Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.03.2010 20:01 - Глас

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:17

Дните в училището се нижеха еднообразно и монотонно, но това не беше чак толкова важно, по-важното за едно влюбено момиче в своите шестнадесет години беше, че пишеше своите любовни писма до точно определен човек намиращ се на другият край на света. Макар че момичето не познаваше любимият си, а и той си нямаше никаква представа за нея, просто девойката се беше влюбила в лицето му, което беше всеизвестно и е нещо нормално за артист свикнал да го виждат и да го показват навсякъде. Може би ще попитате как е намерила адреса му? Това не беше чак толкова трудно, като се има напредвид интереса на папараците, които дебнеха всяка минута известните личности по света, а и с това си печелаха презрението на същите, но и солидните си суми за предоставената информация на медиите, а на артистите доставяха тяхната всеизвестна звездна слава.
Писмата на девойката бяха еднообразни и повторяеми по своята същност, състояха се предимно от красиви картички с нарисувани върху тях рози в различни цветове и аранжировка. А и думите, които пишеше тя върху картичките на езика на артиста бяха с красив почерк едни, и същи: ,, Обичам те,, . Но упоритоста с която тя превеше това беше повече от завидна. Момичето не пропускаше нито ден без да е изпратило любовното си послание до обекта на своето сърце. Тя знаеше, че писмата и пътуват дълго, но искренно се надяваше дори и закъсняли да достигат до мъжа покорител на душата и. Един голям плакат в стаята и залепен на тавана незнайно как напомняше непрекъснато за него, а той дори си нямаше и представа за това, и разбира се кой известен артист би му хруманало да си даде ясна сметка колко ли сърца на момичета, и жени е пленил със своята красота, и с таланта си в изиграните от него роли.
Всяка вечер преди да заспи момичето гледаше плаката осветен единствено от малка нощна лампа в близост до леглото и, и извъртяна така, че да грее направо горе в снимката на артиста. А лицето му наистина беше красиво. Тъмните му коси се спускаха свободно, чак до раменете му, кожата му беше нежна и бяла, а очите му също така тъмни, но в своята красота той беше по скоро женствен отколкото мъжествен. И може би точно това- неговата нежност, която се излъчваше от лицето му беше пленила девойката.А около плаката бяха залепени фосфорисциращи фигурки на звезди и планети, и късно вечер, когато тя изключваше лампата фигурките светваха в своята зеленикава светлина и приличаха на истинско звездно небе. А това не беше никак случайно- та нали самите артисти са звезди!
Филмите в които участваше младежът бяха записани на магнитна лента и момичето, когато имаше свободно време от учене редовно си пускаше записите и с помощтта на дистанционното устройство понякога спираше филма на точно определен кадър, в който артиста е направила накакво движение и тя го гледаше в продължение на минути.
Когато излизаше на улицата момичето отиваше до близкият РЕП и си взимаше поредното списание за кино и кинозвезди и с настървеност прелистваше страниците за да разбере дали няма нещо ново и интересно за нейният любим. Тя знаеше наизуст цялата му биография: кога и къде е роден, кои са майка му и баща му, има ли братя и сестри, какво образование е получил, кои са първите му роли или накратко казано всичко което се отнасяше за него и неговият личен живот. Или пък когато девойката научаваше,че в даден киносалон се прожектира филм с негово участие, то тя го гледаше многократно, както би си помислол човек, чак до втръсване, но на нея не и омръзваше изобщо. Друг път момичето си пускаше музика от филми, в които артистът учавстваше и тя с часове слушаше едно и също парче от мелодията, като връщаше записа многократно. А с всичките си тези действия тя потъваше все повече и повече в своите фантазии, и мечти по него.
Преди известно време момичето си беше донесло колекцията от снимки на артиста в училище и ги разглеждаше в голямото междучасие, а когато момчетата започваха да я закачат за да им обърне внимание снимките се разпиляваха по пода на класната стая и съучениците и бягайки между чиновете ги тъпчеха с крака, а тя тогава се разплакваше и дълго не можеше да се успокои.
Девойката не разбираше момчетата от своят клас. Те всякога, когато имаха удобен случай я хващаха за плитките на дългата и коса сплетена грижливо, и като се опитваха по този начин да я дразнят,говореха и различни закачливи думи, и тя тогава ставаше, и ги гонеше в стаята. В друг ден пък момчетата взимаха учиническата и чантата и си я подхвърляха, като че ли играеха на волейбол, докато най-накрая чантата и се отвяряше, и по пода се разпилявяаха химикалки, гуми, моливи и тетрадки. А тя си мислеше,че съучениците и са едни непораснали деца.
Един ден, когато момичето отиваше на училище, рано сутринта отново отиде до РЕП-а и попита за поредният брой на списанието,,Кино и кинозвезди,,. За съжаление то било свършило още вчера през деня и тя махна с ръка, и се забърза към идващият автобус.
В училището беше както обикновено много оживено и шумно преди започването на първият учебен час. Две момчета започнаха да си хихикат нещо в момента в който момичето влезе в класната стая, но тя не им обърна особено внимание, и седна на чина си , а след секунди влезе и учителят, и настъпи пълна тишина. Той написа върху черната дъска заглавието на темата за контролното по литература: ,, Любовта и нейните прояви,,. Момичето почувствува бързите удари на сърцето си и реши да напише за несподелената си любов. Още преди да се чуе училищният звънец девойката предаде своята тетрадка на учителят си, и излезе навън. След минути звънецът иззвъня и от всички врати на класните стаи се изсипаха ученици, гонейки се по коридорите, блъскайки се и тичайки надолу по стълбището към училищният бюфет. А момичето беше застанало до прозореца срещу класната стая и един от съучениците и се приближи до нея леко усмихваки се.
- О, как сме днес? - попита я той като видимо се опитваше да направи впечатление на девойката побутвайки я леко по рамото и със собственото си рамо.
- Я, ме остави намира! - троснато отговори тя и се премести от него.
- Така ли и защо? - продължи да се закача младежът с леки искри на присмех в очите си. - Още ли,, въздишаме,, по любимият? - продължи нахално той.
- Ти какво искаш, а? По тебе ли да въздишам?-отвърна му тя.
- Ами защо не? -продължи момчето придобило кураж, че все пак тя му отговаря на въпросоте. - Можеме да отидеме на кино, накой ден например!
- Съжалявам заета съм! -отвърна тя нетърпеливо.
- Аха, така значи, заета си! -присви устни момчето и с нескрит яд допълни- Е, да, като се има напредвид с кого си заета, на човек чак да му се доплаче! .... Между другото- продължи той сякаш без да иска просто ей така случайно подхвърли- твоят човек е от онези ,,специялните,, затова ти препоръчвам да го зарежеш.
- Какви ги дрънкаш? - вече с нескрит яд попита момичето- Кой е специялен и в какво?
- Ами нищо, просто си прочети любимото списание, това е...-троснато отговори той накрая и се обърна с гръб към нея- Хайде,чао,че бързам! -добави той през рамо вървейки по коридора с онази походка на човек извършил някакаво геройство и удовлетворен от самият себе си.
Момичето първоначално не можа да разбере какво искаше да каже съученикът и и си помисли, че отново се заяжда с нея, и реши да не му обръща повече никаво внимание. Кога и как беше свършило междучасието тя така и не разбра в подхвърлянията на репликите между нея и момчето, но звънецът предупреди за започването на следващият час. Момичето се прибра в стаята и седна на чина си, а върху него беше поставено любимото и списание,,Кино и кинозвезди,, отворено на една точно определена страница. Тя приближи списанието по близо до себе си и видя нещо ужасно. На снимка беше фотографирано познатото и любимо лице, но в ужасна и непонятни за нея ситуация. С голями букви, като сензация , беше написано, че въпросният мъж сключва брак. Тя не можеше да повярва нито на това което виждаше,нито на това което четеше. Изведнъж сълзите и рукнаха от очите и, като непредпазливо разсипано ведро. Тя грабна чантата си и излезе навън. За малко да се блъсне в учителят, който се опитваше да влезе в класната стая. На въпроса ,,Къде?,, тя нищо не отговори и тичешком излезе на улицата.Момичето тичаше през цялото време, без да спира и без да се обръща за каквото и да е било.
Когато се прибра вкъщи запъхтяна,тя се заключи в стаята си пусна музиката на касетофона, сложи си слушалките, и се тръшна на леглото си, като в безпаметност. Сълзите и не спираха да се стичат по бузите и, а някъде от далече, незнайно от къде се долавяше слаб и тих глас, който се смесваше с музиката бавна и тъжна, и в нейният ритъм се повтаряха непрекъснато думите: ,, Обичам те! Обичам те! ,,
***
В един скъп ресторант незнайно къде и в неизвестен час, всички присъстващи гости се бяха изправили на крака , пляскаха с ръце и повтаряха силно и продължително: ,, Горчиво, горчиво! ,,. Двама мъже, изправени един срещу друг, единият облечен в бяло, а другият в черно,слахя устните си в страстна целувка.