Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2010 15:56 - Трева

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:13

Той беше възрастен човек,който живееше на село от доста време насам,защото в града отдавна нямаше място за него.По строгите неписани закони на цивилизацията възрастните хора отстъпваха лека полека местата си на младите и на силните на деня.Каквото можеха побелелите и помъдрелите да дадът от себе си го бяха вече дали с годините и силите им постепенно ги напускаха, за да заживеят с мисълта,че всичко е преходно и животът им вече клони към залез.И те отдавана живееха вече със спомените си,а и този човек не правеше изключение от общото правило.
Малката къщичка в която живееше той беше също като него овехтяла,както отвън така и отвътре.Бялата и мазилка се беше олющила ,както се лющи кората на бреза и от местата без боя ясно личеше плета намазан с кал.А отвътре стените също се бяха напукали и варта също се беше изронила.А там където беше печката имаше голямо окадено петно.
Всеки ден човекът отиваше на нивата с малките си земеделски инструменти, за да чопли земята ,която го хранеше със своите дарове от плодове и зеленчуци,сякаш беше благодарна,че все още се намира някой,който се грижи за нея и посява семена в плодородната и гръд,а тя беше достатъчно щедра, за да го изхранва с реколта през целият земеделски сезон.
Това се повтраряше всяка година и човекът все още беше благодарен на живота,че въпреки напредналата си възраст доживяваше до другата година и знаеше много добре ,че всяка следваща всъщност е подарък от Бога ,който сякаш отлагаше мига в който щеше да го прибере при себе си.
Човекът беше дал на обществото достатъчно от живота си,защото четиридесет години трудов стаж не са никак малко,но за съжаление същото това общество,което беше изцедило до последно силите му и му беше подхвърлило една малка мизерна пенсия,колкото да преживява и да не умре от глад,далеч от мисълта за по-добър живот.И той принуден от нуждата за насъщния се беше върнал в родното си място, за да даде още от себе си,но този път на земята,която за разлика от обществото се оказа по-щедра и не го излъга нито една година с плодовете си ,които възрастният мъж очакваше като възнаграждение от труда си.
Земята беше трудна за обработване,защото дълги години беше запустяла без човешка грижа,сякаш хората вече не се интересуваха от нея и тя беше потънала в бурени,тръни и саморасляци,които измукваха соковете и и пускаха корени на дъбоко и на широко.
Възрастният мъж имаше деца и внуци,но те потънали в грижи за утрешният ден,забравяха за днешния и живееха в една непрекъсната надпревара с времето,сякаш утрешният ден беше по-важен и бъдещето по-важно от настоящето,а именно днешния ден е бил всъщност утрешния от вчера.И така забързани да цепят секундата на две,замислени от грижи и изтощени от работа,неприятности и досадни сметки за консумативи тези деца и внуци нямаха никакво време да видят какво все пак прави старият.Изминаваха дни и месеци без да го посетят и без да го попитат от какво има нужда или с какво да му помогнат.Всъщност това са утрешните старци,които ще бъдат също така изоставени и отхвърлени от обществото ,което в момента изцежда силите им в някави надежди за по-добро бъдеще,което като че ли никога не идваше.
А тази земя,която беше грижовно гледана до преди двадесет години от добрите стопани на кооперацията,днес беше разпокъсана на части,къде по-голями,къде по-малки,къде обработвани,къде изоставени и от високо приличаше на една дрипава и парцалива черга от някой цигански катун,коренно различаващ се от преди тези години с дългите си,голями и подредени насаждения с километри,които бяха обработвани от трактори и поливни машини.Но сега няма никакъв смисъл да се връщаме назад и да се мъчиме да разбереме кое всъщност е било по-доброто време за тази земята-днес или преди.Или може би трябва да минат поне още двадесет или още петдесет години, за да придобие земеделската земя отново онзи здрав вид на добре поддържана и грижовно гледана градина .А и кой ли ще доживее толкова много години,за да направи равносметка на разликите и приликите на това което е било вчера или е днес ,или пък ще бъде утре.Не,това не е по силите на обикновен смъртен човек,който с повече късмет и здраве може да доживее сто години, за да може да разказва за това какво е било.
Един ден,както обикновено след закуската от мляко и хляб надробен на попара, за да може беззъбата му уста да преглътне залците,старецът събра трохите и ги хвърли на кокошките в курника и нарами мотиката.Запъти се към нивата още по хладина,а на глават си беше вързал стара,бяла носна кърпа която по предназначение трябваше да пази главата му от безмилостните летни лъчи на Слънцето.В една малка кошница той си беше сложил хлебец и малко сиренце,и една стомничка с вода,за да има с какво да се подкрепи в следобедните часове на деня.
Когато старецът стигна на нивата запретна вехтите си ръкави на избелялата риза,чийто първичен цват не можеше да се познае дали беше син или сив и се залови да копае. Правеше малки вадички, по които водата трябваше да достигне до зажаднелите корени на разстенията.Не след дълго водата от канала до шосето полека тръгна по очертаният път и започна да се извива наляво и на дясно достигайки и последното стъбло на разсада.
Изведнъж дали от Слънцето,дали от кръвното или от нещо друго старецът не се почувствува добре.Черни кръгове закръжаха пред очите му и той почувствува странна слабост в краката си и както беше се навел да полива изведнъж рухна в канавката и не можа повече да мръдне ни ръка ,ни крак.Колко време беше лажал така никой не можеше да каже,а и дали го бяха намерили съселяните му,или някой шофьор минаващ по шосето с колата си беше неизвестно.

***
Когато отвори очи той видя пред себе си голяма поляна с буйна трева с множество цветя в различни краски и ухания,които се носеха из въздуха.Различни пеперуди кръжаха с малките си разноцветни крилца и кацаха ту на едно, ту на друго цветче, за да пият с малките си хоботчета от нектара скрит на дълбоко във венчелишчетата.Изведнъж се появи вятър, който разлюля цветята и тревата наоколо.И тогава в съзнанието си той се почувствува толкова ефирен и лек,че чак се изненада от лекотата си и от ритъма на движещите се разстения.А вятърът продължаваше да си играе с тревата и цветята на поляната ,като рисуваше зелени вълни и ги накланяше ту в една,ту в друга посока.Не след дълго две ръце се надвесиха над него и той усети мигновена режеща болка.По късно същите ръце изплетоха един чудесен венец,който беше поставен на една малка могилка от влажна,прясно насипана пръст,а върху нея беше поставн кръст с имената на скоро починал човек с дата на раждане и смърт.

Нагоре

Тагове: трева,