Постинг
28.08.2010 13:08 -
Съвременна приказка
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 988 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2010 13:39
Прочетен: 988 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 12.09.2010 13:39
- Тихо!- каза момичето на своята приятелка, която току що влезе в стаята и.
- Защо тихо?- попита на свой ред приятелката.
- Тихо, защото Любовта спи?
- Спи ли? Къде спи?- продължаваше да пита дошлото момиче.
- Ето тука спи, върху моето легло !-Каза домакинята и показа леглото си с ръка , а върху него беше легнало едно момиче с руси дълги коси, които я покриваха цялата, а клепачите му бяха спуснати над очите му в сладък сън и какъв беше точно цветът им никой за сега не знаеше , но можеше, и да разбере ,ако е малко по- търпелив за да изчака събуждането на русокосата девойка.
- И кой ти каза ,че това е Любовта?-попита отново приятелката на нашата героиня, която с усилие снижи гласа си.
- Аз знам ,че това е тя. Виж я само колко е красива ,токова красива може да бъде само Любовта и никой друг!- убедено говореше домакинята на къщата, в която се разиграваше действието.
- И как се е озовала там?- продължаваше с въпросите си гостенката.
- Ами не знам, наистина не знам, може би е дошла съвсем случайно, обикаляла е наоколо, за да намери подходящи души за влюбване и след, като е ходила дълго и продължително се е уморила , и като е търсила къде да се подслони, видяла е отворен прозорец ,влязла е през него и е намерила свободно легло- моето и се е настанила в него.
- Я почакай малко, това ми прилича на една приказка. Мммм...как се казваше? Ами да: ,,Снежанка и седемте джуджета,, как Снежанка била много изгладна, като се е разхождала в гората , намерила е къщичката на джуджетата ,влязла е вътре и като видяла приготвената маса с вкусна каша започнала да я опитва. Първо от една купичка, после от втора , след това от трета и така докато изредила всичките седем купички. После и се доспало и започнала да пробва леглата на джуджетата. Едното било много тясно ,другото пък много широко и най-накрая легнала и заспала на най-удобното и по нейна мярка легло....
- Стига де, казах ти тихо, а ти говориш ли говориш!-смъмри домакинята своята приятелка.- Ще вземе да се събуди и да си тръгне, а аз не искам Любовта да си тръгва!
- Ако Любовта е решила да си тръгне от теб или от когото и да е било, то ти не можеш нищо да направиш и не можеш да я спреш, защото Любовта е скитница. Тя ту идва и ту си отива, тя или е тук или я няма, и ако е решила да си иде от тебе , от сърцето ти или от твоят дом тогава ти с нищо не можеш да я задържиш.- Обясняваше упорито приятелката.
- Как така ще си иде от мен, от сърцето и от къщата ми?- недоумяваше домакинята.
- Ами много просто, хей така, решава и си тръгва, нали ти казах ,че е скитница, отива където иска ,влиза неканена в сърцата ,душите и съдбите на хората по което време си иска и също така си тръгва пак когато си поиска. Нея никой не може да я задържи на сила било в сърцето, душата или съдбата си. Я виж колко примери има в живота, а ти си седнала да се чудиш и да се плашиш дали Любовта ще си тръгне днес, утре или след няколко дни. Ако тя е решила да остане това вече е друг въпрос, решава остава и това е и никой не е в състояние да я изгони.
- Това ми прилича на приказката за ,,Красавицата и Звяра,, как изведнъж се е настанила Любовта във душата му и не го е напускала нито миг, дори нещо повече, Любовта е накарала девойката, която се е плашила от него да го обикне.-продължаваше да говори домакинята сякаш преди секунди е забравила ,че трябва да пази тишина.
- Ами приказката за ,,Спящата красавица,,? Трябвало е да минат сто години докато се намери принц за нея. Това не е ли много дълъг период от време,а ?- запита учудено гостенката.
- Не, мисля че е съвсем в рамките на нормалното!-отвърна домакинята.
- Как ще е в рамките на нормалното ? Ами тя, ако не е била омагьосана и ако не е била заспала за сто години, тогава тя би умряла преди да дойде принца на живота и!-упорстваше прителката.
- Точно така! Днес не са ли нещата същите? Има мъже и жени които цял живот чакат своят принц или своята принцеса ,чакат ,чакат докато остареят и най-накрая умрат без да са ги намерили! Това е повече от ужасно, не мислиш ли?
-Да, наистина колко жалко, че няма такива хапчета за сън. Изпиваш едно, две или повече в зависимост от това колко години искаш да спиш и спейки да чакаш да се роди в някой друг век принца на живота ти! И изведнъж той идва ,целува те и ти отваряш очи и си все на същите години примерно на двадесет!
- Така е! А без тези хапчета си станала я на петдесет ,я на шейсет години и изведнъж разбереш,че твоят принц е на двадесет, какъв ужас би изпитал той, когато отивайки при него му казваш:,, Ето на ! Аз съм твоята принцеса,, и той...
- И той като те види направо ще умре на място!
- Хайде, стига глупости! Много се разприказвахме ,а трябваше да пазиме тишина.-след кратка пауза домакинята допълни-Всъщност приказките са били писани много, много отдавна и тогава хората са мислили по един начин , а сега мислят по друг. Дори и да си на сто години щом имаш добро наследство, скрито съкровище, малко замъче или каляска в модерен стил ,тогава твоите години ще са без значение и ,,принцовете ,, веднага ще те налетят.
- Да ,така е, пък те едни принцовееееее....не е за приказка!-шеговито допълни гостенката.
- Ами ,ако принца, който си си избрала се окаже вълк и току виж изял, хем тебе, хем всичките ти роднини, като ,,Вълкът и червената шапчица,, и хоп ,най- накрая унаследил всичко ,включително и плетените чорапи на баба ти!
- Не , това не може да бъде!Това вече е прекалено!
- Може, може , достатъчно е само да изгледаш някой сериял по телевизията или да прочетеш ежедневната преса и всичко ще ти се изясни!- упорстваше домакинята.
-Ама,ти го представяш ,като Змей Горянин, тоя принц! А всички знаят, че змеят е бил убит от истински юнак, който в последствие се е превърнал в принц, като :,, Тримата братя и златната ябълка,,.Не ,ти много се отклони от въпроса за Любовта, ти направо взе да ми разказваш небивалици!
- Шшшшшът, тихо ,виж я само започна леко да помръдва с клепачи, сигурно всеки момент ще се събуди, а ние приказваме ли, приказваме. Я чакай, да я погледаме още малко и да и се порадваме ,защото то се знае, че щом отвори очи и като разбере къде се намира ,веднага ще си тръгне.
- Защо ще си тръгне веднага, няма ли да остане тук и сега при тебе и може би завинаги?
- Абе ,то моята не е за разправяне. Още никой не знае , каква ще бъде моята приказка, дали с щастлив или с тъжен край. Съдбата ми още я пише!-и като каза това домакинята ,хвана за ръка своята приятелка и двете момичета тихо отвориха вратата на стаята и със ситни, бавни и тихи стъпки излязоха навън.
***
Може би трябва да мине още много, много време, за да видиме всички ние: аз, приятелите ми, колегите ми, роднините ми и всички, които ме познават, какъв ще бъде краят на тази съвсем истинска приказка наречена странна или по скоро уникална Любов, която не се е срещала до сега никъде и от никой. Нали?
- Защо тихо?- попита на свой ред приятелката.
- Тихо, защото Любовта спи?
- Спи ли? Къде спи?- продължаваше да пита дошлото момиче.
- Ето тука спи, върху моето легло !-Каза домакинята и показа леглото си с ръка , а върху него беше легнало едно момиче с руси дълги коси, които я покриваха цялата, а клепачите му бяха спуснати над очите му в сладък сън и какъв беше точно цветът им никой за сега не знаеше , но можеше, и да разбере ,ако е малко по- търпелив за да изчака събуждането на русокосата девойка.
- И кой ти каза ,че това е Любовта?-попита отново приятелката на нашата героиня, която с усилие снижи гласа си.
- Аз знам ,че това е тя. Виж я само колко е красива ,токова красива може да бъде само Любовта и никой друг!- убедено говореше домакинята на къщата, в която се разиграваше действието.
- И как се е озовала там?- продължаваше с въпросите си гостенката.
- Ами не знам, наистина не знам, може би е дошла съвсем случайно, обикаляла е наоколо, за да намери подходящи души за влюбване и след, като е ходила дълго и продължително се е уморила , и като е търсила къде да се подслони, видяла е отворен прозорец ,влязла е през него и е намерила свободно легло- моето и се е настанила в него.
- Я почакай малко, това ми прилича на една приказка. Мммм...как се казваше? Ами да: ,,Снежанка и седемте джуджета,, как Снежанка била много изгладна, като се е разхождала в гората , намерила е къщичката на джуджетата ,влязла е вътре и като видяла приготвената маса с вкусна каша започнала да я опитва. Първо от една купичка, после от втора , след това от трета и така докато изредила всичките седем купички. После и се доспало и започнала да пробва леглата на джуджетата. Едното било много тясно ,другото пък много широко и най-накрая легнала и заспала на най-удобното и по нейна мярка легло....
- Стига де, казах ти тихо, а ти говориш ли говориш!-смъмри домакинята своята приятелка.- Ще вземе да се събуди и да си тръгне, а аз не искам Любовта да си тръгва!
- Ако Любовта е решила да си тръгне от теб или от когото и да е било, то ти не можеш нищо да направиш и не можеш да я спреш, защото Любовта е скитница. Тя ту идва и ту си отива, тя или е тук или я няма, и ако е решила да си иде от тебе , от сърцето ти или от твоят дом тогава ти с нищо не можеш да я задържиш.- Обясняваше упорито приятелката.
- Как така ще си иде от мен, от сърцето и от къщата ми?- недоумяваше домакинята.
- Ами много просто, хей така, решава и си тръгва, нали ти казах ,че е скитница, отива където иска ,влиза неканена в сърцата ,душите и съдбите на хората по което време си иска и също така си тръгва пак когато си поиска. Нея никой не може да я задържи на сила било в сърцето, душата или съдбата си. Я виж колко примери има в живота, а ти си седнала да се чудиш и да се плашиш дали Любовта ще си тръгне днес, утре или след няколко дни. Ако тя е решила да остане това вече е друг въпрос, решава остава и това е и никой не е в състояние да я изгони.
- Това ми прилича на приказката за ,,Красавицата и Звяра,, как изведнъж се е настанила Любовта във душата му и не го е напускала нито миг, дори нещо повече, Любовта е накарала девойката, която се е плашила от него да го обикне.-продължаваше да говори домакинята сякаш преди секунди е забравила ,че трябва да пази тишина.
- Ами приказката за ,,Спящата красавица,,? Трябвало е да минат сто години докато се намери принц за нея. Това не е ли много дълъг период от време,а ?- запита учудено гостенката.
- Не, мисля че е съвсем в рамките на нормалното!-отвърна домакинята.
- Как ще е в рамките на нормалното ? Ами тя, ако не е била омагьосана и ако не е била заспала за сто години, тогава тя би умряла преди да дойде принца на живота и!-упорстваше прителката.
- Точно така! Днес не са ли нещата същите? Има мъже и жени които цял живот чакат своят принц или своята принцеса ,чакат ,чакат докато остареят и най-накрая умрат без да са ги намерили! Това е повече от ужасно, не мислиш ли?
-Да, наистина колко жалко, че няма такива хапчета за сън. Изпиваш едно, две или повече в зависимост от това колко години искаш да спиш и спейки да чакаш да се роди в някой друг век принца на живота ти! И изведнъж той идва ,целува те и ти отваряш очи и си все на същите години примерно на двадесет!
- Така е! А без тези хапчета си станала я на петдесет ,я на шейсет години и изведнъж разбереш,че твоят принц е на двадесет, какъв ужас би изпитал той, когато отивайки при него му казваш:,, Ето на ! Аз съм твоята принцеса,, и той...
- И той като те види направо ще умре на място!
- Хайде, стига глупости! Много се разприказвахме ,а трябваше да пазиме тишина.-след кратка пауза домакинята допълни-Всъщност приказките са били писани много, много отдавна и тогава хората са мислили по един начин , а сега мислят по друг. Дори и да си на сто години щом имаш добро наследство, скрито съкровище, малко замъче или каляска в модерен стил ,тогава твоите години ще са без значение и ,,принцовете ,, веднага ще те налетят.
- Да ,така е, пък те едни принцовееееее....не е за приказка!-шеговито допълни гостенката.
- Ами ,ако принца, който си си избрала се окаже вълк и току виж изял, хем тебе, хем всичките ти роднини, като ,,Вълкът и червената шапчица,, и хоп ,най- накрая унаследил всичко ,включително и плетените чорапи на баба ти!
- Не , това не може да бъде!Това вече е прекалено!
- Може, може , достатъчно е само да изгледаш някой сериял по телевизията или да прочетеш ежедневната преса и всичко ще ти се изясни!- упорстваше домакинята.
-Ама,ти го представяш ,като Змей Горянин, тоя принц! А всички знаят, че змеят е бил убит от истински юнак, който в последствие се е превърнал в принц, като :,, Тримата братя и златната ябълка,,.Не ,ти много се отклони от въпроса за Любовта, ти направо взе да ми разказваш небивалици!
- Шшшшшът, тихо ,виж я само започна леко да помръдва с клепачи, сигурно всеки момент ще се събуди, а ние приказваме ли, приказваме. Я чакай, да я погледаме още малко и да и се порадваме ,защото то се знае, че щом отвори очи и като разбере къде се намира ,веднага ще си тръгне.
- Защо ще си тръгне веднага, няма ли да остане тук и сега при тебе и може би завинаги?
- Абе ,то моята не е за разправяне. Още никой не знае , каква ще бъде моята приказка, дали с щастлив или с тъжен край. Съдбата ми още я пише!-и като каза това домакинята ,хвана за ръка своята приятелка и двете момичета тихо отвориха вратата на стаята и със ситни, бавни и тихи стъпки излязоха навън.
***
Може би трябва да мине още много, много време, за да видиме всички ние: аз, приятелите ми, колегите ми, роднините ми и всички, които ме познават, какъв ще бъде краят на тази съвсем истинска приказка наречена странна или по скоро уникална Любов, която не се е срещала до сега никъде и от никой. Нали?
Вълнообразно
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол