Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2010 14:18 - Тайна
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1197 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 12.09.2010 13:49


- Ще те смачкам, като червей, ще счупя обезумялата ти глава! Ще те ритам, ще те тъпча с краката си, ще те блъскам в стената докато не премалееш от слабост! Ще раздера тялото ти с нокти докато не потече кръв, ще размажа физиономията ти, Разбираш ли какво ти говоря? А? Добре ли ме чуваш? А? Наистина ли добре ме разбираш? Ще те смеля от бой , ще те снижа до земята, ще те влача по нея докато плътта ти не се нарани , ще те принизя до прахта на нозете ти, който ще дишаш докато не се разкаеш, разбираш ли? А? Чуваш ли какво ти приказвам? Ще те блъскам, удрям, бия докато неосъзнаеш всъщност кой си , от къде идваш , къде се намираш, на къде си тръгнал, на къде отиваш и какъв трябва да бъдеш! А после, после когато осъзнаеш, какво си направил, сам ще ме молиш да взема живота ти и всичко, всичко ще искаш най-накрая да свърши и завинаги да приключи. И ще ме молиш за прошка да поправя това което си направил, сякаш никога не си го извършил. А после, когато станеш променен и смирен ще излекувам всичките ти рани и физически, и душевни само с едно движение на ръката си, защото мощта ми е велика! А теб, вече променен ще те въздигна до небесата , за да те върна на мястото ти от където си паднал и което е само твое и ничие друго , за да те върна там от където си дошъл!- Каза небесният пратеник в съня на мъжа, който се намираше в обятията на друг мъж с когото до преди няколко часа......

***

- Ето!- каза жената която току що бе влязла в малък и прашен офис на една кантора, от онези където са натъпкани с повече бюра отколкото могат да се поберат и с безброй прашни лавици с документи, а прозорците са оскъдни, малки и тясни, а за да може да влезе чист въздух ,човек трябва да остави поскоро вратата отворена отколкото да се опитва да отваря, който и да е от прозорците, които гледат към малко затворено пространство от различни по височина сгради и вместо изглед на цветя , дървета и хора навън се виждаха само метални или керемидени покриви. - Нали искахте да видите снимки, това са!- каза посетителката след като беше извадила един плик от едно малко куфарче и все още държеше плика в протегнатат си ръка към служителя на кантората . - Ще ви ги оставя на бюрото - и като каза това тя спусна плика с такова движение сякаш се отърваваше от нещо излишно, след което жената се тръшна на канапето от черна изкуствена кожа, протрита тук-там на места , където явно от седенето на много хора преди нея и стежината на телата си постепенно са деформирали, както дивана така и претъркали кожата с която беше тапициран, а той беше разположен точно срещу един мъж на около петдесет години седящ зад старо и грозно бюро . Служителят само наблюдаваше изпитателно жената и не след дълго каза:
- Добрееее! Сега ще им хвърля едно око- и бръкна с пъргавите си пръсти в плика и изавади цялото му съдържание с вид на съсредоточен и сериозен човек.- Мммда!-измърмори той под носа си и започна да разглежда фотографиите проявявайки огромно старание , като ги взимаше една по една ,бавно и спокойно с вид на човек , който си разбира от работата.- Това е той нали?- продължи мъжът, като погледна седящата срещу него млада жена.- И какво точно искате да знаете?
- Всичко!- Отсече категорично жената. - Абсолютно всичко! Къде ходи , с кого се среща, има ли приятели , кои са колегите му , има ли жени в живота му ? Всичко, абсолютно всичко до най-малката подробност отнасящо се до неговите навици , хобита, но..... няма какво да ви казвам Вие си разбирате от занаята.
- Така!- каза мъжът с онази твърдост на характера подчертаваща неговата часна професия свързана с търсенето, наблюдаването, откриването и намирането на хора и вещи с онази усърдност на хрътка пусната по следите на диво животно.
След кратка пауза жената сякаш отгатнала какво мисли мъжът срещу нея избърза да каже:
- Не ме интересува колко ще струва целият Ви труд, готова съм на всичко.
- Мисля ,че разбирате, че това е свързано с много време. -Каза мъжът на свой ред.
- Да,знам оставям Ви да работите спокойно колкото е нужно- месец , два, а може и повече.
- Добре тогава, значи се договорихме, а що се отнася до плащането първо работата, а в поцеса и, в зависимост от това какво откриваме, аз и моите хора , ще се разбереме и за сумата- допълни мъжът.
Жената стана отиде до бюрото подаде ръката си за довиждане, след което тя се обърна и бързо излезе.

image






Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Re:Tайна
03.09.2010 18:41
Разказа е много интересен и показателен. Ясно си ли чи, че не обичаш хомосексуалистите. И аз не съм им привърженик, но в крайна сметка какво те каса кой с кого спи и кой какъв е. Нали всеки има право на собствен избор?! Ти един вид го осъждаш чрез думите в съня му предадени от висшата сила. Всеки човек има грехове и всеки човек има своите тайни. Нали затова са тайни. Успех с другите разкази.
цитирай
2. linaviraassaamy - Благодаря за коментара !
03.09.2010 19:56
Благодаря за коментара !
цитирай
3. анонимен - Направо ми се повръща !
04.09.2010 09:33
Направо ми се повръща !
цитирай
4. linaviraassaamy - А мене питаш ли ме?
04.09.2010 09:37
А мене питаш ли ме?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1498922
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол