Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2010 16:01 - Промяна
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1384 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 21.05.2010 16:54



Посветено на Olivier Virassamy

Да пътувш далече, толкова далече отвъд времето и пространтвото, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, защото се е променило като понятие разбирано днес. Да не пестиш никакви сили и на всичко да си готов, за да осъществиш желанието си, а то е да промениш не настоящето с бързи мерки, не бъдещето като старателно го планираш, а да промениш миналото, което после да стане настояще и най-накрая бъдеще, но така както ти искаш. И знаейки , че това е невъзможно, знаейки , че нищо не е зависило или не зависи от теб, то желанието ти се превръща в химера. А химерите са невъзможни мечти, които си остават там далече в мислите и желанията на човека, и никога нямат сбъдване.
Но как да се превърнеш в яйцеклетка преди да бъде оплодена и да решиш собствената си съдба, и сам да определиш датата си на раждане, даже какви гени точно да притежаваш. Какъв да бъде цветът на очите ти и косата ти, и кои са чертите на лицето ти или на тялото ти, които сам да избереш. И тъй като физически по законите на физиката , а и на биологията това е невъзможно, то нищо не можеш да направиш в рамките на физическият плътен свят и тогава нищо не ти остава освен да преминеш отвъд и да прескочиш бариерата разделяща двата свята, и да се слееш с безплътният свят, който е толкова ефирен и нежен, че е трудно обясним с човешки думи и понятия.
И ето аз се превръщам в полъх на вятър, който не може да бъде спрян и преградите за него не съществуват и преминавам различни пространства и светове. Преминавам през различни периоди на времето и достигам началото, но не началото на света, там всичко е идеално подредено и следва своят ход, там няма лошо и добро, там е само светлина и материя. Но отивам там където най-малко ме очакват и никой не знае за съществуването ми, камо ли за идването ми. Там никой не ме чака, там никой не мисли за мен и там никой не ме е сънувал или представял. Защото идвам от друг свят и от друго пространство и време.
Пред мен се разкрива една прекрасна картина. Всичко е в зелено и цветно. Тук ухаят най-прекрасните цветя, които може да си представи човек с неговото въображение. Багрите окрасяващи венчелистчетата са с най- богатите тонове от спектъра на светлината. Ароматите на цветовете упояват всичко наоколо със своята благоуханност. Дърветата с разкошни разперени на високо корони са потънали в зеленина. Тук няма сезони има само вечна пролет. Водите падащи от високи склонове се изливат в езера и представляват красив водопад пръскащ водни струи, а те се разбиват на водни капки, като разпилени бисери наоколо, чисти и бистри. Водата после се превръща в река, която бяга шумно и бурно надолу по коритото с бели подводни камъни и оградено от зеленината на храсти, цветя и дървета. А после по-надолу по течението реката се успокоява и става бавна, и спокойна, и после се влива в морета или океани,очаквайки се взаимно и да се прегърнат в своята вечна прегръдка сливайки се в едно.
А аз се спирам до едно дърво, толкова красиво с такива красиви и сочни плодове, че чак ти се иска на секундата да ги откъснеш и опиташ. Но аз съм полъх на вятър и мога само да ги гледам, и да им се любувам отстрани.И полюлявам леко листата на дървото, а те докоснати от полъха ми , като погалени от невидима ръка се издигат и спускат ту нагоре, ту надолу.
А там в подножието на дървото е задрямало едно прекрасно създание, карасиво като ангел. Оранжавите му коси са разпиляни по раменете му, чак до коленете в прекрасни дълги къдрици. Бялтото му лице е спокойно и нежно. Очите са затворени, а оранжавите мигли са се допряли плътно едни в дуруги. ,,Какъв ли е цветът на очите му?,, се питам аз. А тялото му е полегнало леко настрани отпуснато под волята на съня. А заоблените му красиви гърди се повдигат и спускат в равномерното му дишане. Колената му са присвити докосващи гърдите. И всичкото това прилича на една красива картина нарисувана от талантлив художник.
Но ето, че бавно по стъблото на дървото се изкачва едно странно създание с вълнообразни движения, ту на ляво ту на дясно. Само посебе си , то не може да бъде наречено нито красиво, нито грозно. Влажността на кожата му, ромбовидните ярки окраски в жълто,зелено и сиво са равномерно и правилно очертани по цялото му тяло, а лъскавината на люспите му го правят не дотам приятно за гледане, камо ли за докосване. А то продължава все така да се изкачва нагоре към върха на дървото. А там най-горе се намира най-зрелият , най-сочният, най-красивият плод, което дървото е родило. И когато странното същество го захапва, откъсва го и бавно започва да се спуска надолу по стъблото към спящото момиче.
Изведнъж едно листо леко се откъсва от мястото където е бил плода и започва бавно да се спуска надолу към лицето на спящото момиче. А то докоснато от листото леко трепва и се събужда. Прекрасните му мигли трепват и се отварят очите му,а те с цвета на лазурно небе поглеждат нагоре и съзират странното същество, носещо плода в устата си. Момичето не се страхува , защото не знае какво са видяли очите му, защото го вижда за първи път. А лъскавото същество все повече и повече се приближава към момичето и изведнъж проговяра:
-Вярно ли е,че не можете да ядете от плодовете на това дърво?
И момието още преди да проговори посяга към откъснатият плод.
-Не!-извиках аз, но бях само полъх на вятър.....
***
Изведнъж се събудих стресната от собственият си сън с широко отворени очи от ужас,с разтуптяно от вълнение сърце,което се беше качило ,чак в гърлото ми от напрежение.Но постепенно се успокоих и разбрах,че се намирам в моето легло и в моята стая, и си бях пак същата каквато си бях с мисълта ,че нищо не се е променило.





Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. linaviraassaamy - Разказ от поредицата ,,Разкази с напълно неочакван край,,
31.03.2010 16:09
Всяка прилика с лица и събития е повече от случайна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 987957
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол