Писмо до МАМА :: Двойник

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2010 16:09 - Двойник

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1130 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:20

Посветено на Olivier Virassamy

Само секунда, точно само секунда ги дели, за да се целунат. Впили погледи един в друг, притаили дъх, не говорещи нищо, не издаващи стон дори. Опряли длан във длан, пръсти в пръсти, гърди в гърди, коляно о коляно , буза о буза. Стоейки така от минути, не, сякаш от безкрайни изгарящи ги часове. Сърцата бият в луд ритъм, пулсът им се учестява, дъхът им почти примира. Но секундите са преброени до пълното им сливане и до пълното им щастие, че са заедно, че са само двамата! Как се харесват точно такива, каквито са, с тези еднакви природни дадености и черти. С тези дълги коси, с този цвят на очите, с тази нежна кожа, с този красив нос, с тези изпъкнали скули, с тези нежни устни. А те влюбени двамата, от толкова много време насам не можещи да живеят един без друг, не, повече не можещи да дишат един без друг. Колко е чужд за тях света, толкова далечен и неразбираем. Сякаш те са от друга планета, от друг не познат на никого извънземен свят. И колко трудно ги възприемат другите, не, повече, осъждат ги. Искат да ги няма, да не съществуват, да се разпаднат, да се стопят, да изчезнат, да се изпарят, и то завинаги от живота им. Как не разбират любовта им, чувствата им, емоциите им, мислите им, сънищата им, мечтите им, бляновете им, копнежите им, фантазиите им, желанията им, нищо, абсолютно нищо не разбират другите. Тези които ги осъждат, мразят, ненавиждат, отричат, избягват, отблъскват всички - целият свят. И колко им е трудно да устоят на обиди, погледи, посочвания, приказки, удумвания, клюки, отблъскавания ,мъмрения от всички хора. И колко трудно им е да издържат на бури, ветрове, урагани, наводнения, земетръси, потопи явяващи се в животът им. Колко е трудно!! Колко е трудно всичко!! Но защо???

***

Един красив млад мъж беше застанал срещу друг, също толкова красив и също толкова млад като него, не , повече, те са като две еднакви капки вода, снежна вода от топяща се голям Айсберг носещ се в океана от страсти в топлите води на живота. Двамата мъже най-сетне опряха усните си една в друга толкова дълго мечтан и очакван миг...

***

В съблекалнята на едно неизвестно училище намиращо се на неизвестна улица , в неизвестен квартал, в неизвестен град, в неизвестна област, в неизвестна държава, в неизвестен континент, един младеж целуна младежа застанал срещу него-образ в огледало- себе си.