Постинг
07.05.2010 14:53 -
Сълзи за La Rochelle
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2010 15:50
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 21.05.2010 15:50
/посвтено на La Rochelle,който претърпя тази година/2010/ през месец февруари голямо наводнение/
La Rochelle,
още помнят стъпките ми тихи
твойте каменни улици
облечени във светлина и бяло
от подранило Слънце
в ранен час приветливо,
усмихнато изгряло
през януари на двехиляди и седма...
La Rochelle,
още помнят пръстите ми нежни
камъните гладки разноцветни
върху плажът твой доволно
нашироко разпилени
докосвани с любов от мене
и с мисъл нова дали ще дойде ден,
когато любимият ще е със мен...
А любовта ми ще е преродена,
съвършенна, фантастична, нова
във прекрасна розова обнова
и ще продължавам аз да го обичам
и тайничко ще се надявам,
че и той така ще ме обича...
La Rochelle,
още помнят очите ми влюбени
бледосини вълните на океана Атлантичен
галещи брега и ме развълнува мисълта,
че отатък океана е
капка от кръвта ми-братовчедът мой
в Америка заселил се далече
и още по-обичан е,
и още по-мислен е
от мене вече...
La Rochelle,
още помнят устните ми
вкусът на френското кафе
в бистрото на площада
в което написах картичка за спомен
на любимият със мисълта
за приликата със нашият Несебър....
La Rochelle,
още помнят сетивата ми
мириса на парка със хиляди цветя ,
дървета засадени зимуващи тогава
и алеите със пясъка намокрен от снега
дали пазят още отпечатъка
на стъпките на забързаните ми крака...
La Rochelle,
още помни сърцето ми
ударите на часовника на Кулата
от камък бял изградена в старият ти център
и в миг грабна в плен душата ми опиянена....
La Rochelle,
още помня те окъпан в светлина
във утрото януарско на мига,
във който стъпих на перона
и вдъхнах свежият ти въздух разтреперана
и развълнувана със мъсълта
дали любимият ще зърна...
.........
La Rochelle
.........
Но онзи ден събудих се внезапно ужасена
от сън тъй страшен,че нещо лошо
случило се с тебе....
И всичко потънало е във вода дълбока
и улиците залети са от дъжда на широко
със океана смесили са се водите
и страшни придошли към теб вълните....
La Rochelle,
дали това не бяха ми сълзите
безутешно за теб пролени от мене
във влака обратен за Париж ,
и от мъка по тебе стократно умножени
La Rochelle
че не останах при тебе през двехиляди и седма,
и че не зърнах поне веднъж
очите на любимият ми мъж...
И мисъл пак ме жегна
с болка във гърдите в ляво
дали ще те видя пак отново La Rochelle
в живота ми поне още веднъж,
но този път не сама,
а с любимият ми под ръка
разхождайки се влюбено
през парка....
Lina Vira Assa Amy
La Rochelle,
още помнят стъпките ми тихи
твойте каменни улици
облечени във светлина и бяло
от подранило Слънце
в ранен час приветливо,
усмихнато изгряло
през януари на двехиляди и седма...
La Rochelle,
още помнят пръстите ми нежни
камъните гладки разноцветни
върху плажът твой доволно
нашироко разпилени
докосвани с любов от мене
и с мисъл нова дали ще дойде ден,
когато любимият ще е със мен...
А любовта ми ще е преродена,
съвършенна, фантастична, нова
във прекрасна розова обнова
и ще продължавам аз да го обичам
и тайничко ще се надявам,
че и той така ще ме обича...
La Rochelle,
още помнят очите ми влюбени
бледосини вълните на океана Атлантичен
галещи брега и ме развълнува мисълта,
че отатък океана е
капка от кръвта ми-братовчедът мой
в Америка заселил се далече
и още по-обичан е,
и още по-мислен е
от мене вече...
La Rochelle,
още помнят устните ми
вкусът на френското кафе
в бистрото на площада
в което написах картичка за спомен
на любимият със мисълта
за приликата със нашият Несебър....
La Rochelle,
още помнят сетивата ми
мириса на парка със хиляди цветя ,
дървета засадени зимуващи тогава
и алеите със пясъка намокрен от снега
дали пазят още отпечатъка
на стъпките на забързаните ми крака...
La Rochelle,
още помни сърцето ми
ударите на часовника на Кулата
от камък бял изградена в старият ти център
и в миг грабна в плен душата ми опиянена....
La Rochelle,
още помня те окъпан в светлина
във утрото януарско на мига,
във който стъпих на перона
и вдъхнах свежият ти въздух разтреперана
и развълнувана със мъсълта
дали любимият ще зърна...
.........
La Rochelle
.........
Но онзи ден събудих се внезапно ужасена
от сън тъй страшен,че нещо лошо
случило се с тебе....
И всичко потънало е във вода дълбока
и улиците залети са от дъжда на широко
със океана смесили са се водите
и страшни придошли към теб вълните....
La Rochelle,
дали това не бяха ми сълзите
безутешно за теб пролени от мене
във влака обратен за Париж ,
и от мъка по тебе стократно умножени
La Rochelle
че не останах при тебе през двехиляди и седма,
и че не зърнах поне веднъж
очите на любимият ми мъж...
И мисъл пак ме жегна
с болка във гърдите в ляво
дали ще те видя пак отново La Rochelle
в живота ми поне още веднъж,
но този път не сама,
а с любимият ми под ръка
разхождайки се влюбено
през парка....
Lina Vira Assa Amy
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол