Писмо до МАМА :: Непоказана картина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.09.2010 17:08 - Непоказана картина

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1275 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:23

Посветено на Olivier Virassamy

Тъмнината на стаята беше почти непрогледна. Външните щори бяха спуснати и недопускаха в апартамента да влиза никаква светлина, било то слънчева или изкуствена от лампите на уличното осветление. В стаите се носеше мирис на някакво екзотично растение от онези, които бяха специално напарафюмирани дървени, малки и крехки пръчици, които се запалваха и раздаваха аромата си на всичко около тях. Точно като тези, които се употребяваха от богомолците дошли да се поклонят на статуята на Буда в някой далечен Будиски храм. Дали беше сандалово дърво, аромат на жасмин, на лилия или на нещо друго не беше много разпознаваемо, защото освен този нежен мирис в помещенията се носеше и миризма на опушено, явно на много, много изпушени цигари чиийто дим се беше впил в предметите, които се намираха навсякъде: в пердетата, в книгите на библиотеката, в тапицерията на дивана, даже и в самите тапети, с които бяха облицовани стените. Усещаше се и аромат на някаква трева от онези, които се използваха за пушене и опияняване на шаманите, за да предсказват бъдещи и по-скорошни предстоящи събития.
В една малка по размери стая имаше един фотьойл с кафява тигрова тапицерия, който беше обърнат с лице към една от стените на стаята. Точно пред фотьойла се намираше едни голям статив с една голяма почти довършена картина изобразяваща облик на млада и красива жена. Лицето и беше толкова бяло, че би се сравнило с белотата на седеф. Очите и бяха продълговати и много красиви с тъмен цвят и извити мигли, който беше по-скоро черен отколкото кафяв. Косите на жената бяха неимоверно дълги и се спускаха надолу към тялото с цвят на червени водорасли. Тяхната форма беше леко вълниста, които вълни сякаш се стичаха по голите и рамена наподобяващи голям водопад. Жената беше рисувана в натура седяща на един стол покрит с червен плюшен плат. Столът все още стоеше между прозореца и статива, сякаш не беше помръдван с дни докато траеше рисуването на модела. Интересното беше, че вместо естествената светлина от прозореца явно моделът е бил осветяван от друг източник на светлина, който в монента отсъствяше, и какъв е бил той можеше само да се гадае. По всичко личеше , че светлината е била оскъдна и в по-светли тонове на рисуване беше само едната страна на жената, а по приглушени бяха тоновете на другата недокосната от светлина половина на тялото и.
В близост до фотьойла имаше една малка дървена масичка покрита със стъкло, а под стъклото имаше снимки на известни жени актриси сякаш бяха застинали в привлекателни еротични пози, по скоро да будят възхищение отколкото желание за любов.
Върху масичката беше сложен телефонен апарат с модерен дизайн в червено. Дали от постоянна та му употреба или защото беше вече износен, но свежият му ярък цвят беше изгубил своята лъскавина и беше се превърнал в матово червен. Само една малка свещ до телефона даваше своята оскъдна светлина.
Изведнъж телефонният секретар се включи и в стаята проехтя нежен женски глас, който със силно изразен акцент говореше на френски език. Думите които се чуваха имаха съдържание за любов и болезнени чувства. Жената даже се разплака и дълго, много дълго време хлипаше и се опитваше да говори , като сълзите сподавили гласа и разкъсваха думите и го правеха чувствителен, за този който го чуваше. Жената не преставаше да говори, че обича още мъжа на сърцето си, че никога няма да го изостави, че никога няма да се откаже от него, че ще направи всичко, за да са заедно и ред други думи говорещи за страстни и искренни чувства, за една трудна и невъзможна любов.
През цялото това време докато вървеше телефонният запис на секретаря в стаята никой не влезе и никой не вдигна слушалката, сякаш апартамента беше напълно празен. След кратко изщракване секретарят се изключи, явно от другата старана на жицата жената, която говорепше до сега е затворила слушалката на своят телефон.
Тъмнината в стаята сякаш стана още по-непрогледна и въздухът още по-тежък, свеща беше угаснала.

***
След няколко минути мъжът, който седеше на фотьойла съзерцавайки картината, която и оставаше още малко, за да бъде напълно завършена, се изправи, остави чаша с недопит алкохол в близост до телефона и отиде в банята. Там той светна ламата, която беше вградена зад огледалото над тоалетката и ярката светлина огря очите му. От огледалото го гледаха неговите, но променени зачервени и подпухнали от палач и изпит алкохол очи. А върху огледалото беше поставена една снимка на млада и красива жена, която много приличаше на жената от портрета, но вместо голо тяло снимаката показваше само лицето и.