Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2010 13:08 - Съвременна приказка
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 988 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 12.09.2010 13:39


- Тихо!- каза момичето на своята приятелка, която току що влезе в стаята и.
- Защо тихо?- попита на свой ред приятелката.
- Тихо, защото Любовта спи?
- Спи ли? Къде спи?- продължаваше да пита дошлото момиче.
- Ето тука спи, върху моето легло !-Каза домакинята и показа леглото си с ръка , а върху него беше легнало едно момиче с руси дълги коси, които я покриваха цялата, а клепачите му бяха спуснати над очите му в сладък сън и какъв беше точно цветът им никой за сега не знаеше , но можеше, и да разбере ,ако е малко по- търпелив за да изчака събуждането на русокосата девойка.
- И кой ти каза ,че това е Любовта?-попита отново приятелката на нашата героиня, която с усилие снижи гласа си.
- Аз знам ,че това е тя. Виж я само колко е красива ,токова красива може да бъде само Любовта и никой друг!- убедено говореше домакинята на къщата, в която се разиграваше действието.
- И как се е озовала там?- продължаваше с въпросите си гостенката.
- Ами не знам, наистина не знам, може би е дошла съвсем случайно, обикаляла е наоколо, за да намери подходящи души за влюбване и след, като е ходила дълго и продължително се е уморила , и като е търсила къде да се подслони, видяла е отворен прозорец ,влязла е през него и е намерила свободно легло- моето и се е настанила в него.
- Я почакай малко, това ми прилича на една приказка. Мммм...как се казваше? Ами да: ,,Снежанка и седемте джуджета,, как Снежанка била много изгладна, като се е разхождала в гората , намерила е къщичката на джуджетата ,влязла е вътре и като видяла приготвената маса с вкусна каша започнала да я опитва. Първо от една купичка, после от втора , след това от трета и така докато изредила всичките седем купички. После и се доспало и започнала да пробва леглата на джуджетата. Едното било много тясно ,другото пък много широко и най-накрая легнала и заспала на най-удобното и по нейна мярка легло....
- Стига де, казах ти тихо, а ти говориш ли говориш!-смъмри домакинята своята приятелка.- Ще вземе да се събуди и да си тръгне, а аз не искам Любовта да си тръгва!
- Ако Любовта е решила да си тръгне от теб или от когото и да е било, то ти не можеш нищо да направиш и не можеш да я спреш, защото Любовта е скитница. Тя ту идва и ту си отива, тя или е тук или я няма, и ако е решила да си иде от тебе , от сърцето ти или от твоят дом тогава ти с нищо не можеш да я задържиш.- Обясняваше упорито приятелката.
- Как така ще си иде от мен, от сърцето и от къщата ми?- недоумяваше домакинята.
- Ами много просто, хей така, решава и си тръгва, нали ти казах ,че е скитница, отива където иска ,влиза неканена в сърцата ,душите и съдбите на хората по което време си иска и също така си тръгва пак когато си поиска. Нея никой не може да я задържи на сила било в сърцето, душата или съдбата си. Я виж колко примери има в живота, а ти си седнала да се чудиш и да се плашиш дали Любовта ще си тръгне днес, утре или след няколко дни. Ако тя е решила да остане това вече е друг въпрос, решава остава и това е и никой не е в състояние да я изгони.
- Това ми прилича на приказката за ,,Красавицата и Звяра,, как изведнъж се е настанила Любовта във душата му и не го е напускала нито миг, дори нещо повече, Любовта е накарала девойката, която се е плашила от него да го обикне.-продължаваше да говори домакинята сякаш преди секунди е забравила ,че трябва да пази тишина.
- Ами приказката за ,,Спящата красавица,,? Трябвало е да минат сто години докато се намери принц за нея. Това не е ли много дълъг период от време,а ?- запита учудено гостенката.
- Не, мисля че е съвсем в рамките на нормалното!-отвърна домакинята.
- Как ще е в рамките на нормалното ? Ами тя, ако не е била омагьосана и ако не е била заспала за сто години, тогава тя би умряла преди да дойде принца на живота и!-упорстваше прителката.
- Точно така! Днес не са ли нещата същите? Има мъже и жени които цял живот чакат своят принц или своята принцеса ,чакат ,чакат докато остареят и най-накрая умрат без да са ги намерили! Това е повече от ужасно, не мислиш ли?
-Да, наистина колко жалко, че няма такива хапчета за сън. Изпиваш едно, две или повече в зависимост от това колко години искаш да спиш и спейки да чакаш да се роди в някой друг век принца на живота ти! И изведнъж той идва ,целува те и ти отваряш очи и си все на същите години примерно на двадесет!
- Така е! А без тези хапчета си станала я на петдесет ,я на шейсет години и изведнъж разбереш,че твоят принц е на двадесет, какъв ужас би изпитал той, когато отивайки при него му казваш:,, Ето на ! Аз съм твоята принцеса,, и той...
- И той като те види направо ще умре на място!
- Хайде, стига глупости! Много се разприказвахме ,а трябваше да пазиме тишина.-след кратка пауза домакинята допълни-Всъщност приказките са били писани много, много отдавна и тогава хората са мислили по един начин , а сега мислят по друг. Дори и да си на сто години щом имаш добро наследство, скрито съкровище, малко замъче или каляска в модерен стил ,тогава твоите години ще са без значение и ,,принцовете ,, веднага ще те налетят.
- Да ,така е, пък те едни принцовееееее....не е за приказка!-шеговито допълни гостенката.
- Ами ,ако принца, който си си избрала се окаже вълк и току виж изял, хем тебе, хем всичките ти роднини, като ,,Вълкът и червената шапчица,, и хоп ,най- накрая унаследил всичко ,включително и плетените чорапи на баба ти!
- Не , това не може да бъде!Това вече е прекалено!
- Може, може , достатъчно е само да изгледаш някой сериял по телевизията или да прочетеш ежедневната преса и всичко ще ти се изясни!- упорстваше домакинята.
-Ама,ти го представяш ,като Змей Горянин, тоя принц! А всички знаят, че змеят е бил убит от истински юнак, който в последствие се е превърнал в принц, като :,, Тримата братя и златната ябълка,,.Не ,ти много се отклони от въпроса за Любовта, ти направо взе да ми разказваш небивалици!
- Шшшшшът, тихо ,виж я само започна леко да помръдва с клепачи, сигурно всеки момент ще се събуди, а ние приказваме ли, приказваме. Я чакай, да я погледаме още малко и да и се порадваме ,защото то се знае, че щом отвори очи и като разбере къде се намира ,веднага ще си тръгне.
- Защо ще си тръгне веднага, няма ли да остане тук и сега при тебе и може би завинаги?
- Абе ,то моята не е за разправяне. Още никой не знае , каква ще бъде моята приказка, дали с щастлив или с тъжен край. Съдбата ми още я пише!-и като каза това домакинята ,хвана за ръка своята приятелка и двете момичета тихо отвориха вратата на стаята и със ситни, бавни и тихи стъпки излязоха навън.

***

Може би трябва да мине още много, много време, за да видиме всички ние: аз, приятелите ми, колегите ми, роднините ми и всички, които ме познават, какъв ще бъде краят на тази съвсем истинска приказка наречена странна или по скоро уникална Любов, която не се е срещала до сега никъде и от никой. Нали?

image



Гласувай:
7


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Понякога се разминаваме с Любовта. ...
08.09.2010 14:44
Понякога се разминаваме с Любовта. Особено ако тя е заспала дълбок сън...
цитирай
2. linaviraassaamy - Ами,
08.09.2010 19:42
не се знае в моят случай как е, но ще разбера!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485286
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол