Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.09.2010 14:31 - Сестра

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 873 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:19

Посветено на Olivier Virassamy

Беше дванадесет часа през нощтта. Навън бе късна хладна есен и въздуха беше студен предсказващ идването на зимата, която наближаваше след някоя и друга седмица По паркираните коли навън, по покривите на къщите и по клоните на дърветата се беше образувал лек бял скреж от замръзнали водни капки. Уличното осветление със своята бледосиня светлина падаше директно на паважа, образуващо сноп от светлинни лъчи, които огряваха малко кръгло пространство, а подредените в права редица улични стълбове с високите улични лампи приличаха на низ простряна бяла, ярка, бисерна броеница, сякаш изгубена от някой златар скъперник.
Точно на прозореца на вторият етаж на кооперацията пердетата не бяха спуснати и светлината от лампите отразена от образувалият се скреж влизаше директно в стаята. Едно малко момиче в ученическа възраст някъде в началните класове все още не спеше. То гледаше тавана и образуващите се фигури на играещите светлини по него отразени от фаровете на минаващите коли по главната улица, както и от светлините отразени от улицата.
Външната врата на апартамента се отвори, след няколко секунди се чуха тежки провлачени стъпки отиващи към другата стая, където беше спалнята . Не след дълго се чуха спорещи гласове- мъжки и женски. Първоначално говореха тихо, сякаш, за да пазят тишина и да не събудят някой в жилището. После изведнъж спряха да се съобразяват с това дали има други хора наоколо и започнаха да говорят по силно, чуваха се караници. Мъжкият глас обясняваше нещо високо, а женският спореше с него. После се чу тропот и последва тишина, след малко някой се разплака, беше жената. После пак настана тишина. Детето още не беше заспало и стана свидетел на всичко и не можа да си обясни, защо родителите му се карат, и за какво спорят. След няколко минути майката на детето влезе в стаята му и легна до него, като го прегърна. Момичето се беше престорило на заспало, жената го гушна и опря лицето си о неговото, сълзите и прадаха по детските бузи. Когато майката се успокои и заспа момичето продължи да гледа светлините играещи по тавана и не можа още дълго време да заспи. То така и не разбра коя беше причината, родителите му да се карат, а майка му да дойде и да спи при него.
На другата сутрин, майката събуди детето за училище. Очите и още не бяха се успокоили, баха зачервени и подути. Тя беше нправила закуска и след, когато момичето се облече за училище, майката сряса дългата и коста и я сплете на две кестеняви плитки,след като детето закуси и тръгна към училището.А то беше много наблизо, трябваше само да се пресече улицата. Навън беше наистина много студено, може би след някой и друг ден щеше да завали сняг, а в класните стаи бяха пуснали вече отоплението и приятната топлина се разливаше във въздуха, а децата бяха свалили връхните си дрехи и ги бяха закачили на метални закачалки в специално направен дрешник на стълбищното пространство изграден от метална мрежа на тесни и малки квадрати заключващ се с катинар.
Учебните часове бяха започнали, една от учителките отсъствуваше по болест и трябваше два класа да се слеят в един. Така децата приблизително ставаха около четиридесет човека в стаята. Учениците седящи по двама в нормалните часове, днес седяха по трима или по четирима на чин. Беше задушно, но не беше отворен нито един прозорец. Децата още си говореха , когато в стаята влезе учителката по математика , настана пълна тишина и тя започна да преподава предмета си. Там на редицата до прозореца на вторият чин седеше едно момиче с руси дълги коси сплетени на две плитки, със сини като небе очи и с бяла, като млако кожа на лицето. То беше слабичко с много тънка и нежна фигура и беше забелязано от момичето, с кестенявите плитки, което беше дошло в училище след една трудна нощ от преживяни неприятности в семейството му.
Часът беше отдавна започнал, но момичето не слушаше учителката какво преподава, през цялото време гледаше русокосата ученичка от другият клас. То се възхищаваше на косата му, която имаше толкова жълт, направо златен топъл цвят, напомнящ златни класове разлюляни от южният вчтър през лятото, напомняха на Слънце, което галеше и целуваше с топлината си всичко наоколо. Момичето се възхищаваше и на очите на своята съученичка с този светло син цвят напомнящ на чисто юлско безоблачно небе или на синьо топло, като лазур море.
То искаше да забрави за вчерашните неприятности, които бащата беше създал на майка му. Искаше въобще да забрави ,че има баща. Този човек сякаш се беше оженил просто само да има някой, който да му слугува в къщата. Момичето за своите седем години не разбра, че има истински баща до него. С нищо този човек не показа, че обича дъщеря си. Неговите късни прибирания с последващи скандали бяха се превърнали в ежедневие. Виковете , пиянските му крясъци, обидите, побоищата бяха сякаш нескончаеми. Уморено от всичкото това детето почувствува , че потъва в един вображаем свят, в който искаше да се потопи и да избяга, да се скрие завинаги.
Имаше дни в които, след като се прибереше от училище, то се тръшваше на леглото и гледаше тавана с широко отворени очи с часове, а снимката на майка му, която беше закачена на стената , детето я гледаше втренчено продължително време и тя сякаш започваше да му се усмихва мило и приветливо, а устните и сякаш се мърдаха и му говореха нещо много нежно ,добро и красиво, но неразбираемо и така много дълго време, след което детето заспиваше все още облечено с ученическите си дрехи, без да се завие с каквото и да е било.
Едина ден бащата се беше върнал от някъде, дали от работа или от друго място не се знаеше. Беше много изгладнял , като стръвно животно и очакваше да намери това, което беше оставил и скрил от предният ден в кухненският шкаф, и когато той не го намери нахълта в стаята при спящото дете, дръпна го за ръката и започна да го разпитва, къде се намира това което е бил оставил вчера, а детето му отговори ,че го намерило и го е изяло. Тогава той се нахвърли върху него и го преби от бой, а то плачейки си помисли, че никой не го обича на този свят, не можеше да спре сълзите си и не можеше дълго време да се успокои. Тогава то си спомни за момичето с русите коси, спомни си за сините му очи и как и се искаше сега тя да е до нея, да я хване за ръка , да я целуне по бузата, а после да я прегърне , да я утеши и да и каже ,че един ден всичко това ще свърши, и че ще има край тази ужасна и страшна история, и някой ден тя и майка и , ще започнат живота си от начало.

***

Това момиче, което е вече голяма жена беше решила да си боядиса кестенявите коси руси, и доста дълго време поддържаше този цвят на косата си, а щом видеше на улицата или някъде другаде такава жена с толкова руси коси и с толкова сини очи, които и напомняха на момичето от училището, в което учеше, нещо ставаше в душата и в сърцето и и искаше да отиде да достигне тази русокоса жена , да я хване за ръката, да я притегли към себе си, да я прегърне и да я целуне по устните нежно и мило, като родна сестра.