Постинг
18.08.2010 17:52 -
Пълно щастие
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1243 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2010 13:25
Прочетен: 1243 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 12.09.2010 13:25
Най-сетне той вече е с нея така да се каже-завинаги. Всеки ден той може да гледа в синевата на очите и , да докосва червеният цвят на косите и с ръка, да милва нежното и лице и с дъха си докосва устните и, а разголената и гръд ще го влудява. Всяка сутрин той се събужда до нея и тя до него. От кога беше мечтал този миг, който беше най-сетне дошъл макар и със закъснение. Дали лежи на леглото в спалмята или на канапето в хола тя винаги е с него и до него. Дали той взима сутрешният си душ или приготвя кафе, тя пак е до него. Какво изпълнено щастие най-сетне след толкова години чакане.
Ето той е пред огледалото и оформя старателно новопорасналата си тридневна брада. Точно сега когато решава каква форма и дебелина да и придаде любимата му го гледа и сякаш леко се усмихва на желанието му днес да си остави и малки закачливи мустачки. След като напарафюмира лицето си без да иска той напръсква и нейното лице, но тя сякаш нямаше нищо на против и продължаваше да се усмихва все така мило и нежно.
Сега бързайки за работа той си облича онази синя риза , която си беше харесал за рожденният си ден. Е, днес ще му е трудно да вижда любимата си, но какво да се прави, понякога са нужни и жертви. Мъжът я оставя там където се намира тя на спокойствие до вечерта, когато той ще се прибере отново вкъщи и с нетърпение ще се разсъблече и ще легне във ваната където тя пак ще е с него.
А късно вечерта след като мъжът изгаси осветлението в стаята под завивките на спалнята те пак ще бъдат двамата заедно само тя и той. И тогава....но до звъна на будилника в пет часа има цяла вечност- цялата нощ, която ще бъде само тяхна.
В тази къща няма разправии и няма никакви кавги, тук винаги цари само спокойствие, тишина и разбирателство, та чак биха му завидяли всички, които го познават било то близки, приятели, роднини или пък колеги. Каква хармония в един съвременен дом, където навън непрекъснато има крясаци или скандали от съседите в ляво или от комшиите от горният етаж. Как да не е щастлив човек по този на пръв поглед не разбираем, но прост начина на живот. И колко ли хора биха били също така щастливи и завинаги биха взели решение за себе си само, ако знаеха ,че има на света един напълно щастлив човек като него. Но какво да се први, всеки избира сам решенията за себе си как точно иска да му протече живота и когато сбърка да не се сърди на когото и да е било, че му се е намесил в живота.
И така ден след ден, година след година времето ще отмерва бавно своят ход чак до старостта, която въобще не притесняваше мъжът ,а и защо ли да се притеснява, когато той и любимата му ще остаряват бавно и сигурно, но винаги заедно.
След като будилникът възвести със звън ,че вече е точно пет часа , мъжът стана от леглото , протегна се , после се прозяна сякаш не му бяха достатъчни тези часове за почивка и се запъти към прозореца на стаята. Той дръпна тежките завеси, които спираха светлината да влиза вътре, отвори широко крилата на прозореца и излезе през балконската врата на малкият от ковано желязо балкон. Лятното Слънце обагрило небето в розово закачливо се заигра с лъчите си по тялото на мъжа, който беше излязал да подиша чист сутришен въздух с любопитство да види какво интересно има на улицата. Един отразен от стъклата на прозорците лъч се плъзна по кожата на обезкосмените му гърдите и се спря върху нея. От там мило се усмихваше една нарисувата сирена със сини очи и дълги буйни червени коси.
***
Преди повече от четиридесет години, хората които рисуваха по тялото си бяха наречени от обществото особенни личности, с особенно настояще и минало, които обитаваха специализирани затворени помещения със строга охрана, която осигуряваше ,,спокойствието,, им дълги години наред. А те необезпокоявани от никого проявяваха своите скрити заложби в писане и рисуване върху плътта си с усърдието на непризнати творци. Да пишеш, каквото и да е било по тялото си или да го гравираш с рисунки не беше много добре прието от тъй наречените сериозни, цивилизовани и възпитани хора, които се намираха извън тези добре охраняеми сгради. Да се използвува гърба , ръцете , врата , задните части,корема, лицето или накои по-добре скрити от хорските очи места, за да се изографисат думи, знаци, миниатюри или цели картини не се възприемаше за добро възпитание.
Но днес хората са много разкрепостени и не се притесняват от нищо и от никой. Кой какво ще каже или ще си помисли за някой, който е решил да използвува кожата на тялото си ,като бяло платно на художник и върху него може да нарисува или да напише каквото си поиска не е толкова важно. Но явно това не е достатъчно за изрязяване на собствената си индентичност. Вече който реши освен рисунки по тялото може да си закачи и всякакъв вид висулки и дранкулки. Като се започне от различни видове халки, топчета , скоби и други остри и не чак до там малки предмети, които се забиват в плътта на различни по желание места и колкото по-скрити са тези места толкова по-голямо е любопитството да бъдат видяни, дори и опитани.На какво ли не би се подложил човек ,за да демонстрира своята идентичност и сексуална атлетичност?
Но ако погледнеме на това с погледа на историк или антрополог, който подробно и научно би обяснил от къде идват тези обичаи и навици това едва ли би ни било достатъчно, за да оправдаеме всички занимаващи се усърдно с тази дейност. То каквото и да кажат учените по този въпрос това няма да има своето оправдание в очите на тези които държът да се нарекът както казах вече културни, цивилизовани и възпитани хора.
Но видяно от друга страна самите художници, които са творци на тези картини,които с рисунките си закриват истинският цвят на кожата, за да наложат други багри и форми върху нея не са лишени от красота в изкуството си. Но някак си по-възприемливо е ,когато се рисува върху човешката кожа със специални за целта бои в различни тоналности, които след това могат спокойно да бъдат отмити с вода и сапун и пак на бял свят да се покаже естествената красота на кожата. Но кой го мисли това? А колко примери има на тъй наречените осакатени любители на изографисването, които силно желаят да се разделят с постоянната си рисунка на някоя част от тялото си и са се убедили в трудността или невъзможността да направят това.
Ето той е пред огледалото и оформя старателно новопорасналата си тридневна брада. Точно сега когато решава каква форма и дебелина да и придаде любимата му го гледа и сякаш леко се усмихва на желанието му днес да си остави и малки закачливи мустачки. След като напарафюмира лицето си без да иска той напръсква и нейното лице, но тя сякаш нямаше нищо на против и продължаваше да се усмихва все така мило и нежно.
Сега бързайки за работа той си облича онази синя риза , която си беше харесал за рожденният си ден. Е, днес ще му е трудно да вижда любимата си, но какво да се прави, понякога са нужни и жертви. Мъжът я оставя там където се намира тя на спокойствие до вечерта, когато той ще се прибере отново вкъщи и с нетърпение ще се разсъблече и ще легне във ваната където тя пак ще е с него.
А късно вечерта след като мъжът изгаси осветлението в стаята под завивките на спалнята те пак ще бъдат двамата заедно само тя и той. И тогава....но до звъна на будилника в пет часа има цяла вечност- цялата нощ, която ще бъде само тяхна.
В тази къща няма разправии и няма никакви кавги, тук винаги цари само спокойствие, тишина и разбирателство, та чак биха му завидяли всички, които го познават било то близки, приятели, роднини или пък колеги. Каква хармония в един съвременен дом, където навън непрекъснато има крясаци или скандали от съседите в ляво или от комшиите от горният етаж. Как да не е щастлив човек по този на пръв поглед не разбираем, но прост начина на живот. И колко ли хора биха били също така щастливи и завинаги биха взели решение за себе си само, ако знаеха ,че има на света един напълно щастлив човек като него. Но какво да се први, всеки избира сам решенията за себе си как точно иска да му протече живота и когато сбърка да не се сърди на когото и да е било, че му се е намесил в живота.
И така ден след ден, година след година времето ще отмерва бавно своят ход чак до старостта, която въобще не притесняваше мъжът ,а и защо ли да се притеснява, когато той и любимата му ще остаряват бавно и сигурно, но винаги заедно.
