Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 13:52 - Фотосесия
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1513 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 22.09.2010 09:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image      image     image
Посветено на Olivier Virassamy
image

Именнто днес в този ден тя беше взела решение най-сетне да му се покаже, така както изглежда на външен вид, беше му обещала от отдавна, но все ненамираше свободно време да се снима . Той си нямаше никаква визуална представа за нея само знаеше за възрастта и, от къде е, с какво се занимава, къде работи, интересите и, хобито и, и ред други неща , които си бяха писали в писмата, и бяха си разказвали надълго и на широко един за друг. Тази сутрин жената нямаше никакви особенни ангажименти и разполагаше с цялото време на деня, което тя искаше да посвети на него, а именно да направи няколко снимки, които после да му ги изпрати по електронната поща.
Още щом се събуди сутринта и след ежедневната вана, и сутрешното кафе, тя се захвана да избира подходящи дрехи за сезона, а беше вече изтекъл първият месец от есента , но беше все още топло и приятно навън. Жената извади почти всичко, което се намираше в гардероба и в прилежащите му шкафове без да щади силите си, че ще трябва после с часове да подрежда отново всичко разхвърляно от нея. Тя разглеждаше дрехите си избирайки ги една по една и застанала пред голямото огледало вградено в гардероба правеше различни комбинации по цветова гама на аксесоари: чанти, колани, обувки и всичко друго необходимо за пълен комплект на тоалета и. Най-накрая тя се спря на една много нежна розова рокля, която и напомняше моминските и години и най-вече, защото беше от нейната крехка младост, когато тя я носеше на абитуренският си бал. Тази прекрасна, вносна рокля от ефирна материя с дължина до подколенете и с широки ръкави я преобразяваше в една голяма , красива и нежна пеперуда. Златните обувки и златната чанта подхождаха много на малкото и златно коланче, което прегръщаше кръста и.
А след като беше вече готова и се беше преоблякла тя се захвана с грима си, който много бързо нанесе въру лицето си с майсторството на многократно тренирани в гримирането ръце. Най-накрая тя се среса, като предпочете да остави косата си свободно да се спуска над раменете и без излишни аксесоари.
Когато тя излезе навън усети мъжките погледи да кацат, като голями мъжки пеперуди върху нея- по краката и, по косата и, по талията и, на гърдите и докато накрая не я погълнаха изцяло с любопитните си мъжки очи. Жената не се притесни от това даже напротив беше и приятно, защото знаеше максимата, че ,, Истинското огледало за жената са мъжките очи,,. Тя беше чула тези думи съвсем случайно, но я бяха впечатлили много, а са и напълно вярни, защото ги беше проверявала многократно.
Жената взе градският транспорт, като предпочете метрото, защото долу в тунелите по които минаваше влака бяха хладни, а тя не искаше излишно да се изпотява и да се разваля гримът и. След като стигна на станцията на която трябваше да слезе, тя бързо се шмугна покрай потока от хора, който заля стълбите и ескалатора към изходите на метрото. Фотостудиото, което тя имаше напредвид се намираше в близост до метростанцията, на която тя беше слязла. Оставаха и още няколко метра , които трябваше да премине под жарките лъчи на все още силното есенно слънце докато достигне крайната си цел. Най-после тя отвори вратата на фотото и влезна вътре и веднага усети разликата в темературата на въздуха в помещението. Там беше пуснат климатикът, който създаваше приятна хладна атмосфера. Зад стъклената витрина стоеше един мъж около
петдесетте със силно прошарена коса, в която белите коси преобладаваха над черните. Очите му бяха тъмни, а устните му се бяха отворили в една приветлива и широка усмивка с равни и бели зъби, на които би завидял всеки и каза на младата дама, която току що беше влязла.
- Добър ден! С какво мога да съм Ви полезен?
- Добър ден!-отговори жената и се приближи до мъжа.- Искам да направя няколко снимки, които искам да изпратя на любимият човек.
- Аха!-Каза фотографът- Навярно това е любовникът Ви?
- А,нееее!- Заоправдава се жената- само познат и нищо повече.
- Добре!- каза мъжът и премина от другата страна на витрината където се намираше жената.- Елате, заповядайте и ме поседвайте!- допълни мъжът и поведе жената към другото помещение , което се намираше зад един параван от черен сгънат на плисета плат, който отделяше първото помещение от самото студио, където се правеха снимките. Жената последва фотографа мълчаливо.
- Ето тук можете да си оставите чантата и седнете на този стол отсреща.- каза мъжът. Той беше посочил една дървена тоалетка от бяло дърво с черни точки по него, които приличаха на птичи очи. А тя беше закрепена за стената , а над нея беше поставено едно голямо огледало с дървена рамка от същото дърво. Столът, който посочи фотографа се намираше пред няколко осветителни лампи покрити с чадъри от специален плат, който приглушаваше силната светлина, която би осветявала човекът седнал на стола готов за снимка.
Жената остави на посоченото и място дамската си чанта, огледа се в огледалото и като разбра ,че с нищо не си е навредила на грима и на косата седна на посоченият и стол с лице към фотографа.
- Ще направя кафе искате ли?- попита мъжът.
Жената малко се замисли, но после прие. След няколко минути фотографът и поднесе едно ароматно и приятно на вкус кафе, сипано в боядисана в черно порцеланова чаша с нарисувани бели финни клончета по външната и страна. Дамата изпи кафето с голямо удоволствие. После тя се заприготви за снимките.
- Така! -каза мъжът- А сега ме погледнете...да...така...А сега малко, съвсем малко издължете брадичката си, като повдигнете главата си!...Да,точно така !- продължи да говори фотографът. След което направи една -две снимки и отново заговори.- Чакайте малко... я,...я, станете и се обърнете полу надясно и кръстосайте краката си!
След тези думи младата жена се обърна по посоката, която и беше казал фотографа и кръстоса краката си по начина, по който той и каза. Изведнъж тя усети една приятна топла вълна да залива цялото и тяло и почувствува , че нещо се унася . Унеса и напомняше на изпит качествен и скъп алкохол и тя се потопи в някъв вълшебен свят. Тя напълно изключи, къде се намира и беше погълната единствено от мисли за мъжа, който харесваше, а може би беше и малко влюбена, а може би наистина го обичаше. Тогава тя си представи любимия мъж и си помисли, че се намира в неговата стая и пред неговите очи. Тогава се случи точно това , което най-малко можеше и да се очаква .
В продължение на два часа жената направи една пълна фотосесия, която тя не можеше и да си помисли в най-дръзките си мисли и за секунда дори. Както седеше на стола облечена в своята розова прекрасна рокля и правеше различни пози, които и казваше фотографа, така той я накара постепено да сваля от дрехите си една по една и тя се събече почти напълно и беше снимана многократно от мъжа с професионалният му фотоапарат. А когато свършваше лентата той взимаше друг подобен, който беше напълно зареден. И се започнаха едни снимки, едни особенни пози, които биха били напълно подходящи за някое специализирано списание с хиляден или милионен тираж препоръчително за родителски контрол и изкупувано от мъже с особенни, странни и специялни вкусове, с които явно реалните жени в живота им не можеха да им въздействуват по никакъв начин и единствено само фотографии от този род можеха да предизквикат усещнията към които се стремяха. След като фотосесията свърши жената се заоблича бързо и започна бавно да осъзнава, какво е направила. Тогава тя разбра, че е изпила нещо много, много лошо, което е довело до замайването и, и което не е трябвало въобще и да вкусва. Мъжът срещу нея и се усмихваше странно с усмивката на особняк.
- Когато станат снимките ще ви ги изпратя по пощата-каза мъжът- такава ни е практиката.
Как точно е излязла жената от фотото тя не помнеше. Също като насън и беше и самото прибиране в къщи. Улиците, метрото, стълбите към апартамента, откючването на вратата и на мирането на спалнята и. Тя имаше сили само да се тръшне на леглото си без да се съблича и моментално заспа.

***

След няколко дни, когато жената включи компютъра си, за да провери пощата си видя едно писмо от непознат подател. Когато тя отвори писмото вдидя всичките си снимки вътре, които беше правила при фотографа. Каква беше изненадата и когато тези снимки бяха придружени от кратък коментар. ,,Не съм и предполагал, че си толкова красива,,. Името на подателя съвпадаше с името на нейният познат от Интернет.

***

Нищо друго не ни остава освен да си мислиме, че това е просто съвпадение.
  
   






Тагове:   фотосесия,


Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. sun98 - Къде гледа този
19.09.2010 14:15
мъж?
цитирай
2. dv1987 - Аха?
19.09.2010 14:32
sun98 написа:
мъж?

цитирай
3. анонимен - bravo na men. . . otgatnah kraq. . .
19.09.2010 15:18
bravo na men...otgatnah kraq...
цитирай
4. linaviraassaamy - РАЗКАЗ ОТ ПОРЕДИЦАТА:,, РАЗКАЗИ С НАПЪЛНО НЕОЧАКВАН КРАЙ,,
19.09.2010 17:20
ВСЯКА ПРИЛИКА С ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е ПОВЕЧЕ ОТ СЛУЧАЙНА!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485823
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол