет от другите тъй наречени творчески личности. И в мига, в който художника, писателя или ученият решат да си отворят инренет страницата си, за да продължат да качват своите творби и разберат ,че тяхната страница е изчезнала напълно сякаш се е разтворила, като захара в чаша с вода и дори да преобърнат целият Интернет, не могат да я открият и тогава се огорчават, че целият им труд се е унищожил и изчезнал напълно и....Е, кажете ми сега, когато в света дойде един момент, в който писането на хартия се забрани напълно със закон,  за да се опазята така да се каже и последните гори и дървета, които по някаква случайност са останали неотсечени и ни напомнят, че тук на това място е имало гъста и непроходима  гора. И започнат хората да разчитат единствено и само на електронният носител, то тогава няма ли тези хора, които са злонамерени и искат да унищожът така да се каже целият интелектуален труд на света, за проучвания и открития събирани с хилядолетия,и  се превърнат в една втора Александрийска Библиотека, която е изгоряла напълно отнасяйки със пепелта си резпиляна от вятъра всичко, което е съдържала в небитието. То тогаваа цялата цивилизация би се върнала назад с милиони години до мига, в който първобитните хора запърви път са започнали да рисуват изображения по стените на пещерите.
  
image  









Тагове:   настояще,   бъдеще,


Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. linaviraassaamy - Разказ от поредицата:,,Разказ с напълно неочакван край,,
30.09.2010 20:59
Фантастика
цитирай
2. dv1987 - Много интересно. Може би един ден ...
30.09.2010 21:27
Много интересно. Може би един ден това наистина ще се случи. Дано хората мислят по-трезво и гледат с повече отговорност на единствената им планета Земя.
цитирай
3. linaviraassaamy - Благодаря ти за коментара!
01.10.2010 09:37
dv1987 написа:
Много интересно. Може би един ден това наистина ще се случи. Дано хората мислят по-трезво и гледат с повече отговорност на единствената им планета Земя.

Радвам се ,че моите мисли за бъдещето те вълнуват!
цитирай
4. injir - Колко хора мислят за утрешния ден и ...
02.10.2010 22:29
Колко хора мислят за утрешния ден и как да запазят Земята. Не са много.
цитирай
5. linaviraassaamy - Да, така е!
03.10.2010 09:20
injir написа:
Колко хора мислят за утрешния ден и как да запазят Земята. Не са много.


Докато хората не излезнат с мислите си от собствените си нужди, а мислят само за тях скоро няма да завладееме Слънчевата състема!
цитирай
6. linaviraassaamy - Умишлено не споменавам години или векове,
03.10.2010 09:23
толкова смешно звучат някои фантастични разкази, които споменават години, които вече са зад гърба ни и нищо от това което са писали фантастите не е станало, само някои, които може би са по-далновидни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 990206
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол