Писмо до МАМА :: Раздвоение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.09.2010 11:17 - Раздвоение

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1640 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 29.09.2010 16:35

Посветено на Olivier Virassamy

,,Не, това не съм аз! Това е някой друг, който не познавам и дори не искам и да знам ,че съществува. Но, ако ти ме обичаш истински, ще приемеш истината такава каквато е и ще обикнеш и двама ни. Нощите ми са единствено за него, но дните ми са само мои. Не, не гледай лицето ми, то те лъже и те кара да се влюбиш в мене. Виж сърцето ми то не лъже, то иска да те обича, но толкова неща го спират най-вече мислите, дали можеш такъв какъвто съм наистина да ме обичаш истински ! И аз не знам кой съм , но с тебе съм различен такъв , какъвто не съм се виждал никога. Не, не чакай от мене букети с цветя, нито пръстени златни поставени на твоята ръка , нито вечери богати и следващи усамотени страстни нощи- също не чакай! Ако искаш да ме обичаш, обичай ме така, както Ева е обичала Адам преди да бъдат изгонени от райската градина! Обичай ме, дори и сама да останеш в живота си без друг мъж до тебе, аз не мога да обитавам нито дните, нито нощите в живота ти, но ти имаш най- важното от мене -душата ми! Аз знам, че един ден ще се събереме, но той все още е много далече, той ще дойде след края, след като се потопиме в непробудният ни сън, след който животът е напълно различен- вечен, и тогава аз и ти по очите си ще се познаеме и ще се слееме в това, в което сме били преди завинаги да сме се разделили и да сме се превърнали в две лица и в две души!,,

***
Когато тя изслуша записа от диска, който и беше изпратен, и който тя получи по пощата лично и препоръчано срещу подпис върху документ от пощенският служител, който току -що си беше тръгнал, а тя беше затворила външната врата след него, и беше отишла в хола на апартамента си и беше пуснала компютъра си за да чуе посланието, отначало не можа нищо да разбере, мозъка и беше тотално объркан ,но когато тя пускаше записа отново и отново постепенно вникна в мислите и в съдържанието , което носеше то.
Жената беше още облечена с връхните си дрехи и с обувките на краката си, и беше седнала във фотьойла в хола и не спираше да пуска диска толкова пъти, докато най- накрая умът и научи наизуст всяка негова дума, на мъжа който говореше, и започнаха мислите и сами, като на магнетофонна лента да преповтарят думите му една по една. Най -накрая тя изключи дисковото устройство вградено в компютъра и и започна да се съблича . Тя беше учудена, не, повече, тя беше изумена! След като хвърли всичките дрехи от себе си на пода в хола и остана чисто гола отиде в банята. След което тя включи светлината, която падаше отгоре върху голямото огледало поставено на стената до ваната и тя се загледа в себе си. Най- напред погледна лицето си и с пръстите на дясната си ръка започна да гали нежната кожа на бузите си, а после спусна пръстите си по цялото си тяло. Тези очи никога няма да бъдат целунати от неговите устни, нито нейните устни никога няма да се слеят с неговите. Тя погали гърдите си, тези гърди , които той никога няма да докосне с ръцете си. После тя прекара пръстите си по корема си, този корем, който никога няма да носи вътре в утробата неговото дете. А после тя погали окосмените части на женските си полови ограни, тези интимни части които той никога няма да обладае. С тези си мисли в главата си тя изтръпна и кожата и настръхна сякаш в банята беше влязъл и беше докоснал тялото и леден северен вятър. Изведнъж тя разбра колко ироничен може да бъде живота, който сякаш сега я гледаше с крайчеца на окото си зад полуотворената врата на банята и и се усмихва подигравателно сякаш и казваше: ,, Е, мила, обичаш ли го още или какво.....?,, И тя сякаш чуваше един подигравателен кикот в съзнанието си.

***
Ако, някой някога остане в живота си напълно сам и никога не срещне своята половина в образ на мъж, ако е жена или в образ на жена, ако е мъж, то той трябва да знае, че вината не е негова. Всъщност вината е ничия или вината е някъде другаде, може би в гените, които са започнали да се променят тотално в мига в който Адам и Ева са изяли забраненият плод и заедно с неговите сокове са погълнали и нещо друго, което е започнало да променя техните безценни и съвършенни тела, които са се превърнали необратимо в нещо различно и непознато. Дали те не са погълнали и част от отровата на змята, която е впила зъбите си в забраненият плод подавайки го на Ева чрез разтворената си грозна змийска паст?