След като будилникът възвести със звън ,че вече е точно пет часа , мъжът стана от леглото , протегна се , после се прозяна сякаш не му бяха достатъчни тези часове за почивка и се запъти към прозореца на стаята. Той дръпна тежките завеси, които спираха светлината да влиза вътре, отвори широко крилата на прозореца и излезе през балконската врата на малкият от ковано желязо балкон. Лятното Слънце обагрило небето в розово закачливо се заигра с лъчите си по тялото на мъжа, който беше излязал да подиша чист сутришен въздух с любопитство да види какво интересно има на улицата. Един отразен от стъклата на прозорците лъч се плъзна по кожата на обезкосмените му гърдите и се спря върху нея. От там мило се усмихваше една нарисувата сирена със сини очи и дълги буйни червени коси.
***
Преди повече от четиридесет години, хората които рисуваха по тялото си бяха наречени от обществото особенни личности, с особенно настояще и минало, които обитаваха специализирани затворени помещения със строга охрана, която осигуряваше ,,спокойствието,, им дълги години наред. А те необезпокоявани от никого проявяваха своите скрити заложби в писане и рисуване върху плътта си с усърдието на непризнати творци. Да пишеш, каквото и да е било по тялото си или да го гравираш с рисунки не беше много добре прието от тъй наречените сериозни, цивилизовани и възпитани хора, които се намираха извън тези добре охраняеми сгради. Да се използвува гърба , ръцете , врата , задните части,корема, лицето или накои по-добре скрити от хорските очи места, за да се изографисат думи, знаци, миниатюри или цели картини не се възприемаше за добро възпитание.
Но днес хората са много разкрепостени и не се притесняват от нищо и от никой. Кой какво ще каже или ще си помисли за някой, който е решил да използвува кожата на тялото си ,като бяло платно на художник и върху него може да нарисува или да напише каквото си поиска не е толкова важно. Но явно това не е достатъчно за изрязяване на собствената си индентичност. Вече който реши освен рисунки по тялото може да си закачи и всякакъв вид висулки и дранкулки. Като се започне от различни видове халки, топчета , скоби и други остри и не чак до там малки предмети, които се забиват в плътта на различни по желание места и колкото по-скрити са тези места толкова по-голямо е любопитството да бъдат видяни, дори и опитани.На какво ли не би се подложил човек ,за да демонстрира своята идентичност и сексуална атлетичност?
Но ако погледнеме на това с погледа на историк или антрополог, който подробно и научно би обяснил от къде идват тези обичаи и навици това едва ли би ни било достатъчно, за да оправдаеме всички занимаващи се усърдно с тази дейност. То каквото и да кажат учените по този въпрос това няма да има своето оправдание в очите на тези които държът да се нарекът както казах вече културни, цивилизовани и възпитани хора.
Но видяно от друга страна самите художници, които са творци на тези картини,които с рисунките си закриват истинският цвят на кожата, за да наложат други багри и форми върху нея не са лишени от красота в изкуството си. Но някак си по-възприемливо е ,когато се рисува върху човешката кожа със специални за целта бои в различни тоналности, които след това могат спокойно да бъдат отмити с вода и сапун и пак на бял свят да се покаже естествената красота на кожата. Но кой го мисли това? А колко примери има на тъй наречените осакатени любители на изографисването, които силно желаят да се разделят с постоянната си рисунка на някоя част от тялото си и са се убедили в трудността или невъзможността да направят това.
Вълнообразно
Всяка прилика с лица и събития е повече от случайна.
цитирайПървата част на разказа е в художествен стил. Втората част е статия с научно-популярен характер. Връзката е рисунката по тялото. В първата се досещаш за идеята, но тя се трансформира в идея за отчуждението. Във втората е ясно изразена от автора - приемане или неприемане на това като изкуство или като изпростяване.
цитирайПървата част на разказа е в художествен стил. Втората част е статия с научно-популярен характер. Връзката е рисунката по тялото. В първата се досещаш за идеята, но тя се трансформира в идея за отчуждението. Във втората е ясно изразена от автора - приемане или неприемане на това като изкуство или като изпростяване.
цитирайнякои хора са в пълно щастие!
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол
