Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2010 14:07 - Часовник
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1718 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 22.09.2010 09:34


Посветено на Olivier Virassamyimage


- Най сетне да излеземе , като семейство !- каза мъжът съпровождан от едно момиче на около дванадесет-тринадесет години и една жена под тридесет.
Още щом излязоха от входната врата на кооперацията момичето се обърна към мъжа и го погледна с онзи поглед на учудване и недоумение сякаш питаше в ума си: ,,Семейство ли?,, защото в действителност тримата наистина не бяха истинско семейство. Тази нямаща тридесет години жена не би могла да роди това момиче в своята четиринадесет или педнадесет годишна възраст, освен ако не бе от малцинствата , където това е практика и напълно нормално, но това в действителност не беше така. Единствените роднини от тримата всъщност бяха само мъжът и девойката, но това е подробност.
Младата жена се опита да хване за ръка детето , но то се отдръпна с онзи жест на отвращение, че все едно щеше с докосването си да получи някаква неизлечима заразана болест и мълчаливо протестираше, за току що казаната дума от баща и: ,, Семейство,,. Върху лицето на момичето се изписа чувство на гняв, и наистина какво семейство може да има с тук с присъстващата непозната, която се беше вмъкнала в леглото на баща и и живееше с него на брачни начала. Той подсигуряваше квартирата, храната и дребните незначителни удоволствия в спалнята , които биха заслужили единствено място в някой долнопробен порно филм с ниско или въобще липсващо интелектуално , научно или каквото и да е било възпитателно съдържание.
А истинската майка на момичето отдавна беше напуснала този дом и беше загърбила , както бившият си мъж така и спомените си от младите си съпружески години.
,,За какво семейство говори баща ми, след като той самият отдавна го е изгубил? Да не би да си мисли, че всяка друга жена , която спи без гащи може да бъде моя майка ?,, предполагаше жената думите в мислите на детето и презрението и възмущението сякаш нарастваха в душата му все повече и повече, а то вече навлизаше усилено в онази трудна възраст на пубертета в която щеше да претърпи, както физически така и психически промени.
Младата жена усетила неприязаността, която изпитваше бъдещата девойка и сякаш влязла в ума и и прочела мислите и реши да не я дразни с излишни приказки и действия. Тя беше доволна от съдбата си за момента, защото учеше вишето си образование в големият град и тъй като идваше от провинцията , тя нямаше достатъчно средства, за да си плаща квартирата и дневните режийни. За нея това съжителство с този близо десетина-петнадесет години по-голям мъж от нея и беше добре дошло, защото не плащаше почти нищо относно съвместното им съществуване. Е, че му даряваше така да се каже всяка вечер любов и ,че му переше чорапите и му гладеше ризите от времне на време и ,че му ,,забърква,, някоя и друга манджа през ден е нищо в сравнение с това , ако трябваше да живее на свободен наем, и да се храни в студенският стол с безвкусна и евтина храна. Студентката много добре си беше направила сметката , че пет години докато учи тя ще е с подсигурена покрив и дневна дажба без да дава нито стотинка. А това момиче ? Е, това момиче идваше всяка първа и предпоследна седмица от месеца толкова колкото беше определил съда след развода на родителите и все някак си щеше да я изтърпи за определените часове.
Тези спомени нахлуха в главата на бившата млада студентка, която сега беше се превърнала в зряла жена между четиридесет и петдесет години. Тя отдавна беше завършила образованието си и беше се омъжила за чужденец. Живееше далече на север , където дните и нощите не се редуваха през двадесет и четири часа , а се рдуваха на шест месеца. ,,Какво ли прави сега той ?,, - помисли си тя за мъжът, който я беше подслонявал пет години докато тя се дипломира. И си спомни много добре буйните вечери с него, как тя получаваше пълно удоволствие от сексуалните им преживявания и след като разбра , че повече не ще има друг такъв мъж в живота си тя престана и да търси. Всъщност бившата студентка намери чужденеца за когото после се и омъжи на една командировка от фирмата където работеше. Мъжът и беше неугледен , непривлекателен , напълно противоположен на онзи разведен мъж, когото тя остави веднага след дипломирането си, защото повече не и беше нужен. Дали го е обичала ли? Е, може би го е обичала така както например ,човек обича точно определен вид храна, която веднага изяжда и после я забравя в мига в който е утолил глада си. А чужденеца беше от онези мъже , които не блестят с физическите и сексуалните си качества, а може би само с умствените си , а и беше отдаден изцяло на бизнеса си. Дали защото беше северен тип или просто, защото по принцип южняците са по-страстни, но жената не успя да задоволи с него напълно женската си похотливост, и така останала незадоволена не изпита желание да има от съпруга си деца. И така тя реши да изживее живота си в задоволяване единствено и само на собствените си нужди, и прецени, че да има деца е повече от отговорно и задължаващо, а в днешното извратено, и консумативно общество може би е напълно ненужно.
И ето, че днес когато вече беше вдовица, останала абсолютно сама, без деца, единствено с цялата собственост , която мъжът и остави като наследство: апартамента в центъра на столицата, вилата някъде на север в курортна местност, голямата и скъпа кола и пълната книжка с пари , които се олихвяваха всеки месец, всичкото това не можеше да не я направи щастлива. Дали защото наскоро остана вдовица и още не можеше да се примири с мисълта , че оттук на татък все ще е така, и все ще е сама, тя потъна в спомени и образа на бившият и любовник все по-ярко и по-често излизаше пред очите и. Тогава в главата и се роди една идея да вземе първият самолет и да отиде да го види.
При мисълта , че времето го е променило, и че може би с побелелите си коси ще изглежда още по-чаровен, тя започна да рисува в мислите си въображаеми ситуации и картини на срещи, и разговори пак в онази уютна обстановка на апартамента, в който и бяха минали студентските години. Вдовицата си спомни, как той я глезеше , като правеше малки хапки от хляб с колбас и маслинки, и ги пъхаше в устата и, след което я целуваше видимо доволен , че все пак има една жена до него и не е сам. Тя си спомняше вечерите в хола със запалената камина, как любовника и изваждаше матрака от леглото на спалнята, и го поставше по средата на стаята пред решетката от ковано желязо и там двамата се любеха осветени единствено от жълтите пламъци на огъня. Жената сякаш още си спомняше вкуса на червеното вино , което двамата пиеха точно в навечерието на Нова година и как въобще не ги интересуваше, че навън е непрогледна нощ , че вали бял и пухкав сняг, а градусите баха много под нулата.
И така тя реши да не губи повече време и отиде до аерогарата , купи си билет за първият самолет до родната държава и най-сетне се успокои удовлетворена , че ще види любовника си от младини.

***

Когато таксито спря на една от централните улици на столицата жената затвори бързо и шумно вратата на автомобила и с няколко крачки вече беше пред входа на кооперацията. Тя отвори вратата , която беше леко открехната навярно от някой току-що излязъл съсед и оставил входа небрежно да е отворен без да си прави труда да блъсне силно вратата, за да не влизат чужди лица в сградата.
Жената започна да се изкачва по стълбите и когато стигна до познатият етаж и апартамент тя прехапа силно устни и видимо потрепера. На вратата я посрещна един голям черно-бял никролог със снимка на скоро починал мъж. Тя веднага позна очите му въпреки , че от годините той се беше видимо променил.
Подаръкът, който тя му беше купила остана ненужен, сякаш да се подиграе на изпитваните и консуматорски чувства към този човек- един скъп и позлатен часовник със спряли никому ненужни вече стрелки на циферблат
а.

image



Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Пропусната среща. Пропуснат жи...
08.09.2010 14:16
Пропусната среща. Пропуснат живот...
Прочетох пропуснатите от мен разкази дотук. Радвам се, че те намерих!
цитирай
2. linaviraassaamy - Благодаря ти ,
08.09.2010 15:05
за отделеното време за мен и много ще се радвам, ако разказите ми те вълнуват!
цитирай
3. linaviraassaamy - Все пак
08.09.2010 15:06
това е целта им да вълнуват и да будят размишление за живота, за всичко около нас!
цитирай
4. linaviraassaamy - РАЗКОЗА ОТ ПОРЕДИЦАТА:,,РАЗКАЗИ С НАПЪЛНО НЕОЧАКВАН КРАЙ,,
20.09.2010 08:19
ВСЯКА ПРИЛИКА С ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е ПОВЕЧЕ ОТ СЛУЧАЙНА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485508
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол