Писмо до МАМА :: Производствена грешка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.09.2010 17:05 - Производствена грешка

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1315 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:25

Посветено на Olivier Virassamy

Още щом излезе от оптичният магазин мъжът си постави новите очила на очите си и тръгна по улиците, за да се поразходи на път към офиса, в който работеше. Той беше в обедна почивка и беше решил да свърши и тази полезна работа, да вземе новопоръчаните си очила точно днес, които бяха не само вносни, но и солидно скъпи с екстри. При промяна на светлината било то дневна или вечерна, цветът на стъклата им също се променяше от тъмно червено до бледо розово. Мъжът беше вдигнал глава си и се загледа в сградите около него и установи , колко красиви са всъщност орнаментите на прозорците на тези здания строени в близките минали векове или в по-далечно време. Тези изкуствено направени от строителни материали цветя и човешки фигури боядисани в бяло и златно го впечатляваха , даже повече, изумяваха го и той се почувствува истински щастлив, че живее в този град, който всъщност е приютил толкова много култури от различни нации и народности.
Мъжът имаше още няколко минути до започне на работното му време, но това не го притесни особено и бързо се качи в асансьора, който се намираше в наскоро построеният Търговски Център, а служебното му място се намираше чак на последният етаж.
Служителят на офиса се занимаваше със счетоводни услуги и беше шеф на тъй наречена ,, Експертна счетоводна къща,,. Още щом стигна до стъклената врата на кабинета си той се загледа в секретарката си, която днес в дванадесет часа беше решила да не излиза никъде и си носеше за обяд един плод с неясен произход, но с прекаленно екзотичен вид наподобяващ поскоро на зеленчук, отколкото на сладък и вкусен плод. Когато тя отхапваше от този злененчукоплод, дали от непознатият вкус, който опитваше или от твърдостта на кората му , но физиономията и се изкривяваше до такава степен, че тя напомняше на една известна героиня от страховити детски приказки. Явно секретарката държеше особенно много на диетата си, защото упорито и внимателно четеше списания, в които надълго и на широко се обясняваше ролята на здравословният начин на живот в храненето: без мазнини, без въглехидрати , без това и без онова и без...и без и така нататък докато човек не придобие най-накрая онова изтъняване на фигурата си , която прилича на онзи скелет по анатомия, който учителите го показваха в часовете по биология и будеше огромен ученически интерес.
Каква беше изненадата на мъжа, който като погледна своята колежка установи, че доскоро прекрасният в неговите очи бюст всъщност бе само едни изкуствено добавени силиконови топки наподобяващи на топки за ханбал. ,,О,Боже!,, учуди се мъжът,, Това не може да бъде!,, а той толкова пъти си беше мечтал да си полегне между двете и топки някоя вечер и да се събуди също между тях. Притеснен мъжът свали очилата си, извади специалната кърпичка, потърка ги енергично и пак ги постави на носа си. Уви, резултатът беше същият. Тогава той побърза да влезе в кабинета си и енегрично затвори вратата след себе си видимо много уплашен. Мъжът се успокои с една чаша вода на бюрото му , която изпи на едри глътки и побърза да седне зад бюрото си и да разсее неприятните си мисли, като прегледа току що плученият факс опитвайки се да забрави гледката до преди малко. След като мъжът постави чашата обратно на бюрото си вече почти напълно успокоен се зачете в написаното на хартията и не чу лекото почукване на вратата на кабинета си и чак когато колегата му стигна до бюрото му мъжът се стресна и го погледна изненадано.
- Извинете шефе, но трябва да ви покажа фактурите от последната проверка и.....- проточи говора си колегата му-... и за това си позволих да вляза.
Шефът отново наведе поглед към полученият факс и тъкмо се опита да му отговори, дали да покани подчиненият да седне до него или само да му покаже материялите, когато очите му бяха привлечени от нещо и това нещо което видя с новите си очила го втрещи още повече. Под ризата на колегата му се виждаше червен сутиен с дантели по краищата. Шефът запримига енергично с клепачите си и тъкмо да свали отново очилата си и да ги почисти за втори път днес, застина в позата на замаян човек с отворена уста неможещ да отговори почти нищо. Изненадата му беше още по-голяма когато, приближилият се колега всъщност имаше и такива бикини под панталона си. ,, Какво ми става днес?,, помисли си мъжът, който не доумяваше и не разбираше чудесата , които се случваха с него.
- Не сядай!-почти изкомандва шефът своят служител леко подпрял се на свободният стол до бюрото.
- Добре няма да сядам, само да ви подам материялите - и казвайки това подчиненият протегна ръцете си и постави всичко, което носеше на бюрото на началника си и допълни- ако имате някакви въпроси извикайте ме.- След което той се обърна и тръгна към вратата на кабинета, за да излезе.
Изненадата на шефа беше още по-голяма, когато видя, че задните части на подчиненият му бяха със силиконови подплънки, които когато мъжът се движеше правеха такива въртеливи и усукани движения сякаш бяха два воденични камъка опряни един о друг опитвайки се да смелят всичко нарочно или случайно попаднало между тях.
,,Не!- каза си той-това вече е прекаленно,, и тъкмо посегна да свали очилата си за сетен път и да ги почисти със специалната за целта кадифена кърпичка предназначена единствено и само за това, когато вратата на кабинета му отново се отвори. Този път в офиса влезе новата му приятелка, с която се беше запознал преди два дни в един нощен клуб.
- Извинявай скъпи, че така нахълтвам, но както знаеш страшно бързам за срещата ми с нотариуса за прехвърлянето на имота, за който говорехме.- успя най-сетене да си поеме дъх дамата, след като набързо изказа всичките думи, които имаше да казва сякаш беше репитирала успешно скоростта на изкакзна дума в секунда поставяйки нов невидян рекорд- Ето, нося ти всичките документи просто само да сложиш един подпис и всичко ще е наред.- Дамата продължи с излиянията си от думи и постави ценните книжа под носа на приятеля си и зачака търпеливо, след като го беше целунала нежно по бузата.
Мъжът онемя този път окончателно, под дългата и черна пола на новата си приятелка се въждаше мъжки атрибут с големина и форма, която спокойно можеше да се впише в книгата за Научни новооткрития. Този анатомичен член надминаваше всякакви скромни очаквания по отношение на биологичната даденост от майката природа. Само ако можеше да прочете мислите на приятелката си, мъжът зад бюрото щеше да знае ,че в най- скоро време този орган на мъжествеността, щеше да бъде заменен с друг фин и нежен наподобяващ женските интимни прелести на всички жени по света. А що се отнасяше до гърдите на приятелката му там се поклащаха огромни баскетболни силиконови топки , които ако той беше се мушнал между тях още първата вечер на тяхното запоснанство, до сега щеше да е мъртъв и умрял от никому неизвестно до сега задушаване.

***
Скъпите очила, които до преди два часа все още стояха на стъклената витрина на оптичният магазин в момента се носеха със скорост много по-голяма от скороста на плода паднал от дървото и ударил главата на известен физик . Те се движеха по посока на паважа долу на улицата преминавайки N-тният етаж и кого щяха да ударят по главата можеше да се изчисли по теория на вероятностите. А само стъклата им променяха цвета си ту в тъмно червено или ту в светло розово в зависимост от това дали директно бяха осветявани от слънчевите лъчи или попадаха в тъмни сенчести участъци предизвикани от сенките, които хвърляха съседните сгради върху стъкленият корпус на Новият Търговски Център.