Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2010 15:54 - Коса

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:14

Тя беше силно влюбена в очите му,в смехът му,в говора му или казано с една дума във всичко което беше и което е в момента той.Двамата бяха приятели от шест месеца насам изпълнени с нежности,милувки и приятни изживявания.Ако се случеше така,че трябваше да се разделят дори за малко,то тъгата ги налягаше и двамата с нетърпение очаквха да се видят отново.
Училището в което учеха се намираше в един от онези квартали,които се бяха зародили в покрайнините на столицата през средата на двадесети век и огромното пространство наоколо сред гората от бетонни сгради се ширеха поляни и ниви с царевица и жито.И тъкмо бяха започнали да строят моста към Аерогарата и в голям обсег околовръст на този строеж беше прашно и шумно,но какво значение имаше за тях околният свят,след като те двамата живееха в своят собствен-светът на любовта-първата ученическа любов,която се беше зародила в душите им още в първият миг в който се бяха видяли на първият учебен ден на тържеството на петнадесети септември.
-Това сестра ти ли е?-попита един от преподавателите,който не ги познаваше много добре ,защото беше нов,а и беше класен на друг клас.
-Не!-отвърна момчето-Съученици сме,учиме заедно.
-Много си приличате.-нескри изненадата си учителят,който беше по заместване в техният клас и продължи да чете по списък имената на присъстващите ученици в часа на класният ръководител.
-Да,така е!-отвърна кратко момчето.
И това наистина беше вярно.Двамата влюбени толкова много си приличаха по цвят на косата и очите,по формата на веждите и устните сякаш бяха рождени брат и сестра,само че нейната коса беше дълга до раменете също така чуплива с меден отблясък.Дали пък чувставата които изпитваха един към друг не ги бяха напрявили да си приличат физически.
В интерес на истината,ако човек е имал достатъчно наблюдения върху влюбени двойки,то той би констатирал известна прилика между тях,не само по сходство в характерите,а и във физическите им дадености сякаш да потвърдят прочутата поговорка,че,,Бог сам намира и събира хората,,.
Един ден през зимата от училището организираха нова екскурзия до Витоша,както беше обичайно по това време на годината.Това беше практика в образователната програма на училищата ,а именно през различните сезони се организираха различни екскурзии с различни маршрути с образователна и с възпитателна цел.През лятото се организираха летни лагери,а през учебният процес-отделни екскурзии,като посещаване на определени градове и музеите в тях или сред природата в планините.По този начин учениците получаваха своето възпитание,както се казваше тогава:,,Опознай Родината за да я обикнеш,,а и в това нямаше нищо лошо,защото децата можеха да видят не само на географската карта,а и в действителност ,къде се намират различните градове и села ,но и различните географски месности.
Близката планина до столицата предлагаше различни развлечения за зимни спортове и туризъм.По този начин децата се закаляваха физически и биваха откъснати от прашните ученически стаи за десетина дни през зимната ваканция.Както се практикува днес с назвзнието,,Зелено училише,,но с тази разлика ,че не се учеха други предмети,а имаше само зимни спортове.Така сред снега и хладината на планинският въздух,с физическите упражнения учениците от различните класове отпочиваха активно,за да бъдат бодри и свежи през вторият учебен срок на годината.
Тази зима децата от училището бяха настанени в голяма планинска хижа,която предлагаше всичко необходимо за ваканцията.Спазваше се определен режим подготвен от преподавателите по физическа култура и спорт,не липсваха часовете и на свободно време извън задължителните горски преходи или спортни тренировки.
Децата и учителите прекарваха вечерите заедно пред горящата камина на хижата в разговори,песни,разкази на случки или интересни истории,а когато настъпваше време за лягане всички се прибираха по стаите ,които бяха топли и уютни и на човек му се искаше тази зимна приказка да продължи вечно.Двамата влюбени и още четири деца бяха настанени в една стая с кушетки една върху друга.Момчето спеше на долната кушетка ,а момичето на горната и дълго си държаха ръцете и си приказваха различни неща докато очите им не започнаха да се затварят от умора и постепенно се потапяха в сън.
Една вечер момчето смутено сподели:
-Знаеш ли,че ме попитаха дали не е имало нещо между нас.
-Какво да е имало между нас?-попита учудено момичето.
-Ами,как да ти кажа.....не се ли сещаш?-без да уточнява продължи той.
-Глупости!-почти обидено изрече тя и очите и полека се напълниха със сълзи-,,Какво им става на хората?Та ние сме едва на петнадесет години!,,-помисли си тя да продължи разговора,но преглътна думите си заедно със сълзите си в породеното недоумение,което задушаваше гърлото и.
-Някои хора нищо не разбират,мислят си разни неща.-допълни момчето сякаш беше прочел мислите и след което и двамата млъкнаха,и не си проговориха повече нищо,но останаха будни още дълго време с объркани мисли в главите си.
Ваканцията свърши и всички,които бяха на екскурзията ученици и учители се прибраха по домовете си отпочинали с нови впечатления и спомени от преживяното.Вторият учебен срок започна както обикновенно през месец февруари с ежедневните си грижи и задължения на всички малки,и голями.
Един ден след учебните часове,момчето изпращаше момичето до дома му,както обикновено го правеше,като по пътя двамата си приказваха хванати за ръце,сякаш не искаха да се пуснат и да се разделят,а така да продължат цяла вечност.Любовта в невинните им сърца разцъфтяваше като бяла роза с дъхав аромат-толкова нежна и крехка -не само защото беше пъравата,но защото и те двамата все още бяха деца.
Изведнъж съвсем ненадейно тя попита:
-Наистина ли ме обичаш?-и леко извърна глава на страни ,за да не забележи той очите и, които без видима причина започнаха да се пълнят със сълзи.
-Да!-отговори той-Нима се съмняваш?
-И ще продължаваш да ме обичаш винаги?-продължи тя с въпросите си.
-Ще те обичам винаги!-потвърди той думите и.
-Дори и ако нещо лошо се случи с мен?-неспираше да пита тя.
-Какво лошо може да се случи с тебе?-попита пак момчето,като недоумението му растеше с всяка минута.
- Дори да стана стара и грозна?-продължаваше тя,а очите и не спираха да се пълнят със сълзи.
-Защо ме питаш такива неща?-продължи на свой ред той.
-Просто така!Искам да знам какво мислиш!
-Не те разбирам!-изпадна в недоумение момчето.
-Искам да ме харесваш по душа,а не само физически,защото всичко се променя,ще се променя и аз.-продължи тя.
-Аз те харесвам и по душа.-потвърди момчето-Харесвам те такава каквато си!
-А ако се случи нещо с мен?-продължи тя-Ако изгубя красотата си за един миг и остана грозна за цял живот,то ти пак ли ще ме обичаш,както сега?
-Разбира се,че ще те обичам и ще продължавам да те обичам,както досега.-потвърди момчето.-Но защо ме питаш?-запита учудено.
Тя отвърна:
-Защото живота предлага всичко,а и лошите неща в него са повече от добрите!
Те се разделиха с целувка и тя си тръгна към дома с наведена глава,а той се обърна и продължи в друга посока.
Животът наистина доказва многократно,че любовта породила се в сърцата на невинните създания,каквито са петнадесет годишните,е дълга и трайна.Свидетели сме на много случаи в които от ученическата скамейка след завършване на гимназията влюбените се женят и остават със същите си чувства до дълбока старост обградени от любящи ги деца,внуци и правнуци.Нима не буди възхищение такава любов,която за съжаление в днешните времена е повече от рядка ценност,която като чели ще остане само в миналото,защото днешният живот се е променил до неузнаваемост или нещата са започнали да се променят още тогава в далечните за някои седемдесет години на миналият век?
На следващата сутрин момичето не дойде на училище,а се появи след три дни.
Когато отвори вратата на училищната стая беше малко закъсняла за часа и бързо седна на мястото си като се извини на учителят ,че прекъсва урока и остана на главата с шапка,като че забрави в бързината да я свали.След няколко минути звънецът оповести краят на учебният час.Всички станаха да излязат навън в междучасие,а момичето не мръдна от мястото си навело глава над чина ,а до нея се приближи момчето с бавни стъпки.Тогава тя свали шапката си и той видя, че косата и беше отрязана.
-Какво си направила с косата си?-попита изумено той
-Нищо!-отвърна тя спокойно.
-Погледни се на какво приличаш,на нищо не приличаш!-започна да я обижда той възмутено.
-Така ли?-попита тя -Но това е само коса,която ще израсте отново.-допълни тя и стана от чина .Излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
***
Годините се изнизаха,като броеница,косата и стана пак толкова дълга колкото преди и още по красива, и от момиче се беше превърнала в девойка,а той никога не стана първият,който да я направи жена.