Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2010 20:23 - Непозната картина
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 676 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 23.09.2010 16:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Посветено на Olivier Virassamyimage


Изложбата беше разположена във фоайето на един от най-големите хотели в столицата. За да бъде открита тя бяха поканени важни особи от кметството на града, както и самият кмет, министъра на културата, видни личности от хайлайфа: актьори, актриси, художници, моделиери, дизайнери, модни агенти,  директори и главни редактори на списания и вестници, дейци на културата и ред други видни личности, както и политици. За първи път художникът излагаше свои картини на показ от много години насам. Той беше от чужбина или по-точно казано от Европейската столица на изкуството, която е всеизвестна по целият свят.
Художникът беше между петдесет и шестдесет  години, но много по-близо до петдесетте, с много прошарена дълга и гъста до врата права коса , но все още младежки запазеното му и симпатично лице излъчваше една особенна одухотвореност , която не се срещаше често по улиците , а сякаш беше уловена единствено и само от най-добрите фотографи в света. А те  бяха гениални специалисти в своята област да запечатват на фотогравска лента различни и безброй лица или моменти от живота , както на обикновенният човек ,така и на тези личности, които сякаш бяха родени само за това, да бъдат показвани върху огромни плакати и билбордове рекламиращи различни неща: продукти от хранителната, автомобилната, парфюмерийната и каква ли още не промишлености. И те съществуваха по лъскавите страници на модните списания занимаващи се с модно облекло, модни прически, гримове, бижута и всичко от света на искуството и модата.
Картините бяха разположени на еднакво разстояние една от друга сортирани по вид, стил или тема, като по този начин се създаваше една много приятна атмосфера, и се получаваше едно постепенно сливане на идеите, и темите в една прекрасната идеална комбинация, сякаш бяха рисувани по едно и също време няколко картини наведнъж.
Официалната част по откриването на изложбата беше вече отдавна завършила, а посетителите бяха толкова много, че едва се разминаваха по време на разглеждането на изложбата, спирайки се на всяка една картина поотделно, отделяйки и по няколко минути, за да я разгледат по-добре и по-подробно, като ту се приближаваха ту се отдалечаваха от нея, за да  схванат изобразеното с бои и тонове върху платното.  И сега всички гости поздравяваха художника, като се ръкуваха с него и му пожелаваха още успехи в бъдеще. А той малко смутен приемаше поздравленията и се усмихваше мило на всички. Изведнъж погледа му  беше привлечен от една жена  облечена със златиста рокля до пода с голи рамене , с бели копринени ръкавици до лактите на ръцете и, и с огненочервена коса, която беше  разпусната стигаща до кръста и. Изведнъж художникът изтръпна, това лице му напомняше на някой, но улисан в приемането на поздравленията, така и не можа много добре да си спомни. А когато реши да потърси жената между гостите и да я открие, за да я види по-отблизо, тя сякаш се беше се стопила и изчезнала. Художникът реши да не мисли повече за нея и си отвлече вниманието , като продължи да приема поздравленията от гостите си. А всички вече можеха да се почерпят от сладкишите и мезетата, както и от вината и безалкохолните  напитки, които бяха  подредени красиво и грижливо на няколко голями шведски маси с дълги бяли покривки на избродирани голями цветя с черен фин копринен конец, който им придаваше обем и големина, сякаш бяха разцъфнали  гигантски букети нахвърляни свободно по цялото протежение на масите. Голями, елипсовидни, плоски и бяли чинии също с финни и нежни в черно декорирани цветя приличащи на тези от покривките, подредени с различни мезета от млечни или месни продукти, както и салати от различни богати по вид продукти нарадени по чиниите , като голями плата. А отстрани на масите бяха подредени по височина средни по големина също бели чинии със същата декорация, както голямите чинии и показваха ,че са част от един навярно много скъп и вносен сервиз, от които гостите взимаха, за да си сложат от всички наредени вкусотии. Голями редици от стъклени прозрачни чаши от скъп кристал подредени, като войници на официален парад с различна големина, височина, ширина и обем за различните видове напитки ,чакаха търпеливо да бъдат избрани и взети  от ръцете на гостите. В билизост до чашите се намираха различни по видове бутилки с разнообразни алкохолни напитки : шампанско, вина, уиски, ракии, водки, ликьори и коняци, както и различни видове безалкохолни напитки. А млади мъже в червени хотелски униформи помагаха на гостите при избора им на питие, като сипваха внимателно в чашите им избраната напитка.
Наоколо всичко блестеше от разкош, не само защото хотелът беше един от най-новите в столицата, но той беше и с такъв дизайн, който сякаш включваше в себе си всичко внимателно подбрано от  най-красивото до сега създеното в архитектурата и от различни модерни, а също така и от старинни стилове и всичко беше един голям микс, на красота, изящество и лукс. Огромните стъклени полилеи с многобройни миниатюрни лампички по тях, подредени в кръгове от най-малкият до най-голямият имитирайки кръговете на голям морски охлюв, приличаха на огромна броеница от скъпи диаманти. Тези полилеи разпръскваха светлина навсякъде и не можеше да се открие нито едно  тъмно място във фоайето, а светлината спомагаше още по-добре да бъдат видяни всички картини закачени по стените на огромната зала.
От всички показани платна имаше една картина, която беше повече от странна и тя сякаш се различаваше от другите и някак си не се вписваше в цялата поредица от картини. На нея беше нарисувана една жена в червена сякаш кадифена рокля с разголени рамена и с дължина стигаща  чак до най-долният край на картината почти до рамката. Жената беше в цял ръст с тъмно руса , като старо злато с дължина до лактите на ръцете и, спускаща се напълно свободно по  раменете и. Платното беше много голямо приблизително два метра. Тази картина беше сложена на централно място във  фоайето на хотела и се виждаше още веднага щом някой влезе от главният вход. Нарисуваната жена беше много красива, тя излъчваше не само красота , но и интелигентност. Очите и бяха тъмнозелени приличащи на скъпоценни камъни-тюркуази. Кожата на лицето и беше бледа и нежна, и  не изздаваше годините и, но се виждаше много добре, че е млада жена. Ръцете и бяха облечени в черни копринени ръкавици дълги до лактите. Фона на картината беше тъмен или тъмно син или тъмно лилав, но поскоро като че ли бяха и двата цвята вплетени един в друг. На останалите картини в изложбата нямаше друга нарисувана човешка фигура било то на мъж или на жена, тази беше единствената и може би за това изглеждаше странно на фона на останалите платна.
В залата се носеше тиха класическа музика, която не оставаше чута от никого, защото гостите се бяха разделили на групички, за да си говорят , да разглеждат, и да коментират картините. Някъде към полунощ, когато гостите започнаха да се разотиват по домовете си във фоайето на хотела влезе онази жена, която беше забелязана от художника , но за известно време отсъстваше от неговото полезрение . Тя още от входа директно се запъти към голямата картина с нарисуваният женски портрет. Посетителката не отиде и не разгледа нито една от другите картини изложени във фоайето. Тя се спря единствено на тази, която грабваше погледа на посетителя още с влизането си в хотела. Жената беше застанала пред платното и глеждаше нарисуваната жена много любопитно сякаш искаше да разпознае някой в нея, а дали наистина е успяла така и не се разбра. Жената застанала пред картината беше прехвърлила петдесетте си години, но беше все още запазена. Тя стоеше доста дълго време пред образа на нарисуваната жена и чак когато един от камериерите  на хотела се доближи до нея и я подкани да си тръгне, жената нищо не каза, а се обърна с лице към изхода и излезе навън.
Картините изложени за разглеждане от всички желаещи посетители най-накрая бяха грижливо опаковани със специална опаковачна хартия и бяха прибрани след едноседмичното им изложение. А през това време всички, които искаха  можеха да дойдат и да ги видят.

***

Когато картините пристигнаха в Европейската столица на изкуството художникът, каза на своите помошници да подредят творбите му в галерията намираща се на същата улицата, на която живееше той. А в апартамента му беше останала само тази картина с нарисуваната жена на нея. Когато опаковачната хартия беше свалена от помошниците на художника те поставиха платното в близост до прозореца в стаята му, където имаше достатъчно свободно място, за да бъде сложена и я покриха с бял дълъг плат. На другата сутрин, когато художникът се събуди и отиде да отвори прозореца, за да влезе чист въздух в стаята му и дръпна щорите, които не пропускаха до преди малко никаква светлина изведнъж той видя покритата картината и реши да и се порадва отново. Когато той дръпна белият плат се изуми. На нея се виждаше една жена със златиста дълга до земята рокля с разголени рамене с дълги копринени бели ръкавици стигащи до лактите и с огеночервена коса разпиляна по рамене и-достигаща чак до кръста и-и с красиви кафяви като кестени очи.
Изведнъж художника се смути и чак сега той позна върху платното пред него онази жената, която беше видял в хотела. Върху карината ниско долу имаше написано нещо с бели букви върху тъмносиният фон. Художникът се наведе за да ги прочете. А там пишеше:,, За  спомен на любимият ми мъж- твойта муза,,. Тези думи го жегнаха, като изпуснати върху нежното му тялото горещи въглени и в следващият миг той се сети коя е.

***

В едно кафене в близост до голямият и нов хотел, където в рамките на една седмица бяха изложени картините на известният  художник една жена седеше пиейки кафето си очаквайки някого. След няколко минути дойде един мъж и се доближи до нея:
- Седнете!- каза тя- Ето ви парите за услугата- и подаде един дебел четвъртит плик на мъжа срещу нея.- Наистина добре свършена работа- допълни тя и се усмихна с онази усмивка на доволен от себе си човек, а кафявите и очи заблестяха с дяволити пламъчета.
В малкият апартамент на жената от кафето се намираше най-красивата картината от изложбата на чуждестранният художник- портрет на жена-неговата муза.

            


Тагове:   картина,   непозната,


Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. linaviraassaamy - Разказ от поредицата:,,Разкази с напълно неочакван край,,
22.09.2010 20:24
Всяка прилика с лица и събития е повече от случайна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1011491
Постинги: 544
Коментари: 515
Гласове: 527
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол