Писмо до МАМА :: Рожден ден

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2010 15:52 - Рожден ден

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:16

По улицата както обикновено беше достатъчно натоварено по това време на деня от хора и автомобили,за да се изнерви човек допълнително от своите и без това ежедневно досадни проблеми.Но какво значение имаше това сега ,когато тя беше щастлива с мислите си подхранвани от приятната музика ,която директно се изливаше от ушите в главата и от локмена.Тя не искаше нито да вижда,нито да чува каквото или когото и да е около нея.Останалият свят не я интересуваше сякаш изобщо несъществуваше,напълно достатъчен и беше нейният собствен свят на мечти и блянове сътворени от любовните чувства в сърцето си.Но ето че,изведнъж се препречи на пътя и една лека кола синя на цвят,нито много скъпа и лъскава нито твърде обикновенна и евтина.Шофьорът отворил противоположният прозорец на колата си и говореше нещо,но тя не го чуваше изобщо защото музиката и пречеше да чува .Но той твърде нахален отвори вратата на колата си пред нея и продължаваше да и говори заел трудната поза на човек опитващ се да бъде забелязан въпреки снишеният си ръст в автомобила.Най-сетне момичето принудено да извади слушалките от ушите си и да разбере,какво все пак иска този мъж от нея долови последните му фрази:
-....не е възпитано все пак....
-Моля?!-попита тя учудено-Не Ви разбирам какво искате да ми кажете!-и с досада се престори на любезна,макар че в мислите и пробягна мисълта,,Какво пък иска този сега?,,
-Аз Ви говоря,а Вие дори не спирате, за да разберете какво искам да ви кажа!-обидено отвърна младежът.
Той беше не много привлекателен,дори още по лошо сгънат в колата си на две въобще не можеше да я впечатли с вида си,но си личеше ,че беше около тридесет годишен,а може би и малко повече една или две години отгоре.
-Каквооооо?-нетърпеливо и протяжно попита тя,но прекалената му любезност я озадачи и събуди любопитството и.
-Казвам,че не е много възпитано да не обръщате внимание на човек ,който е спрял пред Вас и Ви говори нещо,а Вие продилжавате да вървите по пътя си със запушени уши!Все пак пресичате улицата и може да ви блъсне някоя кола!
-Така ли?-усмихвайки се подигравателно му отвърна момичето-Не знаех,че има някой, който така да се е загрижил за мене!И то съвсем непознат човек като Вас!-усмивката и продължаваше да белсти върху устните и сякаш искаше да му каже,,Хей човече,какво има,да не би да си падаш по случайните запознанства на улицата?,,
-Да,наистина ще е жалко момиче като Вас да пострада нелепо в някакъв уличен инцидент.-Думите му бяха съпроводени от един нахален опипващ поглед по тялото и сякаш измерваше и преценяваше физическите и дадености.
-Благодаря Ви все пак.-отвърна момичето уловило погледа му и се опита да продължи пътя си,но младежът не и даде тази възможност.
-Аз не съм от тук и ми е трудно да се ориентирам в обстановката,а Вие бих те ли ми обяснили какво е това място,където се намирам?-продължи да говори той.
Момичето ясно осъзнаваше,че това което и казваше въобще не е вярно,и че младежът много добре знаеше къде се намира,но просто търсеше повод, за да я заговори и тя му отвърна:
-Намирате се в един обикновен квартал на една обикновена улица в нашият град.-Усмивката и не слизаше от лицето и,започна да и става забавно да си играе с човека,който видимо се вълнуваше от присъствието и.А,за да не губи повече време младежът продължи:
-Това натурално ли е?-попита съвсем изненадващо той сочейки с поглед към гърдите и.
-Да,абсолютно!-отговори тя и смехът и се изтръгна от гърлото и така ненадейно,както беше и неочакван самият въпрос.
Ситни капчици пот се бяха появили над горната му устна и той я облиза нервно и се подготви за нова атака.Нямаше как да продължи разговора в тази неудобна поза и той се видя принуден да слезе от колата си и да отиде до момичето съвсем близо ,за да покаже своите симпатии към нея съвсем ясно,макар че тя ги беше уловила много добре от поведението му още в самото начало.Младежът затръшна вратата на колата след себе си и застана срещу момичето лице в лице.Това му позволи да я огледа още един път,но съвсем от близо,а и даде възможност и на нея да го разгледа от главата до петите.Не,не беше красавец,той съвсем не отговаряше на нейните стериотипи за мъжка красота,дори напротив,въпреки младостта си тя го намираше за доста обикновен и безинтересен,докато той се убеди за сетен път,че тя е наистина красива.А възрастта и просто не можеше да се долови.Младата и фигура,живите и очи и още по живият и говор смесен със закачливост не издаваха нищо от годините и,но всъщност това нямаше кой знае какво значение за него,просто той я беше харесал от пръв поглед преди да направи решителната крачка да завие с колата бързо вдясно и да препречи пътя и.
-Красива си!-потвърди той и продължи да я гледа в очите и,но от притеснение или от нещо друго младежът задържаше погледа си твърде кратко на едно и също място на фигурата и и я рисуваше сякаш с поглед с едри щрихи по невидимо платно.-Мога ли да те поканя на кафе?-продължи той с въпросите си.
-Много сте бърз.-отговори му тя веднага със привидно строг тон-та аз не Ви познавам изобщо!А и с всички ли момичета постъпвате по този начин?-думите и бяха съпроводени от ироничен смях.
-Не!-отговори той нервно-но Вие сте просто едно рядко изключение!-смутен от смеха и младежът се изчерви съвсем неочаквано за нея имайки предвид възрастта му.Да се изчервява като юноша на първа среща и се видя повече от учудващо.Всъщност една малка авантюра би била наистина едно малко бягство от реалността на живота и и съвсем ободряващо в застоя в отношенията и с мъжа когото обичаше,а и като се има напредвид,че любовта и към него вече продължаваше достатъчно дълго време ,но без какъвто и да е било положителен резултат в отношенията им,я караше да се чувствува наистина поласкана от този случаен младеж,който и обръщаше такова голямо внимание.Ами ако наистина е дошъл вече краят на тази нейна любовна история,която намираше живителни сокове за съществуването си единствено и само подхранвано от нейните блянове и нищо друго?Ами ако точно този човек е новта и любов ,която тя може да изпусне в един миг от гордостта на характера си и после да съжалява горчиво ,че го е отблъснала.Дори и не чак толкова привлекателен ,но може би е добър по характер човек и кое по точно имаше истински смисъл в живота и,външността или характера,а и кое от тези неща е по-важното и по-ценното?
Решила вътре в себе си да не изпуска даденият и шанс,тя помисли да бъде по-внимателна към непознатият и това изостри до крайност любопитството и любезността и.
-Ще ми откажете ли или ще се съгласите да пиеме кафе заедно?-запита отново младежът опитвайки се да задействува своят чар,макар че беше видимо ,че такъв просто липсваше.
-Защо не!-отговори момичето напористо искащо наистина да опита от тази авантюра та каквото и ще да става.
- А с какво време разполагате и да не би да ви откъсвам от някой важен агажимент,за което ще се чувствувам виновен?-с по-успокоен тон заговори младежа.
-С достатъчно!-кратко отвърна тя.И в следващият миг вече се намираше в колата му на предната седалка до него.А вълнението и беше във връхната си точка,защото изпитваше задоволство от това да изневери на любимят си точно сега в този момент,,Хей така нарочно,защото си го заслужава.,,Мислише си тя самодоволно,в края на краищата тя не знаеше на къде все пак ще тръгне връзката и с любимят,а тя просто беше в един застой на никакви отношения от доста дълго време насам,а само бленувани мечти за неясното им утре.
-Гледай в мен мила.-любезно и говореше младежът-искам да виждам очите ти непрекъснато.
-Не!-отвърна тя-По скоро ти гледай напред за да не направиме някоя катастрофа,а очите ми ги остави за по-късно!-изкомандва го тя набързо,наистина страхувайки се за обстановката на пътя.Задръстването от автомобили изискваше особено и повишено внимание,защото имаше опасност човек да направи някоя грешка ,ако не е достатъчно внимателен.
Не след дълго синята кола спря пред малък стар блок на три етажа с износена от времето облицовка с бледи останки от боя в жълт цвят.Момичето се опита да разпознае квартала оглеждайки се наоколо и горе-долу се досещаше къде се намира в момента,но хваната за ръка от младежа тя изостави своите проучвания по въпроса за по-късно.Зелената врата със залепен некролог на нея се отвори бързо от нервният ритник от навярно нервният му крак,от което в първият момент тя се стъписа ,но го отдаде по скоро на развалената брава отколкото на нещо друго предизвиквайки нейното смущение.Изкачиха се на последният етаж на сградата и пред нея се откри масивна нова дървена врата с емайлиран надпис за семейство,съответно обитателите на дома.В непосредствена близост до вратата имаше простор и изпрани дрехи и автоматична пералня.Навярно ,за да се спести пространство в жилището решението кухненската мебел да стои отвън е все пак нещо.
Младежа отключи вратата и покани момичето вътре.
-Живея със сестра си-добави младежът нетърпеливо сякаш да оправдае безпорядъка в къщата,не особенно подържана в добър хигиеничен вид въпреки скъпата мебилировка-но сега тя е в командировка и няма кой да чисти-допълни смутено той.
Първоначално тя беше поканена в кухнята,където си остави чантата и сакото,но после той и показа спалнята,която също не беше подредена.Оправданието за сестра му и се видя достатъчно за това което тя виждаше,но реши да не се впечатлява особенно от обстановката.
-Ще направя кафе.-каза младежът и пусна телевизора да работи на някаква неопределена програма-Ето ти дистанционното,намери каквото искаш да гледаш.
-Добре!-съгласи се тя и се облегна на рамката на спалнята.
Не след дълго малдежът се завърна с две чаши с кафе без поднос,които постави на нощното шкафче.
-Ще донеса захар,пиеш ли го със захар...-сякаш да оправдае себе си незнаейки предпочитанията на момичето-...или без?
-Пия го със захар!-каза тя кратко загледана в телевизора.
-Добре,ей сега идвам-каза той,като затвори вратата след себе си.
Останала сама в стаята момичето се опита да разгледа нещата наоколо казвайки си наум:,,Според мене този човек живее чисто сам,каква ли е професията му,,Задавайки си поредица от въпроси за мъжът който без да я познава я беше поканил в къщата си и загледана безцелно в синият екран на телевизора с неясна музикална програма съставена от онези песни,които спокойно могат да се консумират с вино и богата вечеря и от ситостта на стомаха и от замаяността на главата от алкохола до такава степен ,че чак да не ти прави впечатление съдържанието на текста и поведението на певеца и момичето не усети колко време беше минало до момента в който той се появи отново.
-Ще вземеш ли душ?-попита младежът появявайки се с хавлия в ръце.
-Да,разбира се!-отвърна тя и остави празната чаша с кафе там от където я беше взела-нощното шкафче.
След което заедно влязоха в банята,а тя беше толкова малка и тясна ,че едвам се побираха в нея и под силната струя на водата нещата които си говореха бяха толкова незначителни,че тя ги забравяше на мига в който ги изказваше или в мига в който ги чуваше, а очите и пробягваха по тялото му с любопитството на жена оценяваща природните дадености на мъжете с погледа на познавач на мъжката красота.И малко разочарована от това което виждаше не би му поставила по-висока оценка от среден три по шестобалната система,като в тази оценка влизаха само годините му ,че беше по-млад от нея и нищо повече.Но решила сериозно в себе си да не обръща чак толкова голямо внимание на мъжката му карсота,която повече от очевидно липсваше,продължи да се държи внимателно и любезно с новят си приятел ,ако можеше въобще да се употреби такава дума в моментното им сближаване.
Не след дълго те двамата бяха вече в спалнята му и любовната игра започваше с пълната си сила.Е,малко силно казано ,защото разочарованието настъпи твърде бързо,толкова бързо,че даже не можаха да направят нищо,ама нищо в пълният смъсъл на думата.На младежа му пречеха много неща,даже повече от нормалното.Или позата не беше много подходяща ,или леглото беше много ръбесто или телевизорът шумеше повече отколкото трябва ,или нещо друго не беше наред,но най-накарая се разбра ,че нищо няма да се получи и двамата решиха да оставят нещата за друг път.А дали щеше да има изобщо някога ,,друг път ,,беше повече от съмнително.
Горчивината от разочарованието и изпълваше физически вкусът в устата и и тя реши да забрави случилото се като го отдаде на мал шанс или просто на притеснение на младежа,който явно не беше много опитен с жените.Но все пак и беше неприятно като си спомни идеята си да изневери на любимият въпреки всичките огорчения които и беше създал в тяхната може би разпадаща се връзка.
Двамата случайно познати от няколко часа се качиха в колата отново оставяйки зад гърба си случилото се и със зрелоста на голями хора решиха да се разделят нормално сякаш нищо не се бе случило.
Младежът я остави на най-близкият светофар и тя продължи пътя си пеша,а той продължи с колата си в неизвестна посока,като беше предварително и дал телефонният си номер за евентуална нова среща,която всъщност се обезмисляше след неуспешният им опит да се сближът и за кратко време да се опознаят повече физически отколкото духовно.
Момичето огорчено от собственото си поведение с гузна гризяща я от вътре съвест реши да се обади на любимият си по телефона за да успокои отчасти неудовлетвореността си от решението да изневери и се запъти към близката поща.
Както винаги на телефона от другата страна на жицата нямаше никой,а се включваше за сетен път единствено телефонният секретар и тя уморена от това да слуша само този механичен глас едва доловимо дори за себе си поскоро да се убеди сама ,че все още изпитва нещо отколкото да му го каже за койли път промълви тихо:,,Обичам те!,,и постави слушалката на обичайното и място.Запъти се към касата да плати международният разговор ,който траеше по малко и от минута ,а касиерката и съобщи сумата и зачака търпеливо.Момичето бръкна в чантат си и извади портмонето си.Но когато го отвори....студени тръпки запълзяха по гърба и-парите и ги нямаше до стотинка.Точно днес и бяха платили аванса.

***
Вечерта късно след полунощ младежът пристигнал от някъде изгаси двигателя на колата си пред входа на жилищната кооперация и се заизкачва бавно по стълбите към апартамента.Включи с напипване по стената осветлението на стълбището което беше изгаснало за секунди и бледата жълта светлина се разля наоколо.По стълбите приближавайки се бавно до дървената нова врата с емайлиран надпис за семейство младежът забеляза нещо на дръжката.,,Какво ли пък е това?,,помисли си той с изненада.На дръжката на вратата беше поставена голяма червена роза и красив хартиен плик с цветна картичка в него.С треперещи пръсти младежът отвори картичката и в един миг думите написани върху нея го опариха като въглени изсипани върху непредпазлива плът:,,Честит Рожден Ден!Желая ти щастие и дано да си купиш нещо хубаво и скъпо,което да ти спомня за мен!,,Отдолу след пожеланието написано от нежна женска ръка с нежен почерк имаше непознато име,което той не беше чувал никога.