Писмо до МАМА :: Гълъб на перваза

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.09.2010 21:02 - Гълъб на перваза

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 721 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:17

Посветено на Olivier Virassamy

Тя знаеше, какво ще се случи след като ги изпие, онези специални таблетки, които и предложиха на много скъпа цена, а цената беше, че после ще се промени мигновенно и ще се раздели с настоящата си красота и с настоящите си години, а те не бяха много, можеше да се каже ,че беше изминала една трета от живота и. Но младата жена реши да рискува. Беше отдавна намислила това, да изживее дори само една нощ с него, пък после да става каквото ще. Тя толкова много го обичаше-мъжът на мечтите си- че не можеше да си помисли, че друга би го прегръщала и би го целувала в неговите до скоро самотни нощи и той би потъвал в щастие и наслада.
Когато тя изсипа в ръката си малките бели тблетки напомнящи по скоро на някакъв подсладител от колкото на друго специално някакво лекарство реши да се погледне за последно в огледалото, сякаш да запомни лицето си в този си вид, който е в момента и въпреки, че знаеше, че действието им е само няколко часа, а после щеше да се превърне в незнайно и неопределимо нещо чак потрепера от тази мисъл, която я жегна в сърцето, но реши да не се разколебава изобщо. Тя го искаше, именно този мъж и само него , дори само за една нощ.
Тя пусна водата на чешмата в банята и пред образа си в огледалото, който виждаше за последно пъхна таблетките в устата си, затвори очи и се наведе да отпие вода от течащата с пълна сила чешма. След няколко скунди, когато отново се погледна в огледалото тя не видя нищо, защото беше станала невидима. В огледалото и се виждаше само стената отсреща облицована с тъмнозелени керамични плочки с бели ивици по тях имитиращи доста успешно зелен мрамор. Тя излезе от банята , и така като беше с бялата си ефирна нощница отвори външната врата и излезе на вън. Беше топла августовска вечер в средата на месеца , когато през целият ден горещото Слънце нагряваше всичко наоколо с жарките си лъчи, а сега всичките сгради, улици, тротоари , огради и какви ли не още повърхности поели слънчевата топлината сега я излъчваха наоколо и въпреки късният час навън беше все още много горещо.
Жената премина по главната улица и се спусна надолу по посока на реката и следвайки течението и тя щеше да стигне след един час или час и половина до къщата на своят любим. Когато тя наближи вече неговият дом изчака да се появи някой, за да отвори външната врата и тя да се шмугне вътре нито видяна , нито усетена. Ето ,че жената не се наложи да стои много дълго пред затворената врата, едно младо момиче отвори вратата и неканената гостенка влезе в антрето на кооперацията. Тя бързо заизкачва стълбите, които водеха до петият етаж на сградата, където живееше нейният любим и когато стигна междинната площатка отвори прозореца и се приготви да направи само един разкрач напълно достаъчен и щеше да е стъпила на прерваза на неговият прозорец, който поради жегата беше плуотворен.
Жената леко побутна крилата на прозореца повдигна белите дантелени пердета и влезна вътре в неговта стая. Наоколо беше тъмно само светлината на компютъра намиращ се на работното му бюро, осветяваше лицето на любимият и, който работеше в момента и изобщо не подозираше, какво щеше да му се случи всеки миг. Жената се доближи до мъжа и с двете си ръце завъртя стола, на който седеше той.

***

Изведнъж мъжът видя пред себе си жената на мечтите си, онази която беше нарисувал върху стената на един голям подлез през една самотна и безсънна нощ. Тя имаше прекрасен пепеляв цвят на косите си, който той обожаваше, а зелените и очи блестяха в мрака дори и осветени от оскъдната светлина на синият монитор на компютъра. Той не знаеше как се е озовала в стаята му, а и не искаше и да знае, по-важното за него беше, че тя е тук близо до него и не го интерсвуваше нищо повече от това. Тогава той я пое в ръцете си като я вдигна и прегърна, и я постави на леглото си. С треперещи пръсти той отвърза малкото коланче на ефирната и нощница и пред него се показаха гърдите и, които отдавна мечтаеше да види, после ръцете му се спуснаха по нежните и извивки на ханша и и обгърна краката и със своите крака, и започна да я целува навсякъде по лицето, по врата и, по гърдите и по корема и, където беше голата и плът. Тя не говореше нищо само мълчеше, но по всичко личеше ,че е напълно щастлива ,че е с него сега в неговата стая и се любят. Двамата потънаха в неземни светове, и изпитаха такова блаженство сякаш бяха два ангела възкачили се до висотите на небесата и обляни в любовни чувства и емоции забравили напълно, за другите и за света, които останаха толкова далече все едно те двамата се намираха на друга далечна планета, с друго невидяно от никого тъмно розово Слънце и небе в светлолилаво.

***

На сутринта мъжът се събуди и се огледа за любимата си, но вместо нея намери само бялата и ефирна нощница до него и тогава той си помисли, че това наистина се е случило и не е било само един прекрасен сън, а на перваза стоеше един бял гълъб , който щом видя, че мъжът се е събудил и се приближава към прозореца размаха белите си крила и полетя по посока на изгряващото Слънце.