Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2018 14:17 - Анна Ахматова. ПОСВЕЩЕНИЕ. Превод
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 2217 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 29.12.2018 08:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това стихотворение е част от поемата „Реквием” имаща за основа личната трагедия на Ана Ахматова: Нейният син Лев Гумильов (син на поета Николай Гумильов, разстрелян през 1921 год. по скълъпен процес) е на три пъти арестуван – през 1935, 1938 (лежи в лагер за 5 години) и 1949 год. (осъден на разстрел, помилван и заточен в лагер до 1956 г.).

„Реквием”  е не само лична трагедия,това в пълна степен е трагедия на целия руски народ. През сталинските лагери са преминали (по различни източници) повече от 5 млн. души, едва 2 млн. са се върнали по домовете си, разстреляни по бързата процедура са около 760 хил.човека, „разкулачени” са около 10 млн, 7 млн. са уморени от глад в т.нар.”голодомор”. Никой не може да каже с точност колко са жертвите на сталинския и последвалия след него "социализъм".

В основата си „Реквием” е създаден през 1935-1940 год, но едва през 1950 год. Ахматова го записва на хартия. Някои части са дописани в края на 50-те и началото на 60-те години, а за първи път поемата е публикувана пред 1988 год. – 22 години след смъртта на поетесата. Творбата е замислена като лирически цикъл от стихотворения и едва по-късно наречена поема. Тя е твърде голяма за да бъде публикувана тук. Предлагам ви само една част от нея –  „Посвещение” написана през 1957 год. но тя е достатъчна за да се схване общата идея на цялото произведение.
Д.Г.

ПОСВЯЩЕНИЕ
                                       
Анна Ахматова

Перед этим горем гнутся горы,                 
Не течет великая река,                               
Но крепки тюремные затворы,                 
А за ними "каторжные норы"                   
И смертельная тоска.                                    

Для кого-то веет ветер свежий,                
Для кого-то нежится закат -                      
Мы не знаем, мы повсюду те же,             
Слышим лишь ключей постылый скрежет
Да шаги тяжелые солдат.                             

Подымались как к обедне ранней,                       
По столице одичалой шли,                       
Там встречались, мертвых бездыханней,
Солнце ниже, и Нева туманней,              
А надежда все поет вдали.                           

Приговор... И сразу слезы хлынут,                      
Ото всех уже отделена,                              
Словно с болью жизнь из сердца вынут, 
Словно грубо навзничь опрокинут,         
Но идет... Шатается... Одна...                      

Где теперь невольные подруги                 
Двух моих осатанелых лет?                      
Что им чудится в сибирской вьюге,         
Что мерещится им в лунном круге?         
Им я шлю прощальный свой привет. 

1 апреля 1957, Ленинград     

 

ПОСВЕЩЕНИЕ

Пред тези мъки планини се гънат,
и не тече великата река,
но здрави са тъмничните резета
зад тях „каторжни дупки” тънат   
в убийствена тъга.

За някого си вятър свеж подухва,
За някого се нежи заник тих–
а ний не знаем, ние все сме вътре,
слушаме как ключ омразен скърца
и тежки стъпки на войник. 

Събудени като за литургия ранна,
през пуста столица  вървим,
там срещаме мъртвешко бездихание,       
студено слънце, Нева във воали,
а надеждата изчезва като дим.

Присъда... Отведнаж потичат сълзи,
от всички аз съм разделена веч,
И сякаш с вик живота ми изтръгнат ,
като че грубо възнак преобърнат,
Върви...  клатушка се... напред ...

Къде са днес, другарките ми свидни,
От мойте дълги две години в страх?
Какво в сибирски мраз им се привижда?
Какво бленуват в сънищата лунни?
Изпращам им прощален поздрав аз.

Превод: Д.Ганев

 

 




Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 316020
Постинги: 166
Коментари: 210
Гласове: 1074
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031