Писмо до МАМА :: Завръщане

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.09.2010 16:41 - Завръщане

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 831 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:18

Посветено на Olivier Virassamy

Когато Жената отвори очите си, след като беше спала непробудно неопределено дълго време се протегна и се прозяна сякаш тези часове сън не и бяха напълно достатъчни, даже напротив Тя имаше чувството, че още някой и друг час сън нямаше да е излишен. Тя беше легнала в едно ложе напрвено от венчелистчетата на безброй многоцветни и ароматни цветя, които още ухаеха разнасяйки естественият си парфюм наоколо. Над главата на Жената висяха клони от плодородно дърво с екзотични плодове с цвят напомнящ на жълто-оранжаво Слънце. Когато Тя се загледа в плодовете над Нея и изведнъж се сети за нещо много, много важно, което, като че ли искаше да се изплъзне от мислите и мимоходом някакво необяснимо до сега чувство се всели в душата и, което чувство по-късно щеше да бъде наречено страх. И изведнъж Тя си спомни много добре всичко до най-малките подробности и изпадна в друго чувство на безпокойство, което по-късни щеше да бъде наречено ужас, когато тя проумя какво е направила. Тя скокна с лекотата и бързината на сърна и потърси Мъжа, на когото беше дала също да яде от тези плодове, и тъй като не го намираше Тя изпита този друго непознато до този момент чувство, което щеше да бъде наречено уплах и тя се уплаши да не би Той-Мъжът да е отишъл някъде незнайно къде и я е изоставил напълно и завинаги, а това беше породено от ново състояние на духът и ,което тя не познаваше до сега и щеше да бъде наречено по-късно- самота. Нейните червени коси стигащи до краката и със своят вълнист вид и със своят огнено червен цвят се разлюляха в мига в който тя се понесе да обикаля Градината, в която Те двамата живееха от незапомнени времена. Тя търсеше Мъжа, но не го намираше никъде. Тя тичаше по тревата, по мъховете, по цветята, по камъните, по пясъка по всичко което се намираше под краката и. Жената обиколи достатъчно голямо пространство, но така и не намери Мъжа и тогава започна да го вика по име силно и многократно, но Той от никъде не и се обади. Тогава уплахата и стана още по-голяма и Тя се сви на кълбо под един храст с червени дребни плодове и заплака- за първи път в живото си- тя изпита друго ново чувство, което щеше да бъде наречено по-късно с думата тъга.. Коста и я покри цялата, като естествено наметало, а от очите и се стичаха безброй малки сълзи, които щом паднеха на земята тоз час се превръщаха в цете, което по-късно щеше да бъде наречено ,,Момина сълза,,.Тези дребни на вид капчици, които се стичаха от очите и също бяха нещо ново за Нея, Тя не ги познаваше до този момент и я учудваха , че тя усещаше нещо напълно ново и различно . От силното и хлипане и задаване от сълзите и ехото пое тези звуци и ги препрати високо в скалите, които ги отразиха и ги препратиха на другите отсрещни скали. Тогава Той, Мъжът ги чу и много се изненада от тях, но вътрешно разбра ,че това е плач и то на Жената. Тогава той слезе от скалите, на които се беше качил, минавайки по малки и тесни пътечки осеяни от храсти и цветя. Най -накрая Той стигна до мястото където беше Тя, като я откри по непрекъснатото и хлипане. Жената плачеше за първи път в живота си, което беше повече от странно, защото до този момент не е имала никакъв повод да пророни дори и най-малката сълза за нещо каквото и да е било.
Сълзите и се стичаха по бузите и и я правеха тъжна , а в такъв и вид Мъжът никога не я беше виждал.
- Какво има мила?- попита я Той.
-Уплаших се ,че те няма.-каза Жената.
-Как да ме няма- отново попита Мъжът- нали знаеш ,че винаги ще съм до тебе скъпа моя.
-Не знам, но нещо ми подсказва, че няма да е вечно така.-Отвърна Жената.
-Коя е причината да го мислиш мила?-продължи да пита Мъжа.
-Нещо много дълбоко в мен ми подсказва тази мисъл, защото ти дадох да ядеш от онзи плод в Градината, който беше абсолютно забранен, но ето на, че ядох и на Теб ти дадох и сега не занм, какво ще стане.
- Аз, ще ти кажа , каво ще стане мила-отвърна Мъжът-ще трябва да напуснеме този наш дом и ще се преселиме да живееме на друго място, което не е чак толкова красиво, колкото тука, но с труда си, със силите си които имаме, можеме да гопревърнеме също толкова прекрасно
-А къде е това място?-попита Жената.
-Много, много е далече,-отвърна Мъжът- и знам ,че много ще ние трудно Там, но ако ти продължиш да ме обичаш, толкова силно колкото до сега и не се плашиш от нищо, което ще ни се случва оттук на татък, и ако си ми вярна в действията си и в мислите си, аз ти обещавам, че всичко ще е наред и един ден незнайно кога ние ще се върнем отново Тук мила моя.

***

От това което виждаме днес, колко много Мъже и колко много Жени живеят разделени един от друг потънали в тъги и неволи ни подсказва ,че скоро Те двамата няма да могат да се върнат обратно да живеят в онази Градина от която са били изгонени. Дали Жената беше забравила обещанието си дадено на Мъжа или Мъжа беше забравил също своето обещание дадено на Жената, можеме само да гадаеме. Но гледайки всичко което се случва около нас по близка е мисълта , че двамата изглежда са напълно забравили , кои са, от къде са дошли и къде трябва да се завърнат.