Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2010 15:53 - Ген

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:14

Бяха минали достатъчно години откакто тя е сама без сериозен човек до себе си,който да приема отговорностите на живота така твърдо и решително,каквато твърдост и решителност имаше и самата тя.А и светът в който съществуват всички е достатъчно труден,както за средният по клас човек ,така и за свръх богатият,защото грижите независимо от вида си тежаха еднакво силно върху раменете на всички.А какво ли остава за бедният и отхвърлен човек,както от обществото така и от съдбата,която сякаш искаше да покаже,че в този свят оцеляват само силните на деня,независимо дали са силни с общественото си положение ,с парите си или със самият си характер.И така тя бе на онази възраст, за която Балзак беше казал,,че жената е истински зряла,,а и не е чуждо и допълнението,че красотата и остава все още привлекателна за мъжкото око.
Назад зад гърба си тя беше оставила един бивш съпруг и едно малко дете,за което предпочиташе да не мисли,а да плаща една издръжка дори съвсем символична ,отколкото да го отгледа без един родител трудно и не до там разкошно,както би направил съпругът и-един наистина преуспяващ бизнесмен с достатъчно средства да отгледа не само едно дете.Наистина беше и много тежко да вземе такова решение,но според нея това беше единствено правилното.Останала сама през годините тя имаше много мимолетни връзки, които се свеждаха единствено и само до някаква физическа консумация отколкото до достигане на някакви духовни допирни точки в характерите.Въпреки задоволяването на тези вътрешни инстинктивни потребности тя преценяваше достатъчно ясно с кого би могла да остане и да заживее нормално или кого трябваше да отхвърли още на следващата среща.Оказваше се обаче,че отхвърлените от нея мъже бяха повече от одобрените и въпреки всичко най-накрая тя пак оставаше сама. Така изнизващото се време,казваше своето и тя разбираше ,че може би още десетина или малко повече години и от красотата и нямаше да остане нищо и изпитваше ужас ,че я очаква една самотна старост без другар до себе си.
Но едина сутрин след поредната безсънна нощ в поредното си разочарование от мъжете ,в главата и се зароди една мисъл,която би шокирала повече близките и отколкото обикновеният и случаен човек.Взимайки освежителен душ тя се загледа дълго и продължително в огледалото започвайки от лицето си и прокарвайки поглед върху цялото си тяло,и с изненада откри настъпващите промени в нея.Тя съвсем сериозно се замисли за това,как постепенно,човек започва да губи едно по едно от природната си красота и как с нежелание започва да установява,че е пред прага на старостта.Ситните капчици вода които се стичаха по нея предизвикаха настръхване на кожата и тя потрепера ,но поскоро от студът от мислите си от коклкото от хладината в банята.И внезапно съвсем неочаквано дори и за самата нея я навести мисълта, и то съвсем сериозно да има пак дете,което да осветлява дните и с усмивката си,и мисълта и за по-добро бъдеще с него,а и най-вече да не е сама.Наистина за целта бяха нужни двама,но тя вътрешно в себе си беше решила да има дете по един друг начин, който и даваше възможност да решава пак всичко в живота си сама без да и се бърка някой за каквото и да е било.
Излизайки от банята тя започна да се облича трескаво,а и мислите и течаха в главата и също така трескаво преливащи една в друга.Да,тя не беше виждала първото си дете достатъчно дълго, за да бъде забравена,а и смяташе това да е най-добрият начин ,за да не се травмира то и да не се раздвоява между двамата си родители,които не можеха да бъдат никога вече заедно в едно семейство.Освен това детето и носеше чертите на мъжа и когото тя по ред причини не можеше да понася,а и не се знаеше дали и характерът му нямаше да е същият,а това означаваше ,че може би щеше да си има главоболия,така както ги имаше и със съпруга си,а и поговорката ,че ,, крушата не пада по-далече от корена на дървото,, се беше загнездила в главата и,и беше по-скоро оправдание за нея самата,отколкото да се превърне в бъдеща предусещана истина .Как точно се беше спряла тя на този странен за мнозина избор нямаше никакво значение по-важното беше,че вътре в себе си тя вярваше,че е абсолютно права.
Излизайки на улицата жената помаха бързо на първото такси,каза адреса на шофьора и се отпусна тежко на задната седалка потънала отново в обърканите си мисли.
-Имате шанс-каза лекарят след рутинният преглед застанал пред мивката,гледайки очите и в отражението на огледалото-но знаете,че тази манипулация е доста скъпа и не зная дали е по силите ви?-допълни той.
-Не се притеснявайте за средствата-отвърна тя скрила се за миг от погледа му зад паравана ,за да облече дрехите си в малкият боядисан в бяло кабинет със залепени по стените образователни цветни плакати на зачеване ,,инвитро,,-имам достатъчно,толкова колкото е нужно!-отвърна твърдо решила да продължи осъществяването на мечтата си и затвърждавайки думите си след като се доближи до бюрото на лекаря тя подаде едра банкнота за уреждане на сметката на прегледа.
-Знаете ,че се изисква известна подготовка преди същинската манипулация-отново заговори специалистът-и най-вече огромно търпение от ваша страна.
-Да,разбирам-каза тя и продължи нетърпеливо -кога ще поговорим отново за процедурите?
-Другият месец по същото време,а сега трябва да изпълните тази рецепта и да си водите записки редовно по календара,както до сега.
Жената взе малкото листче и го прибра бързо в чантата си и се ръкува за довиждане .Затвори вратата след себе си,сякаш искаше колкото се може по-скоро да започне осъществяването на идеята си да бъде отново майка.
След три месеца на физическа и психическа подготовка под контрола на специялиста ,след множесто изследвания и тестове тя посети отново кабинета му и бяха насочени ден и час за манипулацията.
Месеците започнаха да се изнизват бързо,а физическата и психическата и подготовка за новият живот ,който беше се зародл в нея я караше да диша по-спокойно със силна вяра в утрешният ден.Жената спазваше строг режим на труд и почивка,като наблягаше на здравословният начин на живот.През деня менюто и бе от млечни храни,плодове и зеленчуци,а в часовете на релаксация и спокойствие четеше предимно класиците в литературата и слушаше класическа музика.Прекарваше доста часове на разходки в парка или посещаваше изложби,театри,опери и оперети,защото тя искаше,а и силно вярвяше,че бъдещото и дете ще бъде умно и интелигентно.Най-новите проучвания в областа на неонаталното развитие на плода беше,че детето усеща абсолютно всичко,че е чувствително на звукове и музика,и че разбира какво преживява майката.
Деветте месеца изтичаха все така обогатени с разнообразен и здравословен начин на живот от страна на бъдещата майка.Термина наближаваше и тя го очакваше нетърпеливо със смесени чувства на нормално безпокойство за предсоящото раждане и в същото време с радостни емоции за новото,което и предстоеше.
Детската стая беше вече готова с шарени цветни тапети на популярни анимационни герои от детски филмчета.Креватчето беше близо до прозореца с цветни чаршавчета на цветя в различни тонове.Малкото детско гардеробче беше пълно с пелини,камизолки,гащички и ред други неща необходими на малкото създание.В стаята имаше и един кош пълен с играчки-всичко това подарено от близки и познати на бъдещата майка.Всичко наоколо очакваше появяванета на бял свът на новият живот в образ на момче или момиче,но това беше без значение ,защото независимо от пола детето е като едно малко Слънце ,което се появява за нов живот и което очаква да бъде обичано.
Един ден телефонът в дома на бъдещата майка иззвъня.Часът беше девет сутринта.Жената вдигна слушалката и от другата страна на жицата тя чу познат глас,беше лекарят:
-Имаме една приятна изненада за Вас-отвърна той след нормалният поздрав-елате чакам Ви в кабинета си.
-Добре-отвърна жената малко смутена-Сега идвам.-и тя започна да избира най-подходящата дреха за навън.Беше достатъчно горещо са сутрин през август.
Не след дълго по вратата на кабинета се почука предпазливо.
-Влезте-живо отвори вратата лекарят с широка усмивка и покани бремената жена вътре.-Заповядайте седнете-въведе я той и и предложи чаша минерална вода.
В стаята не беше горещо климатикът поддържаше постоянна приятна за тялото температура,сякаш навън нямаше никакво значение какво е времето.
-Какво има?-попита жената втренчила учуден поглед в лекаря.
-Мога да ви покажа албумите,които да разгледате!-усмихна се той.
-Албумите?-учудването и нарастваше с бързината на лавина.
-Да!Точно така!Вече имаме нова практика в работата си-допълни бързо той.
-И каква е тя?-запита жената предпазливо,но започна да усеща ударите на сърцето си в гърлото.Климатикът като че ли не работеше на пълни обороти и на нея и стана някак си задушно.-За какво станва на въпрос?
-Знаете,че при нас нещата се пазят в строга тайна за дарителите на сперма.-започна да обяснява лекарят.Жената кимна утвърдително с глава,но напрежението и се чувствуваше дори и в малкото кратркотрайно движение.-Но имаме албуми на лицата на донорите,разбира се без имена,адреси или друга каквато и да е информация за тях.Но мога да покажа единствено физическите има дадености,като цвят на косата,цвят на очите,ръст и така натататък.-ентусиазирано продължи лекарят.
-И?-промълви кратко жената,застинала в очакване.
Лекарят бръкна в шкафчето на бюрото си и извади голям цветен албум и започна да го разлиства.Не след дълго той се спря на една снимка и каза:
-Ето!Ето го нашият донор или бащата на вашето дете,само че има малък проблем,че не е сам на снимакта,но мисля че това няма кой зная какво значение нали?-продължи човекът в бялата престилка подаващ колекцията от снимки на жената.
Тя взе албума с леко трепереши ръце от изненада и вълнение и го постави върху набъбналият си от плод корем,като се опита да разгледа снимката на точно определената страница.Наистина мигът беше невероятно ценен и вълнуваш,но когато го заразглежда по добре тя видя двама души застанали един до друг,единият беше възрастен между петдесет и шестдесет годишен,а другият беше младеж между двадесет и тридесет години
-Ето този,младеж е донора!-каза лекарят.
Изведнъж жената пребледня и силно прехапа устни издавайки стон.
-Какво става-попита той развълнуван-да не би да започнаха контакциите?
Жената нищо не каза ,само леко кимна с глава,устните и бяха побеляли от силният натиск на зъбите прехапали до болка нежната плът..
-Бързо линейка!-спешно се обади по телефона лекарят.
***
Бъдещата майка разпозна на снимката съпруга си,който беше се променил видимо от времето,а до него беше синът им.Тя запази тайната си до края на дните си